18
юли
19

druff druff druff

като стигнахме спирката, съвсем ми се танцуваше. търсех напосоки в спотифай какво да си пусна, и Робин и Kleerup сами ми се появиха. увеличих на максимум, макар че пак едва се чуваше. песента започва бавно, но имах нужда от това изграждане и надграждане на звук и емоция. и от гласа на Робин. скоро пак си я бях пускала. краката и ръцете ми сами затанцуваха там под лампата на спирката. в 12 полунощ, събота, в Лайпциг. макар че бях уморена от вървенето на прайда и съвсем, ама съвсем да нямах сили и единственото, което исках, бе да си легна. но и ужасно ми се танцуваше. може би, защото момичетата, при които бяхме досега, пускаха някаква ужасна музика. не ги познавах. бяха приятелки на Туба. и Туба не познавам добре. най-голямата беше на 25 – с къса руса коса, която през целия ден оправяше, изглеждаше много изкуствена и имаше погледа на джъстин бийбър. не й запомних името, а най-много си говорих с нея. първа тя ме заговори на английски и заразпитва откъде съм. Ане беше на 23 и с много живи очи. най-малката беше на 21 – София, пълен разкош, със сигурност би ми била абсолютният тип преди десетина години, не че и сега имам против, но ми е някак много малка, със зимна шапка на главата, която не свали през целия ден, задави се с топлата си бира, когато казах, че съм на 34. знам, все още изглеждам доста по-млада. насядали сме край една масичка, на която основно има пепелник и се свива коз и аз нямам против, че съм сред почти непознати, които през 50% от времето не разбирам за какво говорят и на 100% не успявам да се включа в разговора. познавам единствено Кора, която наскоро се премести в Лайпциг и това са приятелките на приятелката й Туба, с които тя гледа да не става много близка, защото държи да има свои приятели, докато в същото време не прави никакви опити за това.

след това задължително идва ред на Monument, но си избирам ремикса, защото е по-бърз. and then when the moment comes I can say I did it all with love. love. love. все още чакаме автобуса с Кора и Туба. те си мислят, че още съм напушена, а аз съм супер в съзнание и имам настроение точно за тези песни. защото… а, да, музиката, която София пусна в стаята си, беше музиката от моите тийнейджърски години. и то не няква яка – лимп бизкит, аврил лавин, някакви нео рокове. направо се чудех откъде момичета набор 99 са ги изкопали тия групи. ама нали съм на гости и тревата е от тях, мълча си, задържам дъха си преди да издишам дима, докато с Кора не почваме да си хвърляме налудничави усмивки през Туба, която е помежду ни. или да духаме към вратата, за да я затворим. явно вече си знам мярката, защото изобщо не пуша много. а София вече свива трети коз и всъщност пушим само трите с Кора. пушим през една. хората помежду ни пушат само обикновени цигари. ние сме триъгълник и те са триъгълник. заедно сме звездата на Давид. после малко ме сваля и си мълча и гледам в тавана или ги гледам как говорят. иска ми се да се включа, но нямам сили да започна да слушам активно, за да разбера. те обсъждат за малко да започнат да говорят на английски. аз само присъствам. мисля си, че ако задам някакъв тон, ще привключим на английски. но точно в този момент съвсем не ми се и говори. просто си гледам. засега ми е добре.

следва Hercules & Love Affair и Anthony, за да продължа с ритъма. автобусът идва и леко намалям звука вътре, но като отдалеча телефона от главата си, почти не се чува, така че явно никого не притеснявам и пак го увеличавам. Туба е пияна и жадна, все още завита със знамето на Кора. хора ни питат как е бил прайдът. добре, благодаря. по някое време обаче, живецът ми се връща и си говоря с Кора за Канада, а 25-годишната ни слуша. интересно й е, иска да участва. пита ме дали съм била в Щатите и ми разказва за своята ексчейндж година в някакво градче в Монтана, където единственото развлечение на учениците били наркотиците. ‘do you know ketamin?’ – пита ме. не и лично, как да ти кажа, ама да, знам за съществуането на кетамина. ‘yes…’ – казвам накрая. вече не ми изглеждаше изкуствена, както в началото, дори ми хареса. София, която през целия ден след прайда беше пияна на топло Щерни, а вечерта напушена, имаше един весел поглед и ме гледаше в мълчанието си, потънала в своя люлеещ се стол от Икеа. като сме сами в стаята, понеже всички са решили да пушат в кухнята, ми говори на английски и се притеснява, че не й е добър. напротив, доста добър ти е, говори повече. беше ми супер интересно да съм сред тях, за които не знаех почти нищо, нямаше да видя пак и от много време не ми се беше случвало да съм сред толкова малки хора. особено лесбийки в Германия, които в повечето случаи на парти в клуб в Берлин са просто някакви празни погледи. някак не разбирам кога Кора и Туба са станали да си ходим, прекъсвам си разговора за кетамин или знам ли какво, питам тръгваме ли, не разбирам отговора. момичето се чуди защо бързам. ами ако те си ходят, и аз тръгвам. а, в една посока ли сте? да, отседнала съм у тях. в това време те ме питат у тях ли ще спя. ама, естествено! нали у вас съм отседнала и там ми е багажът, що за въпрос?! а, ти не живееш в Лайпциг ли? – пита ме момичето. не, аз само за прайда дойдох. София също идва да ни изпрати. благодаря й за тревата.

сменяме автобуса с трамвай, който ни води до гарата, където днес вече бях пристигнала с влака, а шествието на прайда също мина оттам. вече не танцувам, но продължавам да слушам музика. на шествието бях само с Кора и Туба, другите намерихме после на шезлонги под плажните чадъри на Die Linke и не мръднахме оттам до вечерта. Кора ми беше казала, че има само едно прайд парти с 30 евро вход, така че се бях примирила, че няма да видя парти днес. каза ми и, че смята да се прибират после. аз тъкмо се бях запознала с момичетата и ми беше интересно просто да съм там. до нас Линке-то раздаваше безплатни пуканки и мини захарен памук, имаше малък надуваем басейн, но пълен единствено с други надуваеми дъгички, балони и цветни неща, които тъкмо сваляха от камиона си. чадърите ни предпазваха хем от слънцето, хем от дъжда, който валеше през час. на сцената се случваха някакви неща, но аз бях с гръб, а и от Линке-то звучеше друга музика. Кора говореше за тръгване, но аз предложих на Туба да отидем на бар с приятелките й. тя каза, че те смятат да останат тук до края, имали си цяла раница с (топло) Щерни. аз пък си имах цял термос със студено мате. второто ми за деня, защото бях спала малко в следствие на махмурлука си от доста приятна петъчна вечер, прекарана на дипломиране на една позната по Източноевропейски studies във Freie Universität, включващо храна, източноевропейска музика и толкова много пиене, че чак говорих малко на немски с едни рускини, които ме питаха аз какво уча, ‘нищо, аз съм случайна тук’ и се запознах с още българки. стана ли ясно изречението?

от гарата хващаме друг автобус, вече до нас. на отиване към София Кора каза, че после ще ни е много близо да се приберем, имало директен автобус. явно не и през нощта. аз вече съм на класики като Tove Lo – Habits, даже си и припявам, докато вървим последните метри до апартамента на Кора. иска ми се още да обикаляме, да си пея и танцувам по спирки и улици. питам Кора как е на немски high, за да мога да разкажа уикенда си в часа по немски в понеделник, по време на който, чувайки историята ми, учителката ни Джени ме пита ухилена du bist Partymaus, eh? отричам, щото рядко ми се случва, но вече знам нова дума на немски.




Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

януари 2020
П В С Ч П С Н
« юли    
 12345
6789101112
13141516171819
20212223242526
2728293031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей