04
Дек
16

флашбек и брокат

защо си мия зъбите на работа в неделя сутрин?

снощи имаше гей парти – Queer Каруца, което беше скучно и ентусиазмът ми се свали още в мига, в който пристигнах в заведението – прото-гей ‘клубче’, където в основната зала се пушеше, а сервитьорът само вдигаше рамене как просто било така и той нищо не можел да направи, вентилацията била пусната (да, бе), тази зала била едва-ли-не като градина щото, видиш ли, горе на стените не били прозорци, ами винил, все едно за проветряване, да съм питала на бара, ако искам… ама моля ти се, селски истории, каквито много мразя. та се настанихме в първата ‘зала’, където просто имаше 2 маси, хиляда стола и студено от постоянно отварящата се врата като влизаха хора. като музика звучеше криско, а организаторите на партито тепърва съставяха плейлист, който да пуснат. казах им 2 песни. после зазвуча дивна. двама от постоянните навлеци на всички гей събития също бяха там, не бяха пропуснали и предишните вечери когато имаше дискусии, четения и работилници на Community феста, а после идваха с нас на бар и си беше еквилибристика да не те заговорят или да се отървеш от тях, ако все пак го направят. по-трудно беше да предупредим новите хора, които не ги познават, с какво си имат работа. тия просто нямат никакво чувство за ситуация, за такт, за лично пространство. и тримата си имат някакви много сериозни личностови проблеми (наистина установени), не им се подигравам, просто съм минала толкова отвъд, че не мога да изтърпя да ми губят времето с някаква логорея, давала съм им шанс, но вече ми е много неприятно и ги игнорирам. на единият съм му казвала в прав текст цели 2 пъти, че не ми е приятен, не искам да ме заговаря, абсолютно никакъв контакт…. и така до следващия път. а предишната вечер дори се наложи буквално да ги излъжем и да избягаме от тях, защото няма такова влачене след нас, братче. две момичета останаха с един от тях в един бар, но така да се каже ги жертвахме, ние успяхме да се отървем от другите двама, накрая писах на момичетата да им предложа спасителен план и да ги предупредя, че ще е трудно да се измъкнат, за да дойдат при нас. така и станало, както после ни разказаха – след много опити накрая му казали, че едва ли не искат да останат двете насаме, докато онзи се откаже да им предлага варианти къде още да ходят или да иска да отиде, където и те.

та събота вечер… в заведението се пуши, музиката е ужасна, една стела артоа струва 5 лева (тия нормални ли са в тоя пробит ‘клуб’, който прилича по-скоро на магазин! наистина – отвън така изглежда), 2 броя навлеци са там, има малко хора, които познавам. макс и ани скоро си тръгват, щото е доста тъпо. радвам се, че ирина е там да си говорим по малко, с нея е много приятно. берлина е на токове и с розова перука, гримира хора, слага им брокати и червило. отивам при нея да ми сложи малко брокат, но тя почва да ми показва с какви неща мога да се bind-на – да си превържа циците, за да не ми личат. интересно ми е да пробвам. показва ми еластичен бинт, тиксо и истински bind за гърди. казва, че с тиксото е най-добре. доверявам й се и отиваме в тоалетната да ме налепи. слага ми малко салфетка на зърната, за да не боли като отлепвам тиксото после. циците ми са големи, но тя не вижда проблем и почти ми ги замята под мишниците и е толкова странно. боли, почти не мога да дишам, всяко мърдане ми опъва кожата там където има тиксо. берлина казва, че ще се получи хубав ефект на ‘мускулести мъжки гърди’, хаха. казва, че не предполагала, че си бръсна подмишниците, аз се хиля и й казвам, че не съм от ‘онези’ феминистки, които не се бръснат. и добавям, че съм го направила съвсем скоро, преди да дойда на партито. тя ме подушва и казва ‘мда, свежо е’ и пак се хилим. аз се чувствам все едно имам дини под мишниците. не се налага да си слагам сутиена. излизаме от тоалетната, наредила се е опашка. сядам си, пия бира, гледам малко стреснато, защото ме боли. казвам на ирина какво става. тя кокори очи и се забавлява на моите физиономии и реакции. оглежда ме, идва, казва ‘може ли да пипна’ и ме докосва, а циците ми са толкова стегнати, че нищо не усещам. но е някак яко като се гледам надолу и виждам много малки издутини. бих искала да имам по-малки цици. не издържам повече от 20 минути и отивам в тоалетната да махна тиксото. милите ми цици – остават червени отпечатъци.

после карам берлина да ми сложи брокат по лицето и косата и се опитвам да навия ирина да ходим някъде другаде. тя е навита, но и й се прибира. накрая се изнизваме и отиваме в бар флай за по бира и аз говоря твърде много – за три пачи, за лавандулата, за сексуалните ми преживелици от последните месеци. разказвах й някакви случки от времето, когато живях у тях със сестра й софи, която беше сама тогава и ме взе за (съ)квартирантка. не си изпълних плана за вечерта, но нищо. някакво весело ми е, крача в студа, имам да спя около 4 часа, защото трябва в 6 да стана за работа. към вкъщи минавам пак през ‘клуба’ просто защото пътят ми е по същата улица – да видя дали не се е заформило някакво парти. една мацка седи на стол до вратата, напушила се е и й е хубаво, вътре изглежда още по-празно. значи не изпускам the time of my life. не знам защо си купувам дюнер, искам да ми сложат и люто и после вкъщи се омазвам с него, лютото е твърде люто, не усещам друг вкус, зараждат се сополи, взимам си малко кисело мляко и слагам на дюнера да убива лютото, а с лъжичка се опитвам да остържа лютото от питката. сополи. в стаята ми е невероятно топло, оставила бях парното на 5, та дори ми е по-добре като излизам в студения коридор и ходя до кухнята, опитвайки се да не събудя кало. дишам с широко отворена уста да си охладя езика, а устните ми са почервенели от зор. с омерзение дояждам дюнера, намалям парното, загасям, лягам, слагам си чорапи, завивам се. топло ми е. сякаш съм пила вино. а откакто се застуди, постоянно ми е студено на крайниците и спя с чорапи и зъзна. но сега сякаш съм пияна. остават ми 3 часа за сън. лицето ми е в брокат. така ще отида на работа и после на семейна вечеря у леля ми – ранно честване на никулден.

flashbacks към първото Queer Каруца парти преди прайда, когато се понапих само с 4 бири, в ной берлин ставаше някаква вакханалия от пияни хора, липса на чист въздух, след-филмфестивално и пред-прайд настроение, брокат, печати с мастило по ръце, глави, кореми, цици, хора без тениски, аз ги пръсках с бира като с шампанско, снимки, лиготии, забихме се с ева, навехнах си крака, после се успах за работа с 2 часа и половина, защото явно не е трябвало да заспиваме, а да видя колко е часът и да си хвана пътя за офиса. вонях на алкохол и пот, главата ми се маеше само от тези 4 бири, бях спала минимално време, бях омазана в брокат и печати, шефът ми беше на смяна, така че не можех просто да си нахлупя слушалките и да заспя в очакване да ми влезе чат, а и имаше доста работа. и понеже прайдът беше същия ден, аз планирах да си тръгна по-рано и да наваксам разликата като си взимам по-малко почивки. но бях закъсняла. все пак най-невъзмутимо питах шефа ми дали може да си тръгна въпреки закъснението, щото така съм го била планирала. той нямаше против, искаше само да си наваксам. наваквах си чак до следващата седмица и с цената на много неспане. но това парти беше скучно, нямаше хора и настроение, беше зима, студено, прибрах се сравнително рано – сама и вкъщи. единственото общо бяха брокатът и печатите.

събудих се по някое време, защото ми се пишкаше и колкото и да не ми се отиваше в студената тоалетна, знаех, че иначе няма да мога да заспя. после се сгуших в одеялото, увеличих парното, покрих си главата и заспах отново. скоро алармата звънна. видях в нета кога идва трамваят. много ми се спеше. за първи път реших да си навия следваща аларма за след 45 минути, съобразено с идването на следващия трамвай. успях да заспя, но си беше кратък сън. първо проверих трамваите, защото не можеш да имаш вяра на консистентни показания от разписанията в реално време на скгт. и гледам – както преди ми е показвало, че ще дойде след 21 минути, което ми стигаше идеално да се облека и изчезна към спирката, сега идва след 10 минути! за 2 секунди през главата ми мина как няма смисъл и че или ще закъснявам с още, или ще хвана такси, а после веднага се изредиха сцени на всичко, което трябва да направя, за да успея да го фана тоя проклет трамвай – изфърчах от леглото, реших, че мога да пропусна ходенето до тоалетна, нали вече ходих преди час-два, облякох се на топло пред парното, награбих няколко шишенца лавандула от хладилника и торбичката с етикети от шкафа – понеже братовчед ми искаше да му оставя още, че бил продал всичко, което има, а нали имаме семейна вечеря днес, взех си четката и пастата за зъби, тръшнах вратата и се озовах на спирката, подранила с 2 минути. та ето затова в неделя сутрин си мих зъбите в офиса.




Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

декември 2016
M T W T F S S
« Септ    
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей