god’s in crisis

вътре мирише на разтворени до болка крака, на омазани пръсти, на пот и слюнка. не различавам колко са. разпознавам понякога гласовете им и допира на косата. тази е къдрава, тази боцка, тази е дълга. топъл дъх. леглото е твърде малко. навън е твърде светло. щорите са твърде бели. вече съм твърде гладна. но това няма значение. толкова е възможно, че чак е немислимо.

всички са в криза. всички са в депресия. тръсват глава и намират решение в някаква напълно нова посока. или отлагане. аз нямам нова посока за мислене. нямам отлагане. нямам сто варианта пред мен. нямам родители, които ме издържат. мълча. когато слушам за приятното изкрване на онзи рожден ден, за ходенето до онзи град, за пътуването до не-знам-си-къде, за всичките забити мацки, за невероятния секс миналия уикенд. за всичко, на което се кефя или бих се изкефила. за всичко, на което съм можела да присъствам, но не съм. за всичко, което съм изпуснала, защото не съм част от. за всичко, което не са ми казали, защото съм била твърде заета.

голямата депресия. само дето вместо алкохолът да е кът, е в огромни количества. всички са пияни от поне две седмици. щастливи, нещастни – няма значение, пияни са. щастливи-нещастни аз няма да узная, защото не струвам достатъчно, за да ми кажат.  знам, че не струвам. това не ми пречи да ми се ще да е иначе.

светът е в криза. влюбих се насън. момичето в моята стая имаше почти квадратна глава, която й личеше повече от стилизираната рисунка, която някой направи. но не в нея се влюбих… тя се появи и знаехме, че трябва да сме заедно. говорехме си с допрени лица и усещах дъха й, ръка на гърдите й. една нощ и всичко се променя. и съм готова на всичко за нея. готова съм да променя толкова неща, да стана по-добра, да ходя при нея всеки уикенд, колкото и да е далече. изведнъж ме обземат едни толкова тривиални мисли за бъдещето – как трябва по-равно да ни е всичко – веднъж аз ще отида при нея, после тя при мен.  дори й казах, че ще й поръчам крем от орифлейм и ще й го дам на цената, на която го взима майка ми – а това е много, нали. наистина е много. всичко беше съвършено. една поредна нощ, в която намирам so called love. много любов от две седмици насам. толкова много, че трябва да се взимат важни решения. и ги взимам. немислимо е. будя се нощем и дишам тежко. форматирам се преди пак да заспя. трябва да запомня всичко преди да се предам отново. запомням, повтарям, запомням, заспивам. будя се, повтарям, дозапомням. припомням си през целия ден. после забравям. и не се получава хубаво. не се получава добре. забравила съм онези важните детайли, които траяха цяла нощ там на стълбите в леглото. през единствената нощ, през която се видяхме. и си казахме всