ела със мен

последните 3 дни на работа – чета блога на марта. неотварян с месеци, поне година. днес е петък и стоя настрани от всички и ми харесва, защото по не могат да видят в какви страници надничам въпреки че има страхотно количество работа.
отворих блога точно след като споделих на нея и алекс на студентската ни вечеря с лютеница и кренвирши, че не съм им чела блоговете. и когато го изрекох се зачудих, защо по дяволите когато се чудя какво да правя на работа отварям дневник, а не блогове. още от първия ден на трайнинга ми, когато беше ужасно скучно, отворих дневник, видях 2 новини и отворих блогосферата, за да чета чужди блогове, на хора, които не познавам или съвсем бегло. не че не намерих там интересни неща – тортата с цветовете на дъгата например. в някакви моменти съм чела косето, после престанах. но най-вече отварях проклетия дневник и четях новини и анализи!
и ето сега дошъл момента за този блог. доста подходящ момент е. чета 2-3 абзаца, прочитам един мейл, отговарям му, още 2-3 абзаца, получавам обаждане, записвам си обаждането, прочитам един пост. току ми се насълзяват очите и спирам да чета. преодолявам го с преглед на работните мейли, опитвам да довърша текста, пак сълзи, добре свърши, хайде следващия. близко е, далечно е. близка е, далечна е. но нещо ново – по-голяма е. не физически, не на години. по-всеобхватна е. мисли доста неща, които аз мисля, мисли нови неща. мисли всобхватно, за голямата картинка.

но този пост не е за марта. той е за чая. втори ден пия чай. първият беше един ароматен ърл грай, който вики ми забърка в керамична чаша. слушах я как си мънка нещо на съседното бюро и отпива, аз се насълзявах на моето и отпивах. вторият чай беше от кофи хаус. оранжева картонена чаша с пластмасов капак. пари. сложих си 2 пакетчета неистински мед, но не усещам да е сладко. чаят не трябва да е сладък. мразех чай като малка. но тогава имаше само преварен училищен чай със захар и много вода. после намерих другите чайове. тези за душата. но не, няма да ме намерите да отпивам чай или кафе в някой от великите старбъксове и онди. преувеличено снобско е. дори не е снобско. докато тук старбъкс е някаква верига за скъпо кафе и мъфини на 3 лева, които не всички могат да си позволят, в щатите старбъкс е кварталното кафе. поредната верига градила успеха си върху евтиния труд на робите в африка и южна америка. но ето пия сега чай от кофи хаус, което е българско, напълно неразличимо от старбъкс, онда и коста. чаят се казва ‘буда’с инспирейшън’ (на чист български език). вдъхновения в бизнес парка, което иначе не е лошо място като изключим локацията и бизнеса. илизам от кофи хаус и 3 от служителките си говорят навън за някакви препарати, заплати и мустакати. не е яко. не е вдъхновяващо. но чаят е топъл. приятен. после откривам неразбъркания мед на дъното, когато вече е изтинал. когато думите на марта действат. просто действат. аз стоя мълчалива на стола си.