28
Окт
17

pigsty

познавам стагнацията. познавам седенето на едно място в стая. гледайки в един екран, пълен с всякакви неща, заобиколена от други неща, на които не обръщам внимание, но които уж обичам и сърце не ми дава да изхвърля. познавам седенето на едно място и очакването да получа различен резултат. да не е пак загуба, докато сме домакини. или пък служебна загуба. като да си мъртвородена. или с наследствена болест. не физическа.

познавам страха. и очакването да се получи друг резултат, докато правиш същите действия, които толкова пъти са ти носели загуба. очакването някой да направи нещо вместо теб, без да си му казала, без да си споменала, без да си изпуснала от себе си и дребен сигнал за това желание. когато миналия март опитах бисквитка с трева в копенхаген, признах пред себе си някои неща, но не можах да ги променя. миналата събота на тойфелсберг ги казах на непознатото момиче от полша, докато седяхме на дългата любовна пейка с изглед към гората. тази събота не мога да ги променя. седя на малкия диван. много е гадно да знаеш какво трябва да направиш, да е пред теб, в главата ти, на езика ти, и да не можеш.

хората пропътуваха хиляди километри, видяха държави, хора, неща, преживяха емоции, направиха снимки. ядоха, живяха, имаха приятели. не се спряха. не се страхуваха. променяха си прическите, вкусовете, възгледите, стила, хранителните навици. сменяха работа, колеги и градове. поне отвън дават вид на развиващи се, променящи се. вид, че знаят какво правят. вид, че има резултат. че има смисъл. същите ли са след всичките обиколки? кое е стабилното в живота им и има ли (нужда от) такова нещо въобще? и какво от това? нуждата от всички тези обиколки е знак за авантюризъм, за младост или за постоянно бягство от себе си? определено е по-яко да бягаш от себе си, докато си на непознато място и се гмуркаш или печеш традиционен хляб с местните, отколкото пред добрия стар компютър при мама.

видях се в толкова животи. но не мога да спра да записвам на видео стагнацията на хамстера в лабиринт. обичам си колелото, да го въртя и изкачвам всеки ден. пристрастена съм към него на физиологично ниво. както жертвата е пристрастена към насилника си. зимата идва, дните се скъсяват. след тази нощ – дори още повече. мислех, че като предварително знам всичко това и допускам, че може да стане, ще успея да го предотвратя или спра навреме. I was wrong.

много съм добра в мечтаенето. живеенето на мечтите е друга територия.

it’s the same old S.O.S. but with brand new broken fortunes.
life is a pigsty.

Advertisements

0 Responses to “pigsty”



  1. Вашият коментар

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

You are commenting using your WordPress.com account. Log Out / Промяна )

Twitter picture

You are commenting using your Twitter account. Log Out / Промяна )

Facebook photo

You are commenting using your Facebook account. Log Out / Промяна )

Google+ photo

You are commenting using your Google+ account. Log Out / Промяна )

Connecting to %s


Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

октомври 2017
П В С Ч П С Н
« Март   Ноем »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей

%d bloggers like this: