Archive for the 'personal' Category

05
Март
17

за първи път през: 2016

– почти нямам спомен за януари и февруари. бяха мрачни и тъжни месеци. исках да се скрия от едни и ми беше самотно без други.

– бях в Копенхаген. и съвсем малкичко в Швеция, само на летището в Малмьо. и прекосих Моста и си тананиках мелодията от сериала. и спахме в много приличен хостел, където намерихме кухня, трапезария и хол, за които никой друг не знаеше, а беше на свободно ползване. заспах там веднъж прегърнала една много красива мека възглавница.

– ядох cookie с трева и това така отнесе сетивата и представите ми, че над 6 часа бях някъде другаде, разговарях с подсъзнанието си, доста интересно изживяване. искам пак, макар да имаше някои страшни моменти, когато се притеснявах, че завинаги ще остана така и че ще трябва да се убия, защото буквално не си усещах тялото, освен ако насила не се замислех за някоя негов част и не я размърдах с усилие.

– измислих какво да правя. измислих 2 неща. измислих го през март, в момент, когато бях най-дълбоко потънала и не виждах изход, смисъл. нищо за виждане нямаше от месеци наред. така че от нищото стана нещо.

– измислих план за живота – да завърша проклетата френска филология и да замина да уча магистратура. отдавна искам да се махна, но някакси просто да замина да работя нещо някъде не ме привлича, защото първо, нямам някакви специални умения и познания, че да ме очаква бляскаво бъдеще в чужбина, и второ, ще е както и досега – работя нещо там, но дори нямам 2-ма приятели, на които да се обадя. и се чувствам толкова затъпяваща сред ограничените ми колеги, че ми се иска някаква друга среда, ей така академична среда. мечтата ми за Испания и Португалия не ме напускаше от миналата година. с Кало бяхме почнали да учим испански по учебник и там само при картинка от парка Ретиро в Мадрид ми се насълзяваха очите от желание и безсилие.

– и се заех да изпълнявам плана – започнах да работя парт-тайм, само събота и неделя по 10 часа. което в началото беше чудесно, защото и без това не виждах никого и уикенд излизанията не ми липсваха. после това малко се промени и започнах да недоспивам. учех за изпити, исках да мога да запомням неща трайно, да го осмислям, разбирам. гледах видеа и четох статии за паметта, ученето, алтернативни и нови методи за учене и научаване. понякога се получаваше, понякога не. по-често не. не успях да взема за пореден път изпита, за който учих 2 месеца – Френска литература Модернизъм и Сюрреализъм. от френския сюрреализъм най не ми допадна точно автора на всичките 3 манифеста и главен водач – Андре Бретон, който с всяка година само пропъжда нови и нови автори, които са много по-яки от него и са се променяли и развивали с годините, а той явно е искал да си стои в стагнация. тъпанар. затова пък се влюбих в ‘Антигона’ на Жан Ануи и ме държа доста дълго – едно защото гледах и театрална постановка по пиесата със страхотна сценография, а и защото съвпадна с нещо семейно.

– затова пък междувременно взех 3 други изпита – за единия учих час и половина, щото то нямаше много за четене; за другият – английски C1 просто отидох да питам кога е изпитът и асистентката каза ‘сега’, така че просто се явих; а третият ми остана много в сърцето – Увод в Романското езикознание, избираема дисциплина каквато не е имало по мое време. не бях ходила на лекции, но асистентът от катедрата по класически филологии беше много мил и ми изпрати видео-лекции! каквито мисля, че за първи път съществуват в СУ. та го гледах в над 10 часа записи да обяснява за латинския и произходът и развитието на романските езици. и се запознавах с всякакви негови физиономии, докато той си нямаше представа коя съм, защото комуникирахме само по мейл. беше трудно на места, много интересно, много ме мотивира да знам още и изобщо да се занимавам с това, та дори денят преди изпита вместо да уча, търсех магистратури в Барселона с лингвистика. взех го с 6! беше много лесно, просто тест и някой отворен въпрос, където да напишеш едно изречение. беше си наистина ‘увод’. но не бях получавала шестица от много време!

– бизнес-планът включваше продажба на лавандулово масло на дребно след като баща ми така или иначе отглежда лавандула. и така освен масло, което сварихме през лятото, междувременно с майка ми избирахме платове, за да правим възглавнички и торбички със сушена лавандула. баща ми докара няколко чувала изсушен цвят от миналата година, когато не са варили, защото имаше доста малко количество, понеже е първо бране, предстоеше изчистване от стъбла, за да остане само хубав мек изсушен цвят. цялата къща се покриваше с тънък слой прах от лавандула, баща ми кихаше с часове, майка ми шиеше торбичките, пълнехме ги с лъжица и ги зашиваше финално. аз рисувах някои от платовете с разни формички. честно казано не успях да намеря в българия точно десените, които исках. а обиколих всички магазини на Женския пазар за платове. да, и складовете. всичко изръшкахме. отворихме магазин в етци, направихме страница във фейсбук, където са качени повечето неща. и със сестра ми се опитваме да разработим стратегия (боже, какви думи използвам), за да развием всичко добре. засега обаче не върви в посоката, в която искам. липсват ни някои неща и умения.

– докато се изпълняваха всички тези планове, имаше и не малко неща, които да ме разсейват.

– ходих на спа и много се зарибих по парната баня.

– маминка почина. останах с една баба.

– ходихме на театър с Нева Мичева. ей тъй няколко пъти. разменяхме и подарявахме си книги и рутер за интернет, вървяхме под един дъжд, пихме бира пред Сфумато, подаръци от Португалия и лавандула.

– най-сетне след над 2 години на сухо правих секс. евала.

– отново отидох на прайд след няколко години прекъсване. сега просто се бях вдъхновила от активизма, от случването ни на Sofia Pride Films. от хората, от Деничка най-вече.

– бях на тиндър среща, която продължи по-дълго, отколкото трябваше. нямаше много смисъл, но явно не ми се прибираше вкъщи и затова останах.

– ходих на Копитото. в един чуден ден през юли с четене в градинката на Народния, обяд в ‘слънце и луна’, ходене до бежанските лагери в Бусманци и Овча купел, Копитото на слънце и бира, някаква хижа с боб чорба, приятно пияна с колата надолу към софия, после трева и ‘никога не съм’ на Народния и Седмочисленици. чувствах се толкова добре, спокойна и отпусната.

– с Кало ходихме в Берлин. бяхме там за рождения му ден при ири. аз го водих по познати места или хващахме непознати улици. и там бях за първи път на тиндър среща, уговорена след 2 реплики, щото в друга държава съм много смела, нали. и изведнъж се оказа, че е повече от обикновена среща и се виждахме всички следващи дни от престоя ми с продължителни взирания, разговори, преспиване, среднощни хапвания.

– така че до края на годината ходих там още 3 пъти – езера, улици, ресторанти, студено мате, шоколад Daim, баница, домашни кюфтета с къри сос, изложби, концерти, паркове, клуб с карусел в двора, сладолед за сбогуване.

– видях на живо Sohn и Wild Beasts.

– возих се на мотор-скутер и беше много страшно, много вълнуващо и много приятно. и в мини купър и в смарт. всичко е мини-мално и чудесно.

– получих глоба ме за возене без билет в Берлин. ама съм ужасна, знам. дадох им сгрешен адрес.

– чух Radiohead на живо – само ги чух от другата страна на езерото, където имаха концерт.

– избистрих си в главата всички несъзнателни влечения към Берлин дотогава и реших, че трябва да се преместя там. I had a gut feeling. For the very first time.

– казах чао. много трудно решение. но имах нужда от него.

– бях в цели 2 не-връзки! няма, няма, и изведнъж 2.

– научих, че колкото и да караш някого да говори, няма да стане. а ако някой иска да ти каже нещо, ще го направи и сам. поядосвах се на тоя факт, а накрая ми се случи обратната ситуация – аз не исках да говоря.

– участвахме на hand-made фестивал с лавандуловото масло.

– Мартин издаде втора книга, която е чудесна, също колкото бяха и представянията й в Бургас и София.

– слушах Катя как пее песни на Шуберт на немски. страхотна е.

– ходих на гинеколог. бахти ужасното преживяване.

– навих се за нещо много много сериозно.

– преместих се в НБУ, за да завърша университета в тоя живот. те пък ме накараха да държа първо ТОП тест, което значи въпроси по всичко, което сме учили в училище, включително и нещата, по които никога нищо (или твърде малко) не съм знаела – химия, физика, биология, география, математика и такива, които съм забравила какво се е учило – литература, история. беше малко проформа, но изкарах повече точки от над 80% от явилите се. 12 години след завършването на гимназия, копеле!

– говорих с много приятели и познати, получих подкрепа, разбиране и хубави моменти. не че е за първи път, но исках да го спомена.

– прекарах Нова Година в Берлин. с кипърски манджи, българска баница с турски кори, испански новогодишен обичай с грозде и много коз.

 

беше интересна година. наситена.




Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

март 2017
M T W T F S S
« Ян    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей