18
Aug
16

whatever

ако знаеш колко съм чакала
да ме изненадаш
да ме чакаш долу след работа
ако знаеш колко съм искала
след всяко ‘чао’ да се обърнеш
да ме настигнеш и прегърнеш.
ако знаеше,
знам, че щеше да ти е все едно.

отдавна не ми е до метафори
до символи
и до сюрреализъм,
реалността много повече си я бива
да ти нанесе най-буквалния болезнен удар.
и няма правила
и форми, и тропи
и ритъм, и метрика
и мелодичност, и рима.
затова животът е кратък,
а изкуството – вечно.




Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

август 2016
M T W T F S S
« Jul    
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей

Follow

Get every new post delivered to your Inbox.