Posts Tagged ‘гадости

13
Дек
17

антигона

жан ануи е написал своя версия на пиесата ‘антигона’. оригиналната е от софокъл. сещате ли се коя е антигона? една от дъщерите на едип. едип го знаете кой е. същият едип. другата дъщеря е исмена. имат и двама братя – етеокъл и полиник, които се убиват един друг в опит да се домогнат до трона на тива след като баща им се самоослепява като разбира, че е спал с майка си йокаста. на трона ‘служебно’ се възкачва чичо им – креон. той нарежда етеокъл да бъде погребан с почести, а полиник го оставят да гние и птици да разкъсват месата му. за назидание на подкрепящите го. за да има мир в града. но антигона не вижда така нещата и опитва да го погребе, защото за нея такъв е редът, реда на боговете. мъртвите не трябва да се оставят непогребани. смята това за свой дълг като негова сестра. исмена се страхува и предпочита да зачита заповедта, затова отказва да й помогне. креон хваща антигона и я осъжда на смърт, макар че му е племенница и да са сгодени със сина му хемон. следват драматични диалози и монолози с етична насоченост. накрая антигона се самоубива, хемон се опитва да убие баща си, но не успява, затова убива себе си. майка му евридика също се самоубива като научава за смъртта на сина си. креон остава сам. заповедите му са били спазени, но е действал срещу реда на боговете и така е наказан. това е накратко историята на софокъл.

жан ануи е писал своята версия по време на нацистката окупация на франция и съпротивата. идеята е отхвърлянето на авторитета в лицето на антигона и приемането му – съответно от креон. тази версия четох и аз за един изпит миналата година. беше изключително интересна пиеса, водех си записки, рисувах усмивки за някои реплики. беше брилянтна. много исках да ми се падне, можех да говоря за нея с часове. дори се хващах как си мисля или говоря за нея през цялото време. разбира се, той я беше модернизирал, добавил съвременни елементи и проблеми, променил леко историята. по същото време гледах и пиесата в негова версия в театър ‘софия’. беше много добра. нямаше го т.нар. катарзис (а и то това май вече го разконспирираха), но накрая плаках. не знам защо.

после почина маминка. беше събота, бях на работа. сестра ми мина да ме вземе с колата, за да пътуваме към бургас. погребението беше на другия ден. баща ми беше на работа за своята денонощна смяна, така че щяхме да се видим чак на другия ден. майка ни беше казала, че двамата ми чичовци са при маминка. че вече всичко е уредено, направено и т.н., тя тъкмо се е прибрала (беше вечер), те щели да ни изчакат да видим баба и после щели да си ходят… не знам как другите хора правят погребенията на близките си, в моето семейство не викат погребална агенция, която да взима тялото. и двамата ми дядовци държаха вкъщи през нощта преди погребението и близките бяха там и бдяха. затова по дефолт очаквах, че и сега ще е така. че чичовците ми ще останат при нея през нощта. спящи, дремещи, няма значение. но майка ни каза, че смятали да си тръгнат. аз се ядосах страшно. знам, че от два месеца бяха се редували и тримата братя и семействата ми при баба ми понеже беше болна и й трябваше помощ, знам, че аз само съм посещавала, но това беше краят – оставаше само това последно бдение. понеже и двамата ми чичовци са лекета, което е нанесло на семейството ми немалко морални и финансови страдания, бях готова да ги конфронтирам като за последно. сестра ми ме слушаше и се плашеше колко съм агресивна, защото пък тя все предпочита да е хрисима. и се чудеше дали на татко му е гадно, че трябва да е на работа. и дали не трябва всъщност да си тръгне и да бъде с майка си. по време на пътуването й разказвах за антигона, за всеки един аспект от пиесата, хем така тренирах за изпита. на нея й беше интересно, тя не знае много за старогръцките трагедии и митове. и в един момент осъзнах, че съм като антигона. че искам от чичовците ми да спазят реда. а сестра ми беше като исмена, тя избягваше конфликтите. усетих някаква могъща подкрепа от време оно, от когато хората са знаели какво правят и защо… макар да са били толкова объркани. усетих някакво свързване с нещо много старо, с архе-то. и знаех, че съм права.

пристигнахме към 11 вечерта. те ни чакаха. сестра ми поднесе всякакви официални реплики и съболезнования, макар да сме преживявали 10-годишно неговорене с единия ми чичо, а сега да бяхме в такова с другия. аз бях повече перде и просто исках да видя баба за последно. беше още по-малка от преди. просто седяхме до ковчега от шперплат, галех косата й. беше на 94. беше докрай с всичкия си. беше сравнително здрава, като изключим вече овладяното кръвно налягане. два месеца по-рано паднала в банята и си счупила крака. така и не разбрах къде. но се залежа. последния път като я видях беше първият път, когато не се разплака от умиление като ме видя. и стискаше много силно ръката ми. имаше още сила в нея. но беше решила, че й стига толкова. искаше при дядо ми, той много й липсваше. била спряла да се храни. братовчедка ми я намерила по обяд. заспала в леглото си. милата ми маминка.

сестра ми пита чичовците ми уж между другото дали ще остават. те потвърдиха, но не много уверено. аз реших нищо да не им казвам. дали защото ми беше отминал леко гнева или ме беше страх от подобен разговор. но ми се ще да мисля, че е защото реших да оставя всичко на собствената им съвест. беше тяхната майка. да се оправят със себе си после. макар да знаех, че моралният им компас е счупен отдавна, it was on them. нямаше да ги съдя, да живеят със себе си после както намерят за добре. да се алкохолизират, да продължават да се мръщят, да бъдат същите отвратителни типове, не ми пука за тях. а за баща ми – той си беше преценил да не си тръгне от работа, той си знае. те тия бдения не са за мъртвите, те нямат нужда от тях. колкото и да ми беше мъчно за маминка и да си я представях сама в тъмния апартамент и тази мисъл да ме изпълваше с ужас, предпочитах да не знам дали наистина са останали или не, it was on them.

it was on them.

Advertisements



Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

декември 2017
П В С Ч П С Н
« Ноем    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей