а пък ние излязохме от клозета, от гардероба, от под леглото, от стаята, от апартамента, от блока и от къщата и излязохме навън. и сега сме out. навън сме. и призоваваме всички да са навън и да се отпуснат да се целуват и прегръщат и държат за ръка на улицата. нека еволюцията започне сега. щото парадът е един ден, ама животът е всеки ден. ако ни видиш – ние сме. може да ни се усмихнеш, да кимнеш, да ни поискаш телефоните и мейлите, да си чукнем среща някъде или просто да ни поздравиш.
и не, не сме смели и дръзки. не сме идеалисти, нито идеални.
ние сме звезди!
‘cos we are all made of stars.

от два дни искам да напиша, а просто не ми идват думи, и чакам някой пръв да го направи, за да ми дойде вдъхновение. първа беше биляна. и не че преди това не изгледах всички репортажи и клипчета, и изчетох всички тъпотии и несъответствия в медиите – като брой участници, като действия, та мотото ли не беше Rainbow Friendship, та хомосексуалисти ли не бяха!
нощта преди the big day ме беше страх, но когато се събудих след по-малко от 6 часа сън, вече нямаше такива чувства, но по пътя към ндк се питах дали всички, които срещам, знаят къде отивам, и че ей сега ще надяна един цветен гащеризон, ще надувам свирка, заобиколена от полицаи и после пак ще се слея с всички. после вече успокоение в офиса на ‘джемини’ сред всички организатори и доброволци, докато се преобличаме, разпределяме ‘позиции’, последни наставления и довършителни неща, размяна на телефони, снимки с цялото бойно снаряжение. в офиса идват и двете майки, които ще носят транспаранта ‘ние сме техни майки и ги обичаме и подкрепяме’ и аз не мога да им се нарадвам. и накрая строени долу във входа, чакаме полицаите да дойдат да ни преведат до ндк.
излизаме и о!чудо – небето не се пропуква над главите ни. не знам защо очаквам да стане нещо изключително. то от толкова заплахи, мерки за сигурност и частна охрана, човек се филмира, че отиваме на война. а и с тия каски.. вървя най-отпред с пожарогасител в найлонова торбичка и си мисля кви сме странни на хората, с които се разминаваме, а полицията само им казва да минат вляво, вдясно, да стоят на място, а на нас да се дръпнем от храстите. на ндк се разпределяме на трите кпп-пункта (много ми е смешно как звучи) за фейсконтрол (да, и това) посредством гей-дар и наци-дар! и аз търча – оказва се, че на нашия сме забравили пропусквателни лентички да вземем. на моста се трупат хора, потя се с каската, а през нашия пункт никой не влиза, поне идват през другите. полицаите и частната охрана са ок, едни момчета седят на спирката и ни подвикват глупости, и те току ходят да ги порверяват, искат им документи, а един журналист ги снима.. идват и калоянчо и софи с неин приятел и аз много се радвам. нямам възможност още да се нарадвам на хората в множеството, но и за това има време.
събираме се да тръгваме и аз съвсем не знам какво се случва. вървя с всички и по едно време чувам глас на някой от организаторите да застанем на равни разстояния и чак тогава схващам защо съм там и бързо се измъквам от тълпата, заставам отстрани, следя кой накъде се движи, полицаите и охраната през цялото време подвикват ‘влезте навътре, да сте по-компактни, по-бързо, по-бързо’, някои хора от шествието ме поглеждат, аз им казвам ‘по-бавничко.. нас слушайте’ и ми е смешно. оглеждам се колкото мога, виждам единствено, че всичко е наред, само полиция и празни пространства. има зяпачи надалече, по-късно на снимките виждам и средните им пръсти, благодаря, имам си и мои. чувам организаторите да съобщават по радиостанциите за някакви съмнителни лица, но не виждам какво се случва с тях по-нататък, по-късно видях полицаите да удържат някакъв човек. и все вървя и чакам да се случи нещо лошо. а нито виждам, нито чувам някакви масирани действия срещу нас. в шествието виждам генади кондарев от ‘зелените’, онзи ‘гръцки’ актьор, на чието представление все не отивам, много хора, които съм виждала на протести, прекрасната яна пункина – отново снимаща.. и много красиви момичета. музиката от платформата с танцьорите и елза се чува слабо, а и аз съм доста назад, което значи, че хората сме доста и се радвам. но чувам химна ‘i will survive’ и кайли миноуг и се опитвам да се отпусна и да се позаклатя малко, но не мога, а само се оглеждам. и журналисти с камери или изобщо всякакви хора с апарати се мяркат, в шествието и извън него. мъкна кашонче със знаменца, които са се залепили и не мога да ги раздавам на хората, така че връчвам на калоянчо и на един от другите доброволци един наръч знамена и заповядвам да ги оправят и раздават, хаха. и явно някакви хора ни махат от домовете си, щото всички гледат нагоре и също махат и се смеят, веят знаменцата и съвсем не разбирам кога сме стигнали до попа, където се е строила тълпа и гледа. платформата изчезва и ние продължаваме по графа към ‘червената къща’. някакви момчета близо до шествието се спират и викат нещо за някакви педали и аз надувам свирката, те свирките са за това – заглушаване на страничния шум. на завоя до мимас един от охраната до мен е уцелен с нещо, оказало се портокал! и така почва дългото влизане в ‘червената къща’. районът още е отцепен, но не липсва публика да зяпа фрийк-шоуто. не знам къде се побират всички тия хора, но който чуя, че смята да си тръгва, почвам да му обяснявам цаката с такситата, крий знаменца и значки и т.н. и усещам, че изобщо не искам да говоря за криене, а да им кажа да се сдобият с още по-големи знамена и да си ги развяват постоянно където и да са.
в ‘червената къща’ осъзнавам колко съм била жадна, чак като изпивам две чаши вода и че съм гладна, чак като виждам храната, а те не спират да носят. ще се прожектират филми, но не на всички им се гледа и всички се струпват пред входа. на мен много ми се гледаха филмчета, но просто стоя и дишам с пълни гърди и пия вино за успокоение и си говоря с хората. навън още зяпат хора – не мога да ги разбера какво очакват да видят. верно, помотаха се танцьорите – двама травестита, единият особено висок, но после си тръгнаха, а онези продължиха да гледат, вероятно как върви организацията с такситата, която май доста време продължи. и много се радвах, че не видях никакви идиоти, нямаше никакви сблъсъци. само едно момиче ми каза, че са имали неблагоразумието да отидат до ‘седмочисленици’ както са си със знаменцата, където някакви младежи неучтиво им ги иззели и на мен ми се преобърна стомаха. ами после се запознах с британката клеър, която ни прегръщаше, записваше телефони, а аз се усещах как говоря с брит акцент, канеше ни на прайда в лондон, показваше си ‘прайд паспорта’, трябва сериозно да се замислим за книжки в стил ‘100 национални български турситически обекта’ – ‘100 прайд-събития по света’ уау!. продадавахме значки, а вероятно и тениски. и аз не разбрах кога съм се напила от виното. и после в ‘цивилни дрехи’ с помощта на калоянчо и макс, отиваме в борисова, където се вихрят гравити ко. май на предизоборен концерт на сините. аз просто лежах върху момчетата и изтрезнявах, за да съм готова за партито в ID.
останахме си с лентичките и знамената през целия път до клуба и да, пак всичко беше наред. в клуба отново си сложих цветния гащериозн, защото ужасно ме кефеше! и да, определено ми харесва микс-клуб, където има и мъже, и жени, а не е разделен и няма само вечери на едните. чувствах се много по на място като има и мъже. и отидохме да кажем наздраве на емил кошлуков и прекрасната дияна любенова, които нямам представа какво правеха в клуба!! после се събираха дарения за прайда отново, уж и аз трябваше да участвам в това, но изгубих хората с касичката, а клеър явно се справяше по-добре от мен. и не ми пукаше от музиката, просто си танцувах и се кефех на всички. и особено на ‘i will survive’, този път не защото е гей-химна, а я приех лично и се радвах да съм в такъв клуб за първи път с някои от любимите ми мъже – мартин, макс и калоянчо. и на всичките доброволци, с които ще поддържаме връзка и казахме на аксиния и юлия – ‘искаме утре пак’. и на всички организатори, които направиха прекрасни неща, за да бъде всичко наред и да е весело. и накрая – ‘give it 2 me’ – madonna и ‘the one – kylie minogue са ми останали в главата.

в туитъра на прайда има много линкове към статии, снимки и видео от вестници, сайтове, новини, блогове, включително и към речта на сидеров бла-бла. отделно има във фейсбук, и в групата на прайда. ето и още няколко, може и да се повтарят dir.bg, едно клипче, където и аз се разхождам малко, още от ютюб, някои от новините по телевизията на едно място и изобщо все клипчета от телевизиите на гей-тематика, dnes.bg, снимки от dnes.bg,  darik, darik и пак дарик, и пълните тъпаци от фокус, които са следили събитието по минути едва ли не и невероятните новини като ‘Най-отпред има музикална платформа, на която са се покачили десетки танцьори. Звучат парчета на Шер, Фреди Меркюри, Мадона’, ‘Отвътре периодично се чуват викове и скандирания.‘  – става дума за червената къща!, ‘сдруженията ВМРО – БНД, „Национална Съпротива”, „Кръв и чест”.
някои статии са доста примитивни, инфото за броя на участниците варира от 100-150 (дарик) до над 500 (агенция ‘фокус’, която е повече от смешна).

не мога да заспя. вълнувам се. страх ме е. ужасена съм. радвам се. искам да пребия някой тъпак. нетърпелива съм. не мога да мисля за друго. сестра ми, татко, мама – знаят.
гледах най-накрая ‘Милк’. филмът си е изчаквал правилното време явно, имам го от месеци. там хората са много, там са сила. и тъпите дебати, които се водят сега в българия, са ги минали тогава. пак ще настигаме света. и проблемът ни е, че няколко наши играчи са доста напред, но доста други изостават почти с обиколка. мисля за сто и три неща, изчетох всичко по пет пъти, замислих се пак. днес няма вече мислене. само ще действаме. звуча малко патетик, но си прощавам. много е важно, много е важно това!

ако утре някой нещо проблем с допускането му на шествието от фейс-контрола, да се обажда по телефона. тръгнем ли, бутам телефона в раницата и край.
стискайте палци!

you look so Shane today!

слушай сега, гей-прайд ще има и той ще е на 27 юни 2009 година в софия, ако не вярваш, виж билбордите. шествието започва в 16:30ч. от моста на влюбените на ндк. не закъснявай.
първо – прайдът се организира от няколко неправителствени организации и се нарича rainbow friendship
второ – прайдът е международно подкрепен от посолствата на 11 държави – ако още не знаеш кои са те, ще повторя и аз – това са франция, великобритания, холандия, белгия, сащ, бразилия, норвегия, германия, дания, финландия и швеция, както и от много други организации. единствената българска партия, подкрепила прайда е зелените, както и младежкото бсп.
трето – аз ще ходя.
четвърто – гей-прайдът не е (без кавички, че много кавички трябва да сложа) фрийк-шоу, в което участниците правят еднополов секс на улицата пред всички минувачи и най-вече пред децата. не е вулгарно шествие на извратените. не е демонстрация на различност. не е призив към получаване на специални права. не е подигравка с православната ни държава. не е потъпкване на моралните ценности на българския народ. не е стъпката преди узаконяване на педфолията и зоофилията. не е налагане на ‘хомосексуализъм’ (е, не се сдържах).
пето – гей-прайдът го има по света, защото точно преди 40 години гей-хора от тематичен клуб в сан франциско – stonewall inn, решават за първи път да се опълчат на полицията, която за пореден път ги тормози, разтуря и арестува щото са гей и щото са в клуба. на следващия ден се организира шествие, което да отпразнува тази проява на смелост у хората. затова е и ‘прайд’ – защото са се гордеели с това, че вече не ги е страх. а не защото са се гордеели, че са гей въобще. и целта им не е била да развращават младежта, а да се признае, че съществуват и че са такива, и че не ги е страх, и че също искат да се държат за ръка на улицата без някой да им казва, че парадират. след това подобни шествия, паради, прайдове се организират в много други държави, и то най-вече държави с наистина работещо законодателство, които работят за равенство не само у тях си, но и в други страни. и както в едни протестантски щати има прайдове, както в кралство белгия има прайдове, така и в българия с този прайд никой не се обявява против религия и начин на управление (на вчерашното ‘литийно’ шествие на българската църква ПРОТИВ гей-прайда, което ако не беше подкрепено от малките побойници от бнс, щеше да е просто обикаляне с иконите, един от интервюираните по новините, го бяха писали, че е ‘монархист и консерватор’).
шесто - гей-прайдът не налага хомосексуализъм, защото първо – се казва ‘хомосексуалност’ понеже не говором за политически идеи като комуниЗЪМ, капиталиЗЪМ и марксиЗЪМ, нито за болести като аутиЗЪМ и астигматиЗЪМ и защото не казваме хетеросексуалиЗЪМ; и второ, защото той, хомосексуалиЗЪМЪТ не се прихваща по въздушно-капков път, нито като гледаш шествие на хора в цвветни дрехи, веещи знамена на дъгата.
гей-прайдът не е фрийк-шоу, защото, първо, не сме изроди, второ, целта не е секс на улиците, нали се разбрахме. и ако има още някой, който да се скандализира от гей-прайд, то да надигне първо глас пред рекламите с голи задници и цици, чалга-клиповете и половината ученички и студентки дето ходят като ‘работнички’ на училище, защото тези, които очакват, че на един такъв прайд ще видят развяващи се полуголи хора, 30 хиляди мъже в женски дрехи, то са объркали най-малкото държавата : ) и защото на прайдове в други страни, става точно това, подкрепено от кметове и жители, става един истински уличен парад, с музика, шоу, знамена, наистина много хора, забавни прически, цветни дрехи – всичко, което искам да стане и тук, но заради ‘пазителите на моралните ценности’, ще трябва да бъдем охранявани от полиция.
гей-прайдът, ще кажа за пореден път, не е парадиране с различност, сексуална ориентация, желания, начин на живот и външен вид. защото, когато става дума за 6-ти май, на никого не му идва на ум да каже ‘тия сега какво ще ми парадират с танкове и бойни самолети’, нали? а всъщност 6-ти май, бидейки празник на българската армия, прославя и оръжията, и убийствата, и насилието – с каквато и цел да са правени те. тази неделя в зоологичекста градина в софия имаше ‘парад на плюшените мечета’ – весело, нали, и пак никой не си е мислил, че става дума за демонстрации, парадиране с плюшени мечки и налагането им над другите играчки с цел да се покаже, че те са най-велики и най-добри? гей-прайдът не цели да натрапва поведение на другите. защото тогава една реклама на цигари и алкохол ‘натрапва’ на един непушач и не пияч да пуши и пие, защото хората със скъпи коли ни натрапват богатството си, тези, която вървят по улицата и пият кола ми натрапват това тяхно предпочитание, а аз кола не харесвам! тъпата крава с дънкови шалвари ми натрапва (без)вкуса си към дрехи и т.н.
гей-прайдът и гей-движението в цялост не иска специални права, защото специални права няма. и какво са специални права anyway? иска се само и единствено това, което го пише във всяка конституция – ‘всички граждани са равни’.
а в полемики по религиозни и в частност библейски въпроси, въобще няма и да влизам. смешно е! само един пример – библията заклеймява изневярата – нещо, което днес не се преследва от закона в нито една християнска страна.
а навремето не се е гледало с добро око (най-малкото) на неща като развод, повторна сватба, брак на хора от различна раса/религия, аборт, брак с вдовец/вдовица.
гей-прайдът (ако се чудиш защо постоянно го повтарям, то е, за да излизам на повече търсения в гугъл, естествено, хаха) и гей-движението нямат нищо общо нито с разстройство като педофилията, нито с ‘не-знам-какво-е’ зоофилията и по този въпрос също повече няма да говоря.

седмо – нуждата от гей-парад е следната – докато още има неравенство, агресия и всякаква дискриминация, паради ще има. докато чернокожите в щатите са били мега дискриминирани, и те са правили простестни шествия. не че сега всичко е цветя и рози. но!
осмо – много се радвам, че блогът ми не е особено полулярен и след такъв пост не очаквам да се заформят коментари и полемики, които да дъвчат едно и също отново и отново, да се пускат обиди и т.н. но допускайки минималната вероятност това да се случи, ще трия коментарите, които не ми казват нищо ново и интересно.
и ако след целия пост излиза, че заемам защитно-нападателна позиция без (още) някой да ме е нападал – да, почти така е, но по-скоро правя обяснение на неща и нападки, които съм чела и препрочитам и чувам да се говорят по телевизията. на богословите с крайни възгледи и нацистичните националистчета – смешни сте бе, жалки сте!

девето – 4.30ч. 27ми юни, събота, софия, ндк, моста на влюбените. see you there.

(fuck it – каза макс.)

А: Кога ти беше първият път?
В: Кой първи път?
А: Е, сещаш се какво те питам.
В: Да, сещам се, но аз съм имала толкова много първи пъти.
А: Е, хайде сега.. много!
В: Разбира се, че много! Всеки път е първи път. С всеки е първи път. И не знам кое е било секс, кое не, какво трябва да се е случило, за да се нарече секс? Оргазъм ли? Ами ако не съм била гола пак ли се брои? Ако няма проникване какво е? Например, когато за първи път спах с момиче, една до друга, докосващи се, без да посмеем да направим друго. Това бе и първото ми влюбване.. Първата ми целувка дойде по-късно с друго момиче, и да целувам за първи път гърдите й. След това първата ми приятелка. След това първият опит за секс с просто приятелка и за първи път да съм напълно гола.. виждаш ли.. Докато не стигнем до наистина сексът с просто приятелка и първото доверие, което й имах, първото целуване в морето и вървенето за ръка по улиците и първият оргазъм с друг човек. Това бе второто ми влюбване, но аз го осъзнах много по-късно. Както и първото ми целуване с момиче навън посред бял ден, представяш ли си.. И третото ми влюбване и първите ми лудости – да се занеса в града й без почти да се познаваме. Първата ни нощ. Втората ни първа нощ. Ей такива неща – съкровени.. А първият път, когато захапах нечие ухо и захапаха моето, първоят път, когато захапах нечие зъврно и захапаха моето, първоят път, когато захапах нечий врат и захапаха моят.. После първият ми орален секс и първата ми ‘изневяра’, хаха, но не бих го нарекла точно така. След това първата ми най-възбуждаща целувка, и досега е такава, ах и първото ми целуване под покрива на една пързалка, докато вали. И първата ми приятелка в моя град и за първи път аз правя орален секс и прониквам в момиче… Първата ми целувка с моя колежка. И първият ми опит за тройка. След това първият ми секс с бивша приятелка, с която сме запазили добри отношения. И първото натискане с бивша съученичка просто за хей така.. После първото истинско нещо, в което да повярвам и да го гледам как се случва, и първата истинска споделеност, може би, първото потапяне. И първият секс, с човек, когото бях преодоляла. Имам си и първа целувка с момче. За кое точно питаш? Щото някои от тези неща са били наистина ценни независимо дали мога да им дам определение.
А: Детайлно беше. Само не каза кога си загубила девствеността си и с кого.
В: Щом държиш – с няква непозната просто ей така, чукахме се за една нощ.

A (ironic): So how are the one night stands going?
B: What do you mean?
A: Your sex life! your ‘I want to fuck every night’? Are you feeling better now? How’s the mood?
B (irritated): Why are you lie that?
A: Well, I want to know is it working (insists). Who knows, maybe I wanna try it.
B: I know you don’t. And I don’t like where is this going. (leaves. A is feeling a bit guilty, goes to the house of B. B lets A in)
A: Okay, I didn’t mean to make you feel bad (ashamed).
B: But that’s what you did? What’s going on?
A: I just can’t deal with that – seeing you every night with a different girl. It’s not suppose to happen to you. You’re not like that. Something’s very wrong. You don’t deserve it. It makes me feel bad, you know?
B: Are you drunk?
A: Of course not!
B: How much did you drink?
A: 300 ml. of gin but that’s nothing.
B: damn, you’re drunk!
A: Am not! You know I need at least another 300 ml. to get drunk. Come on, I’m serious, listen…
B: Why do you think these things about me?
A: Because I care. I can’t stand seeing you with a different girl every night. And what’s the point huh? At the end you’re alone again. I’m scared of what you’re doing. It won’t bring you any good. You’re not looking for that in general. You know it, I know it (starts to cry)
B: You really are drunk!
A: Oh, what the hell, who cares if I’m drunk anyway! You know that I get emotional when I drink too much. But I mean what I said (still crying. B dries her eyes. A turns to the other side and continue talking). Look, I know you want to ease the pain for she has left you. We’ve all been in your situation. We’ve all managed somehow. But what you do – it’s an illusion. You will forget her for the night being with some girl but what about the morning and the rest? You don’t want to wake up near that girl, who is she, s stranger? You don’t like kissing her ‘cos you don’t know her, you will never like her ‘cos she’s not that special one you want, she’s just fucking nobody. And you’ve fucking fucked her. And even the sex was terrific, even if she’s gorgeous, no matter how many girls you’ve slept with, it’s an illusion. You will still suffer ‘cos it’s not her right. Damn, these tears again. And I can’t… no, I don’t want to imagine you with some girl. I mean… oh, shit (dries her eyes) I don’t know if I were you I’d go chase girls for sex. I mean – for me this is almost something sacred – to be with somebody. And if some girl breaks up with me I wouldn’t want somebody else, because, fuck, it’s her I want so bad, it’s driving me mad… And that’s why it makes me puke imagining you with all these unknown girls. How much of them till now – 30? you touch them, kiss them, sleep next to them all night, fuck them… They touch you, kiss you… my god! It’s disgusting! This is your body, it belongs to you only, this is your love – impossible but whatever. After those sex nights, when you meet someone new, what would be the difference to you? It will turn into a habit – the sex, with no feeling. Is that what you want? To touch your special one the same way you’ve touched the other girls! It makes me sad, you know, seeing you like that. I don’t think you’ll find peace that way. You won’t get over her in other girl’s bed. And sometimes I think so much about this, it makes me cry… And you’re beautiful damn it!… I’m surely drunk… Whatever. Yes, you’re beautiful and amazing. You deserve to be happy. You have to be happy, otherwise not possible. Just don’t ruin it all. And you could hurt some girl you know? What if someone really liked you and wanted to be with you? Have you thought about it? I want you to be happy. And you’re so sad! You’re such a beautiful person (looks at B, she’s crying).

а сме такива прекрасни..
what’s the problem I don’t know

да, знам
но знам и друго.