братко джак, благодаря ти, че си бил един бъдещ буда. благодаря ти, че си скитал, бродил, пътувал и пил. най-вече благодаря ти, че си писал. а аз съм ти прочела само 3 книги, макар да имам още 2 за прочитане. а сега препрочитам една от трите. не си падам много по препрочитането. правила съм го само с ‘малкия принц’ и някакви глупави криминални разкази.
братко джак, имам едни думи в главата си, но не мога да ги кажа гласно или писмено. те не са за чуване. те са много прости. не са умни. не са сложни. не са завъртяни и снобарски. прости думи от живота и отвъд него. не мога да изрека прости човешки движения и думи, прости ритуали, просто пътуване с кола, просто държане под ръка, просто докосване на студена кожа.
братко джак, пътувах със самолет 2 пъти по 45 минути, пих доматен сок и ядох кроасани. пътувах късно вечер и рано сутрин. проверяваха празната ми раница. само с една платнена торба с бельо за една нощ, което не ползвах. братко джак, прекарах 29 часа в бургас, возих се в две различни коли. видях отдавна невиждани хора. ядох кюфте, кебабче и пържени картофи, пих вода и кампари с фанта. дядо ми почти се напи и искаше да си говорим за пазарната икономика, а аз му казах, че и двамата не знаем какво е това. телевизорът не беше пуснат нито за миг. първата нощ спах 7 часа, втората – 2. братко джак, мога да изброявам подобни неща вечно. но тези детайли не са толкова важни. те нищо не значат. онези, които не мога да изрека, сигурно е по-добре да останат неизречени. те не са за споделяне. те са неща, които всеки е преживял и (пак) ще преживее и не е нужно да товаря допълнително. те са част от живота. и понеже не мога да ги кажа, понякога не ми дават да заспя, както онази втора нощ. понякога ги извиквам в най-неподходящия момент и не мога да се съсредоточа върху друго. предотвратяват ми и желанието за секс. но мен ме оставете, аз съм добре. смея се, ходя на рождени и имени дни, пуша наргиле, правя торти, пия ром, ходя на работа, ям стабилно, гледам филми, вися във фейсбук, чета новини, спя непробудно. не избухвам в плач, не съм по-нервна от обикновено, не преосмислям живота си, не се стремя да съм по-добра. не съм се променила. но не става дума за мен. нищо че само за себе си и своите неизречени думи говоря.
братко джак, погледнах малкото ми останали книги в бургас и знаех, че търся нещо важно. взех ‘бродягите’ и самолетът я донесе в софия, за да я чета в автобуса към и от работа. сутрешната ми доза дзен. но аз и това не знам какво е. хубаво е като четеш книга повторно и установяваш колко много си запомнила от нея. но и колко много не си. братко джак, аз не търся бог, не търся абсолют, не търся обективната истина. нямам нужда от вяра, нямам нужда да вярвам, че душата ми ще я има след като умра. не мисля и, че вярвам в душата. знам само, че след смъртта за живите остава едно голямо празно.
0 Отговори to “джак”