(…)

Сега ще осъществим сексуален акт.

Речникът ми на чуждите думи от 1972г. обясняваше, че секс е полово сношение между мъж и жена. С кои полови органи се сношават и каква е целта на това начинание, речникът мълчеше. От едно научно-популярно филмче разбрах, че секс това е, когато пенисът на мъжа влиза във вагината на жената. Продължителност на акта не се споменаваше. Не обясняваха и редица други неща – вместимостта на вагината; кое колко може да расте и да се разширява; за твърдите и течните състояния; кога може да се спре актът наречен ‘секс’; ако се ползва уста, то все още ли говорим за секс; ако имаме вагина, проникване и предмет по избор, какво е това; ако имаме пенис, проникване и дупе, какво е това; ако имаме куче, чушкопек и вчерашен вестник, какво се случва?

Нито речникът, нито филмчето говореха за степента на доброволност. И при изнасилването има проникване на пенис във вагина, но никъде не се обясняваше дали сношението трябва да има доброволен характер или не е задължително условие. Щеше да е хубаво вагините да имаха врата, която да притежава свойството ‘заключване’. За да се пазят от нежелани нарушители. После тези прости заключалки щяха да се ъпгрейдват с аларми, кучета-пазачи, високи стени, и да стигнат чак до денонощно видео наблюдение с патрули и фейс-контрол. Представете си го отвътре. Вагините имат нужда от защита от външния свят. За да не влиза всякаква паплач с мръсните си ръчички, смърдящи усти, немити курове и съмнителни предмети с разнообразна форма, цвят и гуменост.

Но дори и такива системи на сигурност не биха предпазили вагина, чиято притежателка няма против в нея да се пъхат неща и крайници, докъдето успеят да влязат, няма против техният размер, форма и брой.

Но нека осъществим вече сексуалния акт. За целта – тази, неустановената, ще ни трябват скалпел, чисти кърпи, марля и леген с топла вода. Ще боли. Но не си носим обезболяващи. Тази дума я нямаше в речника ми на чуждите думи от 1972г., а аз му се доверявам изцяло. Следвам го буква по буква. Също там под ‘хомосексуализъм’ пише ‘мъжеложство’. И тази дума ми е непозната. Търся я в речника, но явно не е чужда. Не познавам всички думи в своя език. Аз съм само на 10 години. И имам само този речник да ми обясни света. ‘Хомосексуализъм’ вероятно е нещо политическо като ‘капитализъм’, или е свързано с френската история като ‘абсолютизъм’, или има общо с изкуството като ‘сюрреализъм’. Татко ми каза, че по наставките също се разбира какво означават някои думи. Но тези мъже и тези ложи какви са? Може да е партия на мъжете, или изкуство правено само от мъже. А може би това е обратното на феминизъм!

В една книга прочетох думата ‘ерекция’ и също погледнах в речника ми на чуждите думи от 1972г. ‘Когато мъжкият полов член се изпълни с кръв’ – това пишеше. Отново – никаква цел и посока. Защо се изпълва с кръв? Откъде идва тази кръв? Колко време трае? Еднократно действие ли е или състояние? Само на някои мъже ли се случва? По всяко време на годината ли? Айде, ‘мъжки полов член’ поне знам какво е.

И да се върнем към сексуалния акт. Със скалпела се реже, може и напосоки. Не се изисква предишен опит и вещина. Вагината търпи всичко. Дупето, устата, носът, ушите, ръцете също търпят всичко. И всякакви. Чистите кърпи са изискване, което статистиката сочи, че не се спазва винаги, така че, дори не знаем за какво се ползват. Тази мъдрост се е изгубила през вековете. Дори нашите баби са пропуснали да я съхранят и да я добавят към народната традиция. Марлята обаче има същественото значение да попива кръвта, за да не пречи по време на акта на срязване със скалпел. Ако вагината/дупето/устата и т.н. крещят, можете с марлята да прекършите този порив. Легенът с топлата вода, разбира се, служи за измиване на скалпела и ръцете, за да не засъхва кръв, която да пречи на разрезите да са по-дълбоки и по-болезнени.

И сексуалният акт е осъществен! Да почерпите!

Това не го пише в никой речник.

фестивалът на лошия вкус.2 е голяма работа. голяма, голяма, колко да е работа!
(прекалено набързо написан. а имаше добра основа иначе)

зайците.са.машини.за.любов

Заекът гризе клетката си, за да си точи зъбите. Когато си вкараш ръката в клетката му, той се свива и леко потреперва. Но това е илюзия. Мислиш си, че обича да хрупа марули и суха храна. Че е мек и пухкав. И ти става жал като го погалиш, а той се свие в единия край на клетката си. Съжаляваш го дори, че живее в клетка. Нищо че така усърдно се грижиш за него – винаги храна и вода, чистиш му стърготините, за да не вони. Но той още не е готов със заострянето на зъбите си. Все така усърдно ги стърже в метала. Свикнал си с този звук. Не те притеснява и нощем, докато спиш. Няма и да забележиш миниатюрните стружки желязо осеяли пода и дъното на клетката. И всяка сутрин се будиш, гледаш белия пухкав скокльо как гледа в една точка, докато мустаците му леко се помръдват. Опитваш да го погледнеш право в очите. Искаш да знаеш какво мисли, какво иска, дали е щастлив в клетката с размери 80/40см. Дали е по-щастлив, когато го пускаш да се разхожда из стаята всеки ден по един час? Дали е по-щастлив, когато ти гризе кутията на гирите, зелената опаковка от подарък и винаги сере зад шкафа? Дали те възприема заекът като този, който се грижи за него, или просто те търпи като котките, или те мрази, обича, безразлично му е. Нищо не показват очите му. Тия зайци, мислиш си, не бяха ли някакъв измислен символ на потентността, та и оттам символ на Плейбой. Защо така бързо се чукат тия зайци? И всичките ли го правеха? Или само белите? Или само декоративните? Или само тия за ядене? Или само дивите? Дали твоят заек има нужда от друг заек? Ще почнат ли веднага да се чукат, или ще се мразят един друг, ще се сбият? И пак ти става мъчно за глупавия заек. Толкова го съжаляваш вече, че се чудиш няма ли да умре, за да спре най-накрая да гледа в онази пуста точка, някъде отвъд. И си му сърдит, защото след разходката му вчера имаше щети – беше ти прегризал някакъв кабел. Цяло чудо, че не е умрял, но и с теб можеше да се случи нещо. Искаш вече да умре, да се отърве от мъките. Но не знаеш, че когато зъбите му станат достатъчно остри, и ти отново посегнеш да го погалиш, той ще те ухапе така здраво, че ще ти пусне кръв. И ще се опитваш да го махнеш от ръката си, но той ще е захапал вена и топлата кръв ще тече по бялата му козина, покрай безчувствените червени очи, които дори няма да мигнат. А зъбите са се забили така надълбоко, че се срещат някъде в ръката ти. Ледено остри са. И ти ще умреш от кръвозагуба. Защото заекът те обича.

снощи черно бакарди. днес домашна ракия от някакви архивни кадри. репетирам пикаене права. буркани с храна от бургас. краката ми студени. спи ми се. какво прави един заек (който е машина за любов). предстои – душ, разпечатване на текстовете за рамбо, размяна на книги, да не забравя каската (забравих каква беше идеята с нея). един образ. и друг образ. и трети. и четвърти. и смесени. размазани. и грозни образи. друг път. и като свършат всички велики фестивални и презентатвини дни, се прибирам. малко на спокойствие, на сън, на слънце, на бургас, да си взема ръкавиците от баба и да заявя на майка ми, че ще пием ‘коктейли’ с магданоз (аз+магданоз=мразя). това е едното, което реших, докато не заспивах снощи.

кратка програма за ЛГБТ арт феста в червената къща ей тукинка!

ако крем-карамелът можеше да говори щеше да каже, че му липсвам. кекс със сметана и ягодово сладко. пералнята напълнена, въгленът почистен, капачката на шишето продупчена, но трябват още опити, уиското отиде в мивката. идеи за още два текста (и откога наричам нещата си ‘текст’?!), не знам кой да чета на рамбо 13 и къде да ги пусна – в интерлюдия или тук. зъбът боли – половин нимезил, чаят не помага, порязах се под малкия пръст, сапун с аромат на роза, косата неизсъхнала, хавлията почервеня, тениската от прайда, телефонът неплатен, иринка за спасение.

the emptiness, the craziness, satisfy this hungriness, if we sleep together will you like me better, if we come together we’ll go down forever, if we sleep together will i like you better, if we come together, prove it now or never. make me a pretty person, make me feel like i belong, make me hard and make me happy, make me beautiful – garbage ме държат. държа се за garbage, за да не се строполя.

по хронологичен ред:

на 26ти ноември Вторият Международен Фестивал на Лошия Вкус ‘WC Вапцаров’ в Ателие Плателин (улица ‘симеон’ 48) от 18.30 ч. очакват се пост-комунистически пърформанси, неоизгъзицизми, транс-атлантически инсталации и мръсни конюнктурни хепънинги и случвания! всичко това като проява на лошия вкус. с любезното съдействие на  Фондация за свръхболезнени ускорители и пенетрации на хора и растения „Маршал Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия, “ и Аполоновото общество на вегетарианците-вампири, град Созопол. Гостите на събитието да си носят стихове, проза, дамски превръзки, тоалетна хартия, бомби и тампони, и да очакват по всяко време да бъдат поканени на сцената.

30ти ноември в музей ‘Ангел Каралийчев’ (находящ се на бул. ‘васил левски’ 60, ет. 2) от 18.00 ч. ще се състои софийското представяне на дебютната книга на най-прекрасния мАРТин на света, а именно Колев. книгата, както вече съм писала, и интернет пространството гъмжи от, се казва ‘Кучето на терасата’ и, вярвай ми, първият разказ е убийствен!

1-4 декември в червената къща ще се проведе 5-ият Гей & Лесбиън фест. още не ми е ясна програмата, но ще има филми (поне) и четения, сред които и мирослава в целия си блясък (мирослава съм аз!)

и така – ще се виждаме!

ноември е интересен месец. и не е спирал да бъде от октомври насам. важно е мисълта да е заета с нещо. нещо да бълбука, да се движи.. абе да го има.
ноември е интересен с: ходенето цели два пъти в цели два различни клуба, където в единия дивеем на rabbit heart (RAISE IT UP), а в другия на you’ve got the love на florence & the machine (а така ми се искаше и cosmic love) и heavy cross  на gossip. второто всъщност се случи снощи. но и след двете случвания се прибирахме пеша до нас през моста чавдар. а особено снощи се катерехме по стълбите на моста и намерихме прекия път до нас без да минаваме по целия мост и все едно не бяхме в софия. което не може да обясни защо пък предната нощ целият мост и сякаш целият град от качаването ми тролея беше потънал в мъгла. но толкова гъста, че ми се прищя да бях изпуснала последния транспорт и да се налага да вървя пеша и да се страхувам изгубена в мъглата. много ми се искаше да се страхувам. напоследък не ми се е случвало. при теб как е?
ноември е интересен и с: ходенето на кино в моловете (аз-ужас!). нищо, че първият път беше в края на октомври, но нали се разбрахме, че нещата са се смесили. помня, че всички ревяхме на филма за майкъл. щото наистина го обичаме, а не че сме го (пре)открили съвсем наскоро. помня, че се усмихвах на филма за коко шанел и прекрасната одри тоту. а точно в момента в сблъсъка на монитора и слънцето виждам фини златни косъмчета по лицето си и знам, че ми е много усмихнато. така трябва да е. през ноември не отидох на ‘котки’, но отидох на театър с ръчички ‘музиката в моите ръце’ и обичам да се радвам като дете, и скоро предстои да гледаме ‘рент’, пак в натфиз (ей, премиера е!). през ноември най-накрая изгледах пъврия сезон на ‘скинс’ без намесата на мартин и доста се вкарах във филма, гледахме най-накрая и ‘hallam foe’ и ’son of rambow’, които теглих още преди месеци, видяни в един блог. и си струваха.
и нещо със сигурност се движи, усещам го. ноември е такъв. предстои сега да се задвижи включването на собствен интернет, което съвсем окончателно решихме с плам след една нощ, в която ловяхме нет на близките пейки, където има някакъв на свободен достъп – аз слушах музика и мръзнех, тя мръзнеше и говореше по скайп, сложила лаптопа си върху един храст. култова картинка! а преди да се събудя сънувах някакви забавни неща за подарък за рождения ден на нели (да, знам, че остават още 10-11 месеца до него, ама…).
ноември, казвам ти, има нещо в него. нещо като извънземно, което знаеш, че е там, но то още се крие от теб, но ти все пак знаеш, че е там. и заклевам се – не се филмирам! има неща. и не ги виждам само аз. и не са във въздуха този път. спуснали са се по-ниско. и дори не ги чакам. аз съм. нищо, че понякога не знам кога сънувам и кога не.
през ноември се случи нещо много интересно в моя дом, в моята стая, в моето легло. и беше заснето с камера! но за това по-късно..
през ноември също така открихме чудната магия на ром с прясно мляко, а по-късно и на ром с прясно мляко и разтопен шоколад (разтопете го в млякото, щото не се знае дали е шоколад. финети-то например…! ). и големи количества макарони/спагети и подобия италианска кухня с български привкус. а мартин си разархивира блога! култ, ти казвам. пълен! а да не ти казвам какво още предстои. след малко ще го напиша.
хайде, отивам да търся the moon, the stars! the cosmic love, the rabbit hole, Alice, the great shipwreck of life, the stupid and the proud и fuck you very, very much!

queer is the universe!

много е важно как се чувствам на тези песни и как ми действа всяка секунда от ‘kingdom of welcome addiction’ на IAMX. и знам, че ще е много глупаво описание.

nature of inviting – още първите секунди са затворени очи и си представям визуализации като от уинамп и човек, клатещ се странно. и после идва гласът на крис корнър и неопределеното му лице. и фалцетно, но и музиката ме държи за гърлото. i love you, i hate you (that’s the nature of inviting). и краят – само твърд звук, стържещ. и съвсем краят – пулсации.

kingdom of welcome addiction – напрежение, очакване се разлива около мен, do you remember your coming down… and your broken smile touch me unexpectedly – пълно стъписване. и леко забавяне, което само предвещава китари и падам дълбоко. и малко пиано накрая.

tear garden – шамари, действие. и пак очакване с пианото. i do evil thing and evil things return… and i kick you down, i’ll break you with a tender touch, and then the tears cried in the tear garden will be for life. и барабани, и тънки звънчета, пляскане, натрупва се напрежение, заформя се вълна. после около минута само музика и стряскащи звуци, ако позволя да ме стреснат, но действат директно в мозъка като забита спинцовка.

my secter friend – тишина. my secret friend, i’ll take you to the river. my secret friend, so we can swim forever. той си играе с гласа си, нежно, преплита, завърта и току пак някой клавиш на пиано ти уцели правилните нервни връзки, за да сънуваш наяве. break the deepest promess. апокалиптично. my secret friend.

an I for an I - движение, танц? стиска зъби. if you’re not with us you’re a ghost… we owe it to the sex toys, to the icons of our time, humility and torture to decline – and I for and I. жестокост. крещи. юмруци.

I am terrified – бавно и пиано! you look good in leather, in bars, breaking things, breaking hearts. you look good in pleasure, in hotels. loneliness is the key to break that spell. i am terrified, i think too much. i get emotional when i drink too much. i buy every cry ‘cos i don’t trust. люлка. люлей. but the gravity between us will keep us safe! зловещо. и пак, отнесено, отчаяно, съкрушено, разбито, счупено. парченца.

think of England – надъхващо, ще бягаме. i just can’t think of england, can’t see the picture, i’m still from the fire, the fire… отива нагоре. i was alone for the first time, the message i was told was to try and find the joy of the lifetime! затишие и колелото се завърта над главите.

the stupid, the proud – приспивна песен, god is dead, we get to sleep tonight. man equals woman, i’m just a messanger don’t shoot me down. песен за сън. exalt yourself, do it to stay alive… queer is the universe… hunt down your future, and everything you know is not enough to survive. песен за умиране. нежна и галеща. песен за живеене.

you can be happy – цигулки и пак това пусто напрежение. you walk into the world as superhuman boy and girl. чиста жестокост, остра, реже, порязва, you put me in a cage with a daily maze of flesh and rage.. i want every tomorrow… and now i am afraid, you will blossom soon and grow and change… руска рулетка, писъци

the great shipwreck of life – очакване, стъпки към, пляс. stay with me, i’ll be peter pan and you just be pretty… to the lovers we left behind, the bad days, the good nights, to the great shipwreck of life, we all fall down. химн. и децата пеят. всички сме виновни. дори и за чуждата вина. предавам се. to the lovers we left behind..

running – спокойствие и нежност. your warmt is in my bed, your voice above the stairs… i must always run the race on my own. самотата.

the alternative – lay back for me, you’re just exactly what i need…. be blind to myself to idolise!

nightlife – i want to know how to survive in the nightlife, the truth or dare of the drug for the first time

и всички останали..
целият албум, последният, звучи като едно цяло, сграбчващо ме директно – с нокти в гърба, със зъби в гърлото и смуче кръв, или пък ми дава. и това не е клише. помня нощи с IAMX в софия; помня как ускорявах хода, докато вървях към телефоните в бургас със слушалки в ушите и пристигах за няма и три песни време и винаги, ама винаги!ме отнасяха във все същото настроение, независимо дали съм била досега в него или не. отчаяно е. агресивно е. нападателно е. защитно е. защитено е. брутално е. не е нежно. а може и да е. до захапване на пръстчетата дотолкова, че да си пуснеш кръв. и след това да гледаш изплашено. а ако много бързо мигам с очи сякаш почти не ги отварям, след двайсет секунди ми се завива свят. ама много бързо!

аз съм руса, аз съм руса…
и съм черна, и съм черна…
и червена съм, червена…
и оранжева съм даже..
аз дъга ли съм?

(а това е блогът на юлия, която.. нали!)
и ще се оплача от тези, които четат блога ми през рийдър. ето, оплаквам се. защото така не виждат нищо. не виждат и че отсрани вдясно имам ‘соушъл вайб’, който като кликаш и ти отнема секунди от ценното време за пилеене, може да помогнеш на едни деца да получат витамин А – в момента съм на тази кауза. честно, не знам как става, но както можеш да се включваш в подобни каузи във фейсбук и после да ги заебаваш, тук, вярвам, че наистина може да стане нещо. така че започни да влизаш тук и да кликаш там вдясно!

(за 24 октомври, но 2009 година)

който дойде в събота, хубаво направи. тези, които не го направиха, получават прякори ‘весо и мая, които ходиха на ревю’, ‘марта, която беше в ямбол’, ‘валя, която беше в бургас’, ‘пътева, която забрави’. тези, които не отговориха на любовното ми писмо, няма да ги коментирам. а тези, които така или иначе ме досрамежля да поканя, също не дойдоха. а тези, които не са в софия или българия, така или иначе нямаше как да дойдат. след като малко се нервех на фактът ‘много отсъстващи хора’, плам ми даде един куп есенни листа и ги пръснах навсякъде из къщата и забравих за всичко, и хора заприиждаха. и ядяхме, пиехме, стълпотворение в кухнята, при наличие на две големи стаи, очакващи гости. и получаваме:
тонколонки! чайове, консерва печен боб за студените зимни вечери, тоалетна хартия със судоку, вицове и други, торба с леща, лук, червен пипер и рецепта ‘студентска леща за френска филология’! и други благинки за стомаха, които се ометоха набързо или се използваха за направата на най-вкусната синя кофа сангрия. и някои хора, ах милите, приели любовното писмо толкова насериозно, че дори си бяха сложили нещо лилаво (дори мишу! брау, мишо!) както пишеше в него и не пропускаха да ми кажат. а когато ваня и мари влязоха вкъщи, стоят все още в коридора и ‘ааах, много е хубаво тука! уютно!’. следващите им думи бяха – ‘кога ще се бесим!’. пак любовното писмо. чак се изкушавам да го постна и тук.
накратко – сангрията, над която ваня редеше вещерски заклинания, изпи се до дъно; скачане, танци, ‘обесете се в неделя’; някви пурети се докараха, наргилето запуши; ани и ирта говорещи си за икономика, или нещо по-тясно, но все в тоя дух; мишо пиещ чай, въй! радост също дойде. имахме и анже. десо си тръгна, после се върна.
и въобще на сутринта се събудихме 6 човека незнайно рано, забъркахме вкусни спагети, изнесохме масата на терасата и похапнахме на последното слънце. после те решиха да играят покер с бобчета, а аз най-отговорно си учех думи и правех преводи в другата стая. когато все пак стънката и мартин си тръгнаха, се оказа, че м. си е забравил портфейла и връщайки се, прие това за знак да остане и тази вечер. готвихме си яхния с месо. вкусна! но когато с мартин решихме към 12 вечерта, че трябва пак да готвим, сгрешихме! защото към синьото месо (в магазина ще ви кажат, че си е такова) добавихме оризови спагети и като капак някъв зелен фасул, но не от онзи хубавия българския, ми замразен от бондюел, който е по-дребен и стои изкуствено. ей тва развали цялото преживяване! имаше вкус на нищо! тази рецепта ще е откриваща в предаването ни ‘не гответе това вкъщи’. цяла вечер чат и клипчета ‘ол дъ сингл лейдис’ и други простотии. на другия ден тръгнахме за училище, аз пропускайки един час всъщност. оказа се, че следващата ми лекция трая точно половин час и пак поех към нас с идеята за картофи. мартин се обажда – идвам : ) докато се правеха картофите, сготвихме пак спагети и, оо, да, върнахме се в играта – беше вкусно. всичко това на фона, че и двамата сме с мизерни пари от порядъка на ‘3 лева до сряда’ – той, ‘3 лева до края на живота ми’ – аз. но винаги можем да се изхранваме само с картофи и спагети. и така трети ден заедно, основната ни мисъл беше само храна. вечерите се занимавахме с чат. тези вечери и се решихме да ходим при косето, което трябваше да е изненада, но в крайна сметка му казахме. същата вечер, докато правех един превод, бях оставила мартин съвсем сам да се занимава с няколко чат-прозорци, някои от които изискваха само моето внимание, та затова от време на време му казвах какво да пише и той съчиняваше свободен текст. но и тази нощ да прекараме само в чат беше скучно, та извикахме стънката, който щедро се яви с бира и чипс и се включи в чата с който беше останал. косето изписваше стени от текст, калоянчо ни даваше упътвания как да излезем на изхода за варна, юлия юркаше да пишем, другите – друго.
на другия ден гордо си прочетох анализа за хедонистичните идеи на хилас от пасторалния роман на оноре д’юрфе ‘астрея’ и получих 5! а след като ме изпитаха и по тематична лексика и въобще няколко седмици бях доста примерна, учех думи, пишех домашни и всичко разбирах, май сега се предавам! но пък, знаеш ли, поне ми се получи. може да не запомних всички думи и да не отидох на всички лекции, но се почувствах, че мога. и то без тласък отвън. отвътре стана някак си. щом устоях да се играе покер, а аз в другата стая непоколебимо да уча френски дума за престъпници и затворници, значи можело! and for this i thank to nobody but myself!

когато се събудя в 7ч. след 5-часов сън и ме боли дясното око, онова същото, което одрасках на кара дере с един клон, не е добър знак. не е добър знак и ключалката на външната врата да не иска да се заключи, та да заключвам на другата ключалка. не е добър знак и входната врата да стои полуотворена и да не иска да помдръдне. и най-накрая, не е добър знак да забравя на мартин чувала и да се връщам отново – през вратата, ключалката и с притеснения за окото. но когато се намираме на подуене, вече всичко е наред.
и цялото това ставане в такива ранни часове, след като аз посмъртно не ставам по такова време, за да ходя на училище, е, естествено, щот ще пътуваме. до най-странната дестинация – севлиево. какво е севлиево, кой е чувал за него? все непонятни въпроси. но когато там живее едно косе и то ще има рожден ден, а с мартин само си търсим причина да отпрашим, то се става и тръгва рано. за влак и дума не може да става, щото след седемте си часа път с две прекачвания, каца всъщност в габрово. а автобусите искат пари. а аз съм точно с 42 стотинки, това е отговорът!
затова няколко спирки с трамвай 22 и автобус 90 докъдето ни хрумне, ни оставят на пътя и дори нямам време да запея ‘ол дъ сингъл лейдис’, което съм решила да е песента за стоп, и едно бусче ни качва до ботевград с един особено мълчалив човек, който само накрая ни пита дали имаме огънче. и знаеш ли каква е красива есента. а планините са така разнообразно жълти с няколко зеленеещи се иглолистни и червени за цвят. и напекло едно слънце въпреки прогнозата за облачност (биде правена проверка за два дни напред за градовете севлиево и габрово – казаха облачно без дъжд). и аз отправям зейнала уста ту към едната страна, ту към другата, и към пътя усмивка. ей, пак сме на път! от разклона до ботевград при първото помахване на палче един голям тир намаля ход и спира. ех, късмет! чичото казва, че кара цимент. возим се в циментовоз! на фона на бг радио той води умопомрачителен разговор по телефона ‘сина ми излезли с пушките, само една гонка направили и пребиха едно прасе. пребиха го, бе! казват, че имало още много прасета. много! (пауза) много!… много!… двайсет! много прасета има. пребиха едно!’ и ни черпеше с дъвчащи бонбони. оставяйки ни до ябланица, имахме време вървейки към разклона за варна, а не за русе, хаха, да хапнем от благословените сандвичи, които мартин правил в късни доби. и макар мястото ни за стоп да не е много удобно да ни видят, заради един пуст завой, махаме там, кво да прайм. този път паузата е по-голяма – вместо минута, чакаме примерно пет! запявам ‘ол дъ сингъл лейдис’ и една кола веднага намаля. жена е! отваря предната врата, където виждам, че седалката е заета с всевъзможни неща и предлагам да се качим отзад. тя – там няма да можете двамата. и мести нещата. мартин отваря задната врата, а оттам му се пули едно бебе в детска седалка и биберон. запознаваме се с малката цвети. с мартин си играят с играчките, тя не откъсва очи от него. отпред майката ръси лафове. култова жена! по някое време бебето мрънка за сън, майката пуска детски песнички. в паузата след първата пак мрънка, ‘чакай бе, маме, ей сега ще почне’. обръщам се назад – мартин заспал, цвети ококорена.
и така се озоваваме в центъра на севлиево и банкоматът пуска пари и се наяждаме като прася вкусно и евтино по всички стандарти. след няколко обиколки на центъра са минали около десет минути, но си купуваме етаж от една сграда, щото се продава, събираме цветни листа пред общината, аз заспивам на пейка пред пощата и съм била правела впечатление, боуже! говорим си с едно куче, влязло в роля на секретарка на кмета и купуваме магданоз за косето, а през цялото време бълваме хайкута за есента. наприемр: тротоар/чакаме косето да пристигне/есен в севлиево. най-накрая той лудият пристига от училище и ни води у тях и после отиваме край реката, ама много нататък, чак до музея за извънградско изкуство, за който още никой не подозира, но вече направихме първата инсталация. не палим огън, нямаме кибрит/запалка/слънце/кремък, но бирата е много студена, а курабийките на мартин в тъмното приличат на праскови или сливи. после домашна вечеря с присъствие на баба и дядо косьови и не ни дават да си спим в чуалите, ами слагат, постилат чаршафи, одеяла. и виждам списание ‘море’, в което са ни публикували с косето и алекс. и след 12ч. косето официално е на 16 години. да не повярваш! косето си хрупа магданоза, сложил го във вазичка. по-късно му подаряваме и зеления чай с ориз и накрая дънките, които вземат, че му стават. само дето не спи с тях. на другия ден отиваме в габрово да го отмъкнем от училище (щото момчето учи в априловската гимназия, в която леко влизаме да погледаме децата като дърти педофили. или поне аз) и по пътя пак – червено, оранжево, жълто, зелено и слънчево. в габрово двама отделни индивида под формата на баба и дядо ни гледаха усмихнати продължително. в кафенето сервитьорките се смееха на мартин като поръчваше капучино. не знам. но изядох всички бонбони, останали на косето от черпенето със. а той събираше пожелания основно за секс. мен не ми пожелаваха такива неща като ставах на 16. към етъра се ходи с автобус 1 през квартал ябълката. ако имате късмет се качва момиче с рошава коса от училището на косето, за което той казва ‘по едно време никой не знаеше какъв й е полът и ориентацията й и я сваляха момчета и момичета’. ако нямате късмет, тя слиза преди вас. ако сте нахални, я гледате през цялото време, особено, когато и тя ви гледа и не пропускате да й хвърлите поглед и като е слязла. целта на тези действия е неясна.
а в етъра е хубаво и пусто и може директно да се хване гората. на една пейчица, симиди с шарена сол и много сладка боза, очаквам всеки момент да слезе някой хайдутин от гората, търсещ мандра или магазин за наденица. има съвсем малко хора и си оставяме багажите на пейката, докато обикаляме. и пак цветовете на есента. и си представям пролет, топличко, слънце, а на зелената трева сме опънали едно одеяло и нагъваме сандвичи и домати със сирене. врем се по всички къщи, ядем захарни петлета и бонбони ‘сечена мента’, параклисът ми изглежда странен, ходи ми се по покривите, при жената с чайовете е много топло, успявам да падна смъртоносно по дупе, спънала се в една дупка и да си ударя ребро в някво ръбче. и изведнъж, ама кво ли изведнъж, гледаш ги марто и дете се разколебали да си ходят днес в софия и направо решават да останат още една нощ, въпреки че се сбогуваха с родителите и многократно заявиха, че, благодаря ви много за поканата, но си тръгваме утре.  докато чакаме автобуса да ни закара обратно в града, опитваме да стопираме петте минаващи коли, не ни се получава. твърдо решени да сме на стоп до севлиево. косето пълно ‘за’. той е девствен в тая област, но пък има много дълъг палец. закарва ни един бивш състезател по борба от плевен, който каза, че само с проститутки и наркотици не се е занимавал. ‘а с оръжия значи – да?’ – питам аз. не, не обичал оръжия. значи не му се е отдавало да пребие прасе.
следва една мега прекрасна невегетарианска вечеря с малко ракия за отскок и подарък по торба сушени сливи на човек. ракията се оказва цял трамплин, батут, защото после почваме да пишем за изгубената девственост на косето без да споменаваме нито стоп, нито секс. тъй като се оказва, че всеки помни и е мислил за различни неща, всеки пише своята част и съставяме една голяма стена от текст, завършваща съвсем между другото с триста хайкута за есента. после ще го блогваме, но минавайки край блога на александрина, те решават, че трябва да й пишем три милиона коментара по последния пост, занимавайки я с есента, римите, какво правим в момента и с есента, разбира се. детски им работи. може да се прочете тук. ако на някой не му е смешно, да знаете, че на нас много ни беше. a историята, малко объркана, много смешна (поне на нас), изпълнена с ‘документални кадри’ като флаш-беци-беци, може да се види тук, и моля, дай й заглавие. и, моля, имай търпение да прочетеш, нищо, че е китайска стена от текст – наша стена си е! и да, горди сме. после заспахме като трупове.
на другия ден, разбира се, валеше. и плановете за стоп се провалиха, въпреки че аз не исках да се предавам докрай, а бащата на косето все още предлагаша услугите си да ни закара до магистралата. но взехме автобуса. и в него си пяхме тихичко мюзикъли, подготвяйки се (репетирайки, хаха) за мюзикъла на алма алтер довечера. и след като две контрольорки не ме глобиха, а ми продадоха билет и даже ми върнаха ресто, се прибрах… а мюзикълът ли? беше беден. бяха общо 7 човека. пак седяхме отпред с мартин да си пеем. но беше пълно и публиката доста непозната и радваща и накрая скачахме.