Архив за януари, 2017

30
Ян
17

война

преди си мислех как сега с бързите комуникации, медиите, които са навсякъде, бързото отразяване и разпространение на информация ще е много по-лесно хората да разбират какво се случва. да знаят причините, предпоставките, поводите за нещо лошо, за война, за анти-хуманни действия, и в по-голяма степен ще се интересуват това да не се случва. че информацията е достъпна ей така за всекиго. че най-ценното най-накрая е на пангара и може всеки да го види. наивно схващане. и докато интернетът в северна корея се ограничава до точно 28 сайта и нямат достъп до други страници (свикнала как изглежда един новинарски сайт, как се позовава на информационни агенции, други медии, официални институции, има изображения и т.н., тази севернокорейска медия много ме учуди), китай ограничава услугите на гугъл и също филтрира интернет съдържание, то оставаше надежда, че в западните страни свободата на словото е изконна ценност с целият набор от философи, мислители, хуманисти в историята ни, с прочутото изказване на Волтер ‘Не съм съгласен с това, което казваш, но докато съм жив ще защитавам правото ти да го казваш.’, с научни открития, изобретения, изкуство, литература, музика, с всички войни случили се тук през вековете, с критиката към минало, настояще и прогнозите за бъдеще, с всички специалисти в области, които влияят на живота ни директно и индиректно, с всички концепти, идеи и идеологии, които често са трудни за разбиране в детайли. но сега явно изгря времето на т.нар. ‘алтернативни факти’, в чиято основа стои една голяма теория на конспирацията. ‘официалните източници ни лъжат, официалната медицина се опитва да ни убие’. и какво правим, когато най-официално започнат да се отричат истински факти, какво правим, когато най-влиятелната държава е оглавена от опасен човек и той (цялата му администрация и лоби зад него всъщност) започва да изпълнява великите си обещания – когато ще се орязва здравното осигуряване на най-бедните, когато отношението му към половината население (жените) е най-малкото обидно, когато официалните правитеслтвени страници за бежанците, ЛГБТ и т.н. са свалени, когато с такава лекота изрича лъжи и после 10 пъти казва, че са истина, когато излъчването на факти започва да се цензурира. когато някои от държавите с най-жестока и лицемерна политика започнат да го приветстват.

но има и друго. всички войни, бомби, убийства, които са излъчвали през живота ми на живо и в детайли – всичката тази потресаваща информация, снимки, статистики, анализи, критики, които са навсякъде. винаги съм изпитвала необяснима свързаност със събитията от втората световна война. въпреки че най-близката ми по хронотоп война беше тази в Югославия, съм била достатъчно малка, за да не знам какво, как и защо е ставало. но втората световна имаше огромно въздействие върху  мен. не знам някой в семейството или в училище толкова да ми е говорил за това, колкото филмите – документални и игрални, които съм гледала и така и никога не се начудих как е възможно да се случи този холокост. как са го позволили хората, ами даже са и участвали, как не са се намесили другите държави навреме, как са се включвали в съюз с германия, знаейки за анти-човешката им идеология. да, знам, че от разстоянието на времето, е по-лесно да погледнеш цялата картина и да кажеш, че е можело и иначе. да, тогава не е имало бърза информация, и дори за самите лагери не са подозирали огромна част от хората, че дори, когато оцелелите започват да разказват за лагерите, не са им вярвали, но и самите лагери не са били построени за един ден, а са били кулминацията на една човеконенавистна политика. и всичко е било законно. позволено. от всички. не знам дали тези събития са в основата на некомформизма ми и отхвърлянето на всякакво неравенство и потисничество или обратното, но като бях малка все си представях как, ако бях живяла по онова време, ще направя всичко по силите си да се боря и да помагам на хора, които са преследвани (ама то и мен можеха да приберат, щото съм гей). преди няколко години почувствах как сме тръгнали стремглаво по тоя път – хората на власт сочат лесни мишени, които да бъдат мразени и обвинявани от масата, която търси изкупителна жертва, която да обвини за мизерията си, която пък е заради същите онези хора на власт. винаги съм се дразнела на хората, които хем висят във фейсбук, хем казват колко е тъп/скучен, и им казвам, че зависи от приятелите, които имат там. не че и аз нямам задължителните ‘виж ме, виж ме’ и ‘тъпа снимка/статус всеки ден’, но от хората, които следя се информирам най-добре за ставащото около мен. те надигат глас за всеки неадекватен закон, изказване и политика. искрено се радвам, че ги има. но после излизам навън, слушам колегите си, слушам семейството на леля ми и баба ми, чета или чувам коментари и всички са изпълнени с омраза, с гняв и апатия едновременно – искат да се стреля на месо по бежанци, влизащи в страната, искат стена около циганските гета, педерасите са тъпи и долни същества, евреите мислят само за пари, резняците нямат място тук, тази се е издигнала, защото преди това е коленичила пред някого, в софия всяка година марш, кръстен на про-нацистки български генерал от времето на втората световна война, всяка година около прайда църквата напомня за съществуването си като ни заклеймява и организира шествия, нацистчетата и някакви организации за ‘семейни’ ценности отново не падат по-долу – те всеки път искат отмяна на прайда, и понеже това никога няма да се случи, дават заявление за ‘контра-шествие’ в същите дата и час, че и за място (а ги знаят, защото някой им е изнесъл тази информация), и общината не намира това за конфликтно и ги оставя да си шестват, облечени в черно, намусени, с транспаранти с грозни думи, а политиците ни трябва да един да влязат в затвора най-малкото за реч на омразата и подстрекаването й. най-малкото. това и страхотните анти-човешки и лицемерни политики на някои държави (по принцип) и на някои нови играчи напоследък, е само началото. във все повече държави крайно-дясното се засилва, Австрия замалко да си избере такъв президент дори. подобни настроения винаги има, но знаеш, че вече са надхвърили статута си на ‘настроения’, когато речта на омразата се е нормализирала. в българия отдавна е така. няма обществена санкция. омразата е изпълнила всяка наша мисъл, всяко обвинение е към по-слабите от нас, за да не си признаем, че самите ние сме слаби, защото тогава трябва да видим защо точно сме слаби. и колкото повече хора мразят, толкова по-голяма и силна е групата, към която да се присъединиш и да се чувстваш илюзорно силен, а и за да не си от мразените. живея в съвсем тясно балонче от хора, с които споделяме близки ценности и всеки сблъсък с по-големия балон навън ме потиска.

не знам нашите какво изключение са били, но никога не са говорили онези грозни думи, никога не са обвинявали по-слабите. знам, че не са и супер отворени към по-различните от тях, но не ги мразят, не са научили и мен да мразя. не знам как се е получило иначе в семейството на леля ми (сестра на майка ми), но с тях всеки път като гледаме новини и аз се подготвям психически да чуя като техен коментар всякакви гадости за всеки по-различен от тях. и спорим, и се караме, и се ядосвам и не мога да повярвам, че са мои роднини.

войната отдавна е започнала и аз стоя и не знам какво да направя, кого да укривам, как да защитавам.

Advertisements



Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

януари 2017
П В С Ч П С Н
« Дек   Март »
 1
2345678
9101112131415
16171819202122
23242526272829
3031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей