29
Март
17

война v.2.0.

има една кухня, където се готвят много вкусни ястия. където съм се чувствала у дома. където ми е било уютно. макар да е била на 400 км. от родния ми град. кухнята на леля ми в софия.

в последните години обаче този уют изчезва. въпреки че я реновираха и сега е няква модерна, с ярки цветове, нови уреди и шкафчета, мек диван. изчезва заради думите, които се изричат в нея. в примера, които от една страна нямат нищо общо с междуличностовите ни отношения, но и от друга говорят как нямаме нищо общо.

гледаме новини. нещо за тръмп. приятелката на братовчед ми започва някаква тирада ‘ми те американците си избраха тръмп. те искаха него. защото не изкаха вече обама. той обама даде твърде много права на негрите’… and i’m like ‘excuse me, lil’ bitch!’, но пропускам тази част и в опит да запазя спокойствие я питам ‘моля! какви права е дал обама на негрите, които те вече да са нямали’. но тя е подготвена със следния отговор ‘даде им безплатно здравеопазване!’. схващам всичките й мисловни дупки, така че без излишни въпроси й казвам ‘ако говориш за obamacare, това не е насочено към негрите, а към бедните.’ но това не я спира – ‘ами да, те негрите са бедни!’. значи освен че са виновни, че са негри, е някво тегаво за всички останали и че са бедни. кръвта така бушува в главата ми от ярост, че нямам никакво намерение да се опитвам да й разяснявам целия проблем с бедността, защо цветнокожите са по-бедни и т.н., за което не знам всичко, разбира се. пък и не знам откъде да започна. то с тъпи хора излиза ли се на глава. по-късно съвсем се оказва, че не. все пак й казвам ‘проблемът е класов, не расов, разбираш ли. това здравеопазване е за хората, които са по-бедни и не могат да си го позволят’. тук сестра ми се включва от всички присъстващи (леля, свако, братовчед, на които въобще не им пука за подобни неща) с подкрепата ‘да, проблемът наистина е класов, не е защото са негри’. но lil’ bitch не иска да разбере, нито да млъкне и започва да дава примери от личен опит… ‘знам, защото братовчедка ми живее там и тя нямабезплатно здравеопазване, а само негрите имат’. ‘да, защото сигурно живее над прага на бедността…’, но това въобще не й прави впечатление и казва ‘пък и те негрите ги мързи и не искат да работят’. на което вече ще ми се пръсне мозъкът. едно е да четеш глупости онлайн, друго е реален човек да ти ги каже в лицето, и то човек дето се налага да се виждаме от време на време и гадже на братовчед ми (който сигурно мисли по същия начин впрочем). опитвам да кажа още нещо логично, но изведнъж и сестра ми се включва, че видиш ли, тя понеже била чела книги, също така знае. аз вече се чувствам като последния маргинал в семейството си от пълни хейтъри и единственото, което можах да кажа на този железен аргумент беше ‘еми аз пък чета статии за реални хора и случващото се там…’ и просто се отказвам. но малката пача не иска да млъкне и заявява следната интелигентна мисъл ‘еми така ще е… като са толкова социална държава’. вече без да се опитвам да спазвам приличие й викам ‘ти чуваш ли се? имаш ли някаква представа какво значи една държава да е социална. лично и изцяло платено здравеопазване, какъвто е случаят в сащ, не е социална държава…’ и понеже тя тук много се обърка, сестра ми се зае да й разяснява разликата между нашето и тяхното здравеопазване, а аз съвсем не исках да се впускам в още примери какво е социална държава, просто млъкнах, за да не стана и да й забия вилица в окото.

другият пример са изборите. понеже съм регистрирана на адреса на леля ми, трябваше да отида да гласувам там и минах да ги видя след това. по пътя имах буца в гърлото, защото беше ясно кой ще спечели, защото знам, че свако ми, като един бивш военен и бивш полицай, подкрепя боко тиквата и ще се радва на победата. и как ще има репортажи за мангалите, които продават гласа си; за турците, които ги возят с автобуси да гласуват под строй; ще слушаме фашисти по телевизията, които говорят за защита на националния интерес и традиционни семейни ценности; защото знаех, че ‘да, българия’ няма да влезе в парламента. беше ми едно тегаво такова, ама толкова много, че исках да блъскам, да блъскам, да удрям и да чупя поради липсата на смисъл в тая пропаднала държава във вечна криза – материална и морална. и бях права. той се радваше на бойко, смееше се на бабаитските му коментари към журналистите. но не се бях подготвила за следното – стана дума за христо иванов и той се разпени как му дали няколко милиона от америка. понеже не знаех за какво говори, просто си замълчах и обмислях скоро да си тръгна. но той каза ‘от сорос!’. казах му, че сорос не е американец. а той повиши глас ‘а какъв е, евреин ли?’. казах му, че е унгарец и че не е той (в най-общ план) в източна европа можем да си умрем без никакви човешки права (макар да знаех, че правя голяма стратегическа грешка в нашия ‘дебат’). той каза, че не се интересува от човешки права. отново спокойно му обясних, че на мен пък човешките права са ми от жизнено важно значение, ей така за оцеляването ми. не знам дали се усети какво му казвам, но няма значение, защото каза ‘ти ще се оправиш, аз знам’. благодарих му за загрижеността за моя живот. стана ми едно горчиво. нямаше смисъл. ако не знаех, че скоро се махам от тая държава, щеше да ми е много по-тегаво. скоро станах да си тръгвам, а леля ми ме пита няма ли да си изям десерта и още някакви неща. наистина се бях наяла много с вкусна храна и нямах място за повече, но нейната загриженост основно за моя стомах, не и за нещо друго, също не ми подейства добре. казах й, че по-скоро бих върнала малко храна, защото съм се пренаситила с глупости.

сега чакам великден. ще съм в бургас. и семейството на леля ми ще дойде. не искам да го карам с тях. всеки ден мисля как и при най-малката тъпа реплика ще избухна по толкова грозен начин и ще им разваля хубавия празник и после пак ще съм виновна. ще им кажа, че заради мисленето и (без)действието на хора като тях напускам тая държава, но на тях ще им е все едно. те не гласуват за да е добре на децата им. те не знаят какво искат децата им. дори не слушат децата си.

 

the hell with this country.




Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

август 2017
П В С Ч П С Н
« Март    
 123456
78910111213
14151617181920
21222324252627
28293031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей