18
Дек
17

lately + музика

притъпявам някакви неща. притъпявам много неща. но скоро, скоро…

през това време си пазарувам обувки онлайн, следя ибей търгове, наддавам, радвам се, преценям кои от всичките чудни обувки да си взема. купих си 4 чифта. първите – и най-скъпи и чисто нови, уви, са ми твърде големи и краката ми само се измориха от носене. затова ги върнах. в петък. тъпият продавач подаде оплакване, щото не ги бил получил. в неделя! сигурна съм, че утре ще ги получи. другите 3 чифта все още ги чакам. и хайде да идват, че нямам здрави обувки. купувам с българската си карта, а нямам никаква представа колко пари има още в нея. не че има значение. с всеки месец си изхарчвам месечния бюджет с по една седмица по-рано. не знам къде отиват тези пари, честно. за декември вече съм го опоскала, а даже не съм си въвела всички разходи в апликацията ми за разходи. сякаш лъжа нея, а не себе си. но живея с някаква наивна увереност, че всичко ще бъде наред. въобразявам си, че всичко ще се нареди точно както го искам. а имам едни доста амбициозни планове за следващите месеци. ‘амбициозни’, защото изискват разно усилие и размърдване от моя страна. но какво пък – преди една година самата идея, че ще съм в берлин беше просто… идея. и се нареди доста добре. точно според оригиналния план. макар да имаше малки завойчета и бабунки. we did a good thing.

а тук си запазвам моя топ 100 за 2017, излъчен от спотифай:

Advertisements



Follow детски му халюцинации on WordPress.com
текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com
не ми кради хапчетата
88x31

date

декември 2017
П В С Ч П С Н
« Ноем    
 123
45678910
11121314151617
18192021222324
25262728293031
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей