Posts Tagged ‘social

03
Дек
17

swimming pools и стъкла

в петък след курса по немски нарамвам раницата си с двата учебника, тетрадката, бутилката вода, един банан и тежкото мобилно зарядно, купувам си азиатска храна в кутия и се мятам към шонеберг, където е отседнала ирина за нейните няколко дни ‘queer-стване’ в берлин. нагъвам храната, докато тя и боян пият чай за пореден път днес, както разбирам от разказите им за мързеливия петък, който са прекарали. тя идва от мадрид, където последната нoщ не е спала, защото й е излязъл късмета, и днес е денят, в който разбира от нас какво представлява ‘glory hole’ в гей културата. боян отива да се види с приятели, които ще доведе на концерта на DENA по-късно. с ирина отиваме в стаята му, излягаме се на леглото отрупано с меки и удобни възглавници и тя почва френетично да цъка в тиндър, за да има още и още matches с момичета, на които няма време да пише. но я карам все пак да пише на някои, за да ги покани на концерт или на лесбийското парти, на което ще ходим после, но тя не е сигурно дали ще има сили, защото не е спала…

никоя не се навива за парти, праща ми няколко профила, с които и аз мачвам, но определено всички са много мълчаливи тази нощ. надвесила съм се на телефона й, докато гледаме снимките и обсъждаме дали някоя става или не и всъщност много ми се иска да я целуна, гледам шията й, къде свършва косата й, устните й и се дърпам назад, за да спра с тези мисли. отдавна съм се убедила, че тя не си пада по мен, както аз по нея и че няма смисъл да се опитвам.

излизаме за концерта, вървим по улицата в търсене на клуба с името Internet Explorer, който просто е някъде там. районът е малко индустриален, от едната страна тече реката, а над кранове, от другата – грамадни бизнес сграда и ниски постройки, които аз наричам складове. явно сме в един от тях. мястото е като бившия the fridge в софия, всичко е много self-made – барът, тоалетната, вратите. и също толкова студено. свалям си якето само за 10 минути, после бързо го обличам. концертът си има ръчно нарисуван плакат – кой ще пее, каква е цената. poor but sexy – както казал кметът за берлин. Dena се мотае наоколо, докато друга жена пее странно на сцената. в някакви моменти ми е много twin peak-ско – с кадифената й рокля, със завесата на сцената, с гласа й. тя е сама на сцената, пуска музиката си от лаптоп или свири на китара и клавири. после идва Dena и е няква подскачаща и радваща се. на първата песен е с бек-вокал – една много срамежлива мацка с блуза найк, която й стига почти до коленете, барабанист, а за двамата китаристи няма място на малката сценичка и те стоят отстрани до вратата. poor but sexy. поклащаме се в ритъм, ирина избухва повече и си танцува. а аз си мисля ‘ако някакъв ден не бях кликнала съвсем случайно в ютюб на видео със забавното заглавие ‘Cash, diamond rings, swimming pools‘ (за което от първия кадър си казах ‘тва е само някъв битак в берлин’, а още не бях идвала в берлин), сега тук нямаше да бъдем 4-има българи, един германец и двама австралийци’. повтарям си тая мисъл и се забавлявам, докато Dena подскача, говори на английски и от време на време прескача до клавирите да посвири. до мен някой разбива на земята халба с малко бира, подметките ми са в стъкла и лепнат, не мога да се отърва от гадното усещане през цялото време. разбира се, въпросният й първи хит е изпят последен и цялата публика избухва, пеем, пляскаме и викаме за още, а тя е няква срамежлива. казва, че е донесла цели 3 диска и 5 тениски за продажба, та ми става някво мъчно, ако вземат, че не се продадат.

отиваме при Dena, боян и ирина и обясняват как слушали песните й като пътуват заедно, тя ми се усмихва, аз показвам зъби и не казвам нищо. завинаги в главата ми тя ще бъде свързана с Liima, защото на концерта им в софия миналата година, имаше афтър-парти, на което и Dena и самите Liima пускаха песни – всякакви шитни от 80-те и 90-те, беше много хипстърско, много ретро, много лейм и въобще едно такова прекрасно. аз бях отишла сама, но намерих дидо, кото беше с някаква бивша на денц и още едно момиче и се присламчих към тях. и свтльо беше там, те самите Liima там бяха по покана на Indioteque, a за финал с въпросната бивша пушихме малко коз на ндк и на връщане към вкъщи си говорих сама. и ей тва всичкото ми е в главата и е като един балон, който сега се уголемява с още моменти или се сблъсква с друг балон – този петъчния и стават два залепени балона. и даже с трети балон, защото преди няма и месец видях Liima два пъти. завинаги ще са ми свързани. шантава работа. после другите си тръгват, ирина се колебае за следващото парти. решаваме да останем още малко в Internet Explorer, да видим какво ще пуска диджейката, която май също е българка. тя пуска някакви ужасни неща, на които никой не танцува, само ирина, защото явно й се танцува. аз се клатя край нея, стържа стъкла от обувките си и се опитвам да не я гледам много, защото е твърде хубава. питам я дали е ходила някога на танци или е толкова добра заради тренировките си по бокс. казва, че сигурно е заради йогата и продължава с красивите си движения.

по някое време казва, че й е дошъл пауър и хайде да ходим към лесбо партито. свивам малко коз за из път. попътно забирам някаква изоставена до клуба бутилка с ‘club mate’, която изпиваме докато пушим. това ще ни е за допълнителен пауър. от няколко дръпки ставам много разговорлива и й обяснявам някакви глупости за пътувания, за Parcs and recreation, докато една котка гледаща от коледно украсен прозорец не ми изкарва акъла. черно-бяла с малко черно петно на брадичката, което сякаш допринася за още по-изпитателния й поглед, и така спокойна докато аз 5 минути се опитвах да я снимам и всичко се получаваше размазано. вървим в студеното, но не ми е твърде студено. после метро и пак вървим. сякаш съм била по тези улици хиляда пъти. толкова близки и непознати едновременно. знам пътят към SchwuZ почти наизуст, а съм била само 2 пъти там и то на концерт. сега за първи път и най-накрая ще бъда на гейско парти. ирина се забавлява на факта, че днес все още харчи пари от командоровъчните си от мадрид. ‘плащат ми да ходя на лесбийски партита…’

оставяме си дрехите на гардероба, вмъкваме се набързо в едната зала (още не знаем, че са общо 3), няма толкова много хора, тя се насочва право напред към диджейския пулт, застава най-отпред и започва да танцува. I’m in awe и просто следвам примера й с моите бавни и вдървени танцувални движения. но ми е яко. и двете сме затворили очи през повечето време, дори не съм се огледала наоколо, дори не съм започнала да плакна око по всичките момичета тук. не мисля за нищо. спокойно ми е и се радвам на музиката, която не е върхът. тя ме оставя за малко да отиде до тоалетната, продължавам да си танцувам, леко се оглеждам. има едно много симпатично момиче наблизо, което ме гледаше, но аз се чувствах много неконтактна. в смисъл, че просто исках да съм там, да танцувам и да не разменям поглед с никого. не знам дали ме е харесала или не, но си въобразявах, че да и се кефех на вниманието без да му обръщам внимание. тя изглежда някак срамежлива (сигурно затова я харесах), по нещо ми прилича на франциска, част е от по-голяма компания, с която си говори от време на време, но през повечето време просто се поклаща лекичко сама. да, видях и осъзнах всичко това, докато бях супер вглъбена в себе си и отварях очи само за по няколко секунди. ирина се връща и продължаваме танците. макар и да се чувствам приятно отдалечена от всички, усещам толкова много стимули – интересно ми е да видя момичетата, да се порадвам на усещането, че ми е ок на това място, а и самата ирина, която не мога да спра да гледам. сто пъти си мислех преди да се видим как ако се напия порядъчно, може и да ми дойде смелост да я целуна, но съм пила само една бира у тях и нищо друго цяла вечер. толкова съм трезвена, като изключим коза, и толкова да не ми се пие. пък и на партитата има вход, така че нямам останали пари и за пиене. разделяме си само едно мате, което е любимото ми – най-силното с 30 мг кофеин. отиваме в другата зала, където се излагат с някъв ужасен хип-хоп, всичко е в някакви декори с палми и други странотии и едва има 15 човека. на връщане към първата зала, откриваме пролука за друга зала, където обикновено са концертите. там дъни някаква комерс музика, но оставаме да се поклатим и аз установявам, че и тук има счупени стъкла по пода и се побърквам в опит да ги разкарам. вече бях видяла, че подметките ми са се прокъсалаи от предишните стъкла. карам я да ходим пак в първата зала, където срещаме берлина, която ни кани на друго парти след 2 седмици и ни запознава с организаторките. прегръщаме се, но не им помня лицата изобщо.

