hey ho

не мога да заспя. вълнувам се. страх ме е. ужасена съм. радвам се. искам да пребия някой тъпак. нетърпелива съм. не мога да мисля за друго. сестра ми, татко, мама – знаят.
гледах най-накрая ‘Милк’. филмът си е изчаквал правилното време явно, имам го от месеци. там хората са много, там са сила. и тъпите дебати, които се водят сега в българия, са ги минали тогава. пак ще настигаме света. и проблемът ни е, че няколко наши играчи са доста напред, но доста други изостават почти с обиколка. мисля за сто и три неща, изчетох всичко по пет пъти, замислих се пак. днес няма вече мислене. само ще действаме. звуча малко патетик, но си прощавам. много е важно, много е важно това!

а сме такива прекрасни..
what’s the problem I don’t know

да, знам
но знам и друго.

зло

не искам да питам.
няма и кого.
но и да имаше – не искам.
i entered nothing
and nothing entered me.
yes, i walk around somehow
but you have killed me
piaza cavo
what’s my life for?
за да не знам нищо ново
за да не знам къде, кога, с кого
не.
за да мога да walk around somehow
fuck it.fuck it.FUCK IT!
и те няма да ми видиш физиономията и да ме питаш ‘какво има’

кво си намерих

намерих си това. като по чудо няма дата, но фактът, че съм го писала на едни листи с история на франция, ме навежда на мисълта, че е писано миналия август, учейки за септемврийската сесия. намерих и още едно нещо. и за двете нямам никакъв спомен, а това дори почти не го знам за какво се отнася. пък може и да не е от август. и все пак same all, same all..

дете, ти всичко някога си знаела.
дете, ти лъжеш, лъжеш,
губиш почва, губиш тор!
губиш важни елементи,
без смисъл елементи.
насила, насила, като клоун.
дете, сърцето ти спря да бие
(няколко пъти днес, вчера и утре).
дете, излез от себе си,
от кожата, овбивката, черупката, къщичката, раницата, покривчето, коминчето, стаичката.
излез.
see people.
see light.
остави буците в земята да правят пръст,
да торят естествено,
за да не са нужни изкуствени.
с пръстени по ръцете,
бирени халки,
запетайки.
не ми е студено.

пуф

нещо хубаво изчезна все едно не е било
колко е лесно

общо

липсваш ми
липсва ми да говоря с теб за това, което не мога да изрека
липсва ми да не мога да говоря с теб.
липсва ми цялостта, или пък, напротив – чистата разкъсаност на нещата.
нямахме дом. нямаме дом.
и затова винаги ще го търсим.
липсва ми мисълта, с която да заспивам нощем, и изобщо заспиването нощем.
не ми дойде бележката за сандалите и клавиатурата ми е прашна
липсва ми да знам
липсва ми да те познавам
липсва ми началото, когато всичко е опознавателно и красиво
приятното сърцетупно напрежение
липсваш ми най-вече от времето, когато не те познавах.
и само звездите знаят в кой град сме били едновременно
на кой светофар сме се разминали
колко общи познати сме имали.
и че сме вървяли по стъпките си с минути закъснение
чак докато се срещнем.
като онзи пътешественик
николай от самоков,
с когото се запознахме в мелник
и след разказите с пътувания
се оказа, че от 2 дни по едни и същи пътища ходим.
и сме се настигнали в мелник.
трябвало е да се случи.
детерминираност някаква.
колко много искам да ти говоря за това.
и знам, че ще ме слушаш, но няма да ти е интересно.

17 май

освен че е ден за борба с хомофобията, е и ден за борба с хипертонията.
със същия успех може и да е срещу хроничното преяждане, хормоналния дисбаланс, Х-мен, хранителното натравяне и хирургията.. не знам
заричам се много неща – от утре.. от другата седмица.. повече няма.. вече ще.. другата година ще.. и едно не съм изпълнила, или ако съм, се отнася за нещо много тъпо.
чувствам се so full of shit! правя се, че чакам лято, през което да се отдам на всички прекрасни неща, а знам, че само ще мисля, ще си взима ли шибаните изпити, защо се прецаках така, защо не учих навреме, защо вместо да уча, пих бира, спях, седях в интернет, поне да бях писала някакви неща, да чета книги, да се запозная с хора, да работя.. и всичките прекрасни летни неща ще са помрачени, заради тези мисли, заради други още по-черни, и заради горещината. тва е
i’m going down, won’t you help me? не? така си и знаех, разбира се

friendshits

не знам какво правят приятелите.
виждам огромна разлика в отношенията на сестра ми с нейните приятели и аз с моите. както и фактът, че се притеснявам когато съм с приятели и семейство едновременно. има някаква небивала неадекватност..
но не, сега се питам следните неща:
ако можеш да спестиш нещо на някой приятел – новина, случка, и го направиш, после когато мине давност, да му кажеш ли стана така и така, не ти казах, щото еди-си-кво? да му кажеш ли, за да знае от какво си го предпазил?
или пък да кажеш или да не кажеш на някого, че те боли заради нещо свързано с него. трябва ли да се спестява това? сто и два филма съм гледала, където пазят някви по-големи или по-малки тайни с години и трупат, трупат, и толкова са изпаднали в стагнация от това мълчание, че устата им е залепнала, пък сърцата им изсъхнали, няма жива кръв в тях. и все хора, които едни такива чувствителни, обичливи и нам си кво още и шибаният сценарист им напълнил устата със сливи или сливици. и как, кажете ми как тия същите както са едни broken, съсипани, счупени, отчаяни, срещат някой като тях и о!чудо мама ви стара животът отново е хубав и красив..не.
да трупам ли още? да ти мълча ли още, когато ме задавят сълзи?
и накрая – какъв пък е смисълът да занимавашш другия с твоето си?! отговор – никакъв.

аз съм трамвай
движа се по по съответните релси
мога да излизам и извън тях.
дъждът не ме вали
аз съм вътре и вън. трамвайна цялост
ще се качвате ли?
мога още няколко нощи да снова по тоз булевард
да, хладно бе на линията.
отново – дъжд ли, сълзи ли.
не ме докосвай с мръсните си ръчички
кракът ти да не е стъпил в мен!
истериите са за лична употреба
филмите-влакови
отново действат като приспивателно
и най-вкарващите песни са просто фон
за люшкането на влака.
щастието ми?

деси

ще се казва този пост така. и се очертава да е с много имена.

but first – for something completely different:
понеделник беше един ден с едни три бири за едни четири часа, които ми се водеха дупка преди един час при един (неслучаен) белгиец на име людовик. освен че бе забавно.. друго не бе всъщност.. след обяда в стола с три колежки и онази дето вече не е съмнителна, щот е в графата ‘сигурни’ се забиваме в докторската и прекрасният ми колега симеон, сновящ с колелото си край нас, и прекрасната теа с едни оранжеви кецове и един смях и аз съм completely charmed, да благодаря на лидия, че я доведе при нас, въпреки че ми каза, че няма данни да си пада по момичета, хаха. взимат ни интервю от мсат за забраната за пиене на алкохол на обществени места..в часа на людовик влизам замаяна и изтощена от бири, смях, разговори и теа, а колежката ми венета е същата като мен без да е пила каквото и да било. когато накрая на часа людовик ми казва, че съм изглеждала уморена и отегчена, просто му споделям причината.
вторник ни дадоха с венета експозе за другата седмица и после имах време до 6ч., ходейки при сестра ми и ‘чай във фабриката’ и тъкмо остана още час за убиване, срещнах людовик на масите отвън на едно кафене до университета. и като седнах, и като почнахме да си говорим! казах му, че отивам да сключвам сделка по закупуване на ‘пилето’ на уилям уортън от един човек и имам време за убиване.. и оттам насетне – за книги, за музика (питам го за k’s choice), за училище, за писане и всичко само за половин час! обичам го! ‘пилето’ го спечелих на търг от един сайт и отидох да си го взема от билата в младост 1 за скромната сума от един лев!
в сряда в 9 сутринта ми доставиха кецовете (от сайта с търговете), посрещнах човека по пижама, платих му, помирисах ги, че миришат на гума, рекох си ‘ах, китай’ и се втурнах да спя още няколко часа. в сряда трябваше да сме с калоянчо в кърджали и да търсим интересното малко момиченце, но едва във вторник вечерта осъзнах каквото плам ми повтаряше от няколко дни ‘децата са във ваканция’! хубаво като съм намерила по телепатични и интернетски пътища в кое училище е момиченцето, но то няма да е там нито за първа, нито за втора смяна. така че отложихме пътуването за по-топлите дни след великден. следобяд излязох с кецовете за билет за Анимационерите!Panycan Whyasker!Babyface Clan и осъзнах, че малко обиват (или се пише с ‘у’?). софия се връща и след 10 минути и тя вече има изпринтен билет от сайта на евентим.

концерта ли? (как да опишеш концерт! – казва ири. описанието ще е минимално. не знам какво да напиша просто)
всъщност за първи път щях да ги слушам тия групи. и дори не отделих време да се начудя на факта как е възможно! е, слушала съм Imbeciles като подгряващи на пласибо – много добро! деня преди концерта изтеглих де що възможно намерих из датата и слушах, щото всъщност така и не слушах навремето много тия групи. а бейбифейс ги прослушах чак след като вече имаше Imbeciles. знаех само синглите на другите и толкоз. и открих нещо в една песен на анимационерите – пееше се ‘а нима това са те’ и направо онемях.. боже, спомените ми за онзи първи път в деси и отборите на worms, които кръщавахме на групи и единия се казваше така ‘аниматовасате’ и аз тогава мислех, че е тяхна хрумка! ама що исках да отида на концерта ли? щото макар и някак задочно се кефех. от тогавашните яки групи, налетях само на остава много брутално. още тогава знаех, че деси, m. и ири (светата троица за мен от тия години) слушат и другите, ама не съм намерила начин да стигна до тая музика. също така именно заради ‘тях трите от ония години’ (или само една) – за нещо тяхно, концертно-музикално-прекрасно, от което аз не бях част, но на което бях свидетел и ми е топло такова в сърчицето. заради тях – жаб, хами и прилепът, заради които един ден се дигнах от бургас, за да ги видя в софия и за мен това беше нещо голямо. и всъщност по би прилягало да са на концерта ири и m., не аз.

измъквам се предварително от един упражнение, на което така и не ме изпитаха, и бягам, хващам сто автобуса, за да се добера от су до гарата с наличието на контрола в единия, от който успявам да изхвърча преди да затвори врати и тъкмо вадя картата да видя колко далеч е адреса от гарата, виждам една мацка, с която се запознахме на един протест с кашони на раковски и тя ме помни, и светльо звъни и да, това е мястото! следващият познат, когото виждам отдалече, е деси. тя не ме вижда, подминавам я. нямаше никакъв шанс да не се засечем на този концерт! светльо, и ася някъде, а вътре радост, радина и още едно момиче. оставам с тях. после малката деси-бу и боби. и софия пристига. и вътре в залата.. от цялата зала намираме място точно до деси – една радост ни дели! забелязах, че всеки път като я срещам съм с тази черна риза. останах си mourner за нея. не я гледам, но да, тя изглежда страхотно, знам го. невероятно е нежеланието да кажеш дори едно здравей на някой, с когото си бил приятел. вече не мисля така интензивно за нея, но чуденето ми си остана – защо? и ще си остане, нали съм риба и съм (зло)паметна. Анимационерите свирят и съжалявам, но първото, което ми прави впечатление е, че гурко е станал много дебел! иначе е яко. от новите им (вероятно) песни нищо не се разбира, но музиката.. да, музиката. и ‘peep show’, която беше първата песен, която им чух и то от устата на сестра ми и дълго си я пеех без да знам чия е. харесвам му гласа на гурко, въпреки че като цяло самият той беше леко смешен.. въпреки че присъствието й ме притеснява по някакъв начин. не че е така, но се чувствам наблюдавана. а всичко е в главата ми, разбира се. но виж на Panican тя вече е изчезнала и е едно скачане, човееек! и нуфри е див, нуфри е истински rock star и несъзнателно си се представям на концерт на skunk anansie?! и не ме интересува кои песни знам или не, нищо не знам, но всичко, което свирят, влиза супер добре (това, защото трудно възприемам нова музика). и нуфри скача, it’s а fucking rock’n'roll coma, babe!
но насо русков е луд, да… не е луд, прекрасен е! излиза с бежов костюм, романтика-шапката, грим на очите и бастунче и един се клати, усмихва налудничаво и прави странни-забавни движения.. и после скача, въргаля се по земята, плюе, замерва с вода и господи, той има по-брит акцент от всеки начурал борн с дълго родословно дърво британец! имат и нови неща, а мен ми се ще да изкрещя едно ‘богове’ като в ония апокрифни записи от шипка.. или май не са толкова апокрифни. мамка му, припомням си всичко от преди и особено се радвам на неща, за които не знам, не съм чувала, не съм участвала. и дисковете, които записваше деси, и как веднъж в чата ми каза, че сега на гости й били насо и кой още беше, как ми пращаше някви техни снимки и ми се обясняваше, фактът, че Imbeciles свиреха в англия, о!шипка лудориите, клипа на ‘романтика’, как веднъж у деси почти случайно носех диск с този албум и го слушахме с m. и стефан след представянето на книгата му и… а насо пак се въргаля, мята стойката на микрофона, оправя звука всяка минута, прави знаци и пее на ‘английски език!’ и аз скачам с тези кецове, от които ме болят ходилата навсякъде, бърша пот и крещя квото знам.
насо е rock star!

компилация.addictions/tired of trying

It’s all over but the crying (Garbage)

Everything you think you know baby
is wrong
and everything you think you had baby
is gone

certain things turn ugly when you think too hard
and nagging little thoughts change into things you can’t turn off
everything you think you know baby
is wrong

it’s all over but the crying
fade to black i’m sick of trying
took too much and now i’m done
it’s all over but the crying

do you really think i’m made of stone baby?
c’mon!
that we only love the things we own?
baby you’re wrong

certain things just happen when you make no plans
and love can really tear you up and it can break you down
everything you think you know baby
is wrong

it’s all over but the crying
fade to black i’m sick of trying
took too much and now i’m done
it’s all over but the crying

baby we’re done

if i could i would
i’d change everything
cause i can’t forget you though you don’t believe me
now i can’t walk back
i can’t leave behind
where does it go all the light that we had?

everything you think you know baby
is wrong
and everything you think you had baby
is gone

baby we’re done

 

 

I wonder what you’re doin’ now
I wonder if you think of me at all
do you still play the same moves now
or are those special moods for someone else
I hope you’re feeling happy now
just because you feel good
doesn’t make you right, oh no
just because you feel good
still want you here tonight
and how do you remember me?

I can’t weep only cry
I can move, I deny
You’re too weird
Fingers going down, down

More than just a leitmotif
More chaotic, no relief
I’ll describe the way I feel
Weeping wounds that never heal
I fall down… hit the ground
Make a heavy sound
Every time you seem to come around

Sucker love is heaven sent.
You pucker up, our passion’s spent.
My hearts a tart, your body’s rent.
My body’s broken, yours is spent.
Carve your name into my arm.

Lost in time I can’t count the words
All of those harsh thoughts so unkind
‘cos I wanted you
And now I sit here I’m all alone
So here sits a bloody mess, tears fly home
A circle of angels, deep in war
‘cos I wanted you

Protect me from what I want…
Protect me protect me

a pain that I’m used to

All I ever wanted, all I ever needed was one hope of respect.
every bitch but me.

You made me carry on
Through rage

I’m living without you
But I know all about you
There was nothing that I wouldn’t do
to keep myself around and close to you
I thought you were special
I thought you should know
but I’ve run out of patience
I used to amuse you
But I knew that I’d lose you

Things get damaged
Things get broken
I thought we’d manage
But words left unspoken

What a fool I am
A fool I am for telling you the truth
And now I’m watching you
Wanting and a wishing that I kept my mouth shut

Never let me down

I cried on my blood day
There was nothing that I
Could hold on to
Just a line could have helped
Remind me of you, of you
Everyday hurts a little more

Silence is golden
Did you hear me speak
Do you understand
Did you hear my voice
Did you take my hand
Did you understand me

Vows are spoken
To be broken
Feelings are intense
Words are trivial
Pleasures remain
So does the pain
Word are meaningless
And forgettable

20,000 seconds since you left and I’m still counting
And 20,000 reasons to get up, get something done
But I’m still waiting

I will walk away from you
(Don’t stop me)
I will walk away from you
(Don’t blame me)
I have felt the ugly midget kicking on my knee
I have seen the ugly midget walking over me
I will tell you what I’ve learned
We’re through as far as I’m concerned
Break up and just before we do
I will walk away from you
I will walk away from you
(Stop me)
I will walk away from you
(Blame me)
I have had enough of you
Tell me you hate me too
Or embrace me and forget
What I have said to you

Untouchable

I have my reasons
Call it my defence

You want to know, know that it doesn’t hurt me?
And if I only could,
Make a deal with God,
get him to swap our places,
You don’t want to hurt me,
But see how deep the bullet lies.
so much hate for the ones we love?
Tell me, we both matter, don’t we?

we used to rule the world

So, all the words are dead
I believe like I`ve never done before,
That you`ll always be, always be, always be one of my friends
I dont believe anymore
And I try to believe

Hey playgirl, hey playgirl

And I’m not proud
That nothing will seem easy about me

Right now I feel so empty
And so I said, “Hello hello hello, I’m right here.”
Oh, hello hello hello,
I’m right here.
I’m right here waiting for…
Oh, my hands hurt from holding your hands.
it’s hard to believe, yeah-e-ah,
That someday I will never see you again.

It’s a song to say goodbye

а ти нищо няма да направиш. защото?

Адът: ти

бръчката на челото ти. кожата ти. наистина ли никога?
изчезнала е миризмата ти. само потта е останала. (изпрах всичко)
трябва да събирам останки пак.
а ти си навсякъде.
в онази градинка, онзи бар, тази алея, отсрещния квартал.
до теб водят всички автобуси, какво остава за такситата.
не мога да те изчепкам от одеялата.
сърцето ти може ли да експлоадира, ако прекараш нощта в леглото с отворени разплакани очи?
след колко нощи с отворени разплакани очи сърцето ти ще експлоадира?
липси има ли?
те ‘има’-не ли са?
те са само ‘има’-не на ‘няма’-не.
(but in the mornings) i sleep alone.
онова листче. онази дреха. онзи косъм.
страх ме е от свещенодействия вече. (ще ме вманиачат още повече)
един месец. два месеца. (нищо. никога. никой. няма значение. не)
а пръстите ми останаха в теб.
никога не съм…
хайде да играем на ‘никога не съм…’
никога не съм Аз.
никога не съм the one.

основни нива

basic level:
жива съм. здрава съм. имам 2 крака, 2 ръце, 2 очи, 2 уши, 2 устни, нос, по 10 пръста на краката и на ръцете. нямам бивши счупвания. нямам физически увреждания. нямам умствени увреждания. нямам и доказани душевни разстройства. не страдам от тежка болест. дотук един прекрасен физически плюс в моя актив. жива съм. здрава съм (основно). не всеки на света може да се похвали със същото. такива хора като мен ги наричат ‘нормални’. ето ме, аз съм ‘нормален’ човек. след като имаме този голям физически плюс (или както биха казали ‘нормалните – нищо не биха казали, защото не осъзнават, че това е плюс), продължаваме нататък.

family level:
имам двама родители, които се обичат, подкрепят и са създали стабилно семейство, хубав дом, нормални доходи. имам по-голяма сестра. имам по два броя живи и сравнително здрави баба и дядо. имам семейството на леля ми и сестра ми в софия като близки хора, помощ, опора и всичко, което е едно семейство. още един плюс и на това ниво, семейството ми също се води ‘нормално’, защото не са разведени, временно разделени, живеещи отделно, с любовници, еднополови, не са ни изоставили в дом или при баба, не са алкохолици, наркомани, кинозвезди или политици, нямало е домашно насилие и т.н. с два плюса в актива вървя напред.

educational level:
завършила съм езикова гимназия с ебаси феноменалния успех (предвид ученето ми последните 3 години) в един от големите градове в българия. цели два пъти ме приемат в университет. знам английски и френски, изкарах 5 по история в софийския. надявам се да завърша някога това, което уча. имам възможността да живея в софия на квартира, досега плащана от родителите ми. гледай ти, трети плюс. не е като да съм учила до осми клас в село или много малко градче. не е като да съм пътувала до друг град, за да ходя на училище – беше ми на 10 минути пеша. не е като да не съм била в ‘реномирано училище’ и пак да не мога да си изкарам свестни оценки щот съм идиот. не е като да съм нямала съветите, подкрепата – морална и финансова, от родителска страна. нататък.

personal level:
умна съм, интелигентна съм, симпатична съм на някои – плюс. не съм изнасилвана, не съм претърпявала физическо насилие или обир – плюс.

social level:
имам някакви социални умения. имам приятели и познати в най-различни среди. имам интереси, с които се занимавам. забавлявам се по клубове, домашни партита, паркове и градинки. запознавам се и с хора на улицата.

society level:
расово, етнически, политически, географски, религиозно, полово, социално пред мен не стоят пречки да уча, където искам, да кандидатствам за работа където реша. аз съм от ‘господстващата’ раса – бялата или европеидна, никой няма да ми пали кръстове пред прозореца и да ме заробва заради расата ми, това дори би ми дало предимство почти в по-голямата част от света +. като част от българския етнос, поне за българия ми дава предимство +. демокрацията (уж) ми дава свободата да пътувам, живея, уча и работя, където искам, да притежавам каквото искам, да участвам в сдружения, протести, митинги и шествия и т.н. +. географски не е като да сме на лошо място – на стария континент сме, еднакво близо до запада и изтока +. имам свободата да изповядвам религията си и никой да не ме обвинява, взривява и т.н. имам свободата да не съм религиозна, да казвам спокойно, че бог не съществува без риск да ме анатемосат, прокудят, убият с камъни. имам свободата да посещавам които си реша храмове без значение на коя религия са. имам свободата поради това, че сме светска държава, никой и нищо да не ме задължава да имам определени религиозни възгледи, облекло, навици и т.н. +. това че съм жена в общи линии не е пречка да продължа образованието си, където искам +. това, че съм жена, прави по-голяма вероятността да бъда обект на физическо и сексуално насилие -. това, че съм жена значи, че обществото има определени очаквания от мен като това да се възприемам като жена, да имам сексуални влечения и връзки с мъже, да създам семейство, да родя деца -. това, че съм жена ми дава възможността сама да родя дете и да го отгледам +.това че съм жена ме изключва от посещение и членство на ‘gentlemen’s clubs’ и посещение на света гора -. това че съм жена може да е причина да имам по-ниска заплата от служители мъже, вършейки същото като мен, да бъда обект на сексуални намеци, тормоз на работното място и където и да било всъщност -. това че съм жена е карало навремето момчетата да се изненадват, ако им противостоя и да си мислят, че могат да ме набият -. това че съм жена предполага да мога да готвя, чистя и подреждам, да поддържам домакинство и да се занимавам с ‘женски’ задължения -. това, че съм жена, може да е предпоставка да ме наричат ‘курва’, ако се чукам наред -.това че съм жена, която не се вписва съвсем в представата за жена, предполага да бъда наричана ‘мъжкарана’ или ‘мъжко момиче’ -. със сегашното си социално положение мога да живея що-годе сносен живот +. покрай плюсовете, и минусите.

sexuality level:
фактът, че съм хомосексуална, ме нарежда сред 10те % хомосексуални в света. фактът, че не живея в арабска или африканска страна и хомосексуалността вече не е инкриминирана, значително увеличава шансовете ми да не бъда изнасилена или убита заради ориентацията ми. фактът, че зли и глупави хора обаче има навсякъде пак ме поставя в начална позиция, както и фактът, че винаги мога да стана обект на тормоз и подигравки. фактът, че тук има що-годе спазващи се закони, информация, светлина по въпроса, имам възможност да се обърна към неправителствени организации при нужда от защита, отново ме издига малко нагоре. фактът, че семейството и приятелите ми знаят, че има открити гей-мъже и лесбийки по света и в българия, увеличава увереността ми като човек. фактът, че има ужасно много дискриминативна реч по медиите и от самите ‘законотворци’ е отчайващ. фактът, че много държави в европейския съюз са узаконили еднополовите бракове или съжителства и осиновяването от такива двойки е обнадеждаващ, както и законопроектът тези бракове да са валидни на територията на цялата общност. съществува фактът, че не могат да ме уволнят на база сексуална ориентация, както и фактът, че могат обаче да ми направят живота черен, поради което аз сама да напусна, или да ме уволнят като изтъкнат друга причина и иди се доказвай в съда. съществува фактът, че по-голямата част от хомосексуалните са скрити, особено в работата си, поради страх именно от уволняване, подигравки, отхвърляне и т.н.

с толкова плюсове и въпреки минусите (без да ги изтъквам на personal и social level) , би трябвало всичко да ми е наред. някои са ‘прецакани’ още на basic level. някои са ‘прецакани’ на family level, но се справят не по-зле. освен социалните изводи, че ‘нормални хора’ като понятие не съществува (а някъде бях чела, че в щатите за нормален човек се възприема ‘every white, heterosexual non-handicap man’), личните изводи са, че хем всичката ми наред, хем пак съм с главата в земята. от глезотия ли е, от кво..