фиксирала съм се да поглеждам към симпатичната мацка, която сега или стои неподвижна или е седнала. от време на време ирина ненадейно ме оставя, за да си вземе вода примерно, което малко ме шокира и нещо аз ли се филмирам или другите ме гледат странно, гледат ме и се смеят, или се усмихват, не, не разбирам нищо. аз се опитвам да търся с поглед онази мацка, но тя стои точно зад смеещите/усмихващите се, което предизвиква още повече смях/усмивки и ми става малко тегаво. странно ли изглеждам? тези дънки верно са почнали да не ми стоят добре, защото са ми големи понеже след като си ги купих, после явно съм отслабнала от фитнеса и сега ми стоят като торба, ама като голяма торба. все едно пак съм в началото на гимназията и нося онези грамадни, широки дрехи, щото 1) такива имаше; 2) като прикритие на тялото. но съм си с хипстър тениската, с която много се гордея. но пък дънките, хм… и почвам малко да се сдухвам и да се чудя какво правя, защо сега не се харесвам, какво става, беше ми толкова яко, ебала съм ги, добре ми е пък. мацката си говори с някаква друга с изрусена коса и се насочват някъде близо до нас. застават до нас и танцуват. изрусената ме гледа странно от време на време. аз си въобразявам, че изрусената се опитва да й помогне да се доближи до мен. обаче изглежда пияна, наистина ми хвърля супер странните погледи. аз съм се обърнала към тях и супер открито си ги гледам, но те нещо се отказват и се махат. не знам какво става. ама изобщо. в главата ми също е странно – едновременно искам ирина, не бих отказала и на тази мацка, която пък ми прилича на франци, а също така си мисля колко тъпо се получи с мацката от полша, която също толкова много искам. ей тва ако не е лесбо драма! ирина се е изморила, карам я да останем още малко, защото се опитвам да измисля какво да направя. по някое време ми хрумва брилянтен и много прост план. тръгваме към гардероба, аз срещам симпатичната мацка, потупвам я по рамото с пръст и й казвам най-cheesy и най-американската реплика евър ‘hey, do you wanna go out with me some time’. устните й се движат в някаква дума, но аз нищо не чувам, приближавам се да повтори. в този момент приятелките й се появяват и я отнасят нанякъде и тя тръгва с тях без въобщо да ме е погледнала или отговорила подобаващо. пфу. сядам на диваните до тоалетните да чакам ирина да се появи и се надявам тая мацка да дойде отнякъде да ме намери, но не би. много тъпо, много. ама съм добре де, няма проблеми.

часът е някъде около 5, разделяме си моя банан на път за метрото. спи ми се, но и ми се оставаше още малко. не знам ирина как издържа изобщо. във влака заспивам дълбоко и се събуждам на всеки 2 спирки, когато усещам, че се доближаваме до моята. докато спя в главата ми са думи-думи-думи. думи от този пост, реплики от през деня, думи на немски, изречения на немски. събуждам се на някоя спирка, в главата ми зазвучава изречение на немски, после отпускам отново брадичка на твърдата дръжка на раницата ми и заспивам моментално. не е ли прекрасно, че петък и събота вечер транспортът е денонощен. една чудесна грижа за всички пияни и изморени парти хора. и още немски изречения по спирките. после се клатушкам в кафевия подлез на метрото и заспивам, заспивам. заспивам!

Advertisements



Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

декември 2017
П В С Ч П С Н
« Ноем    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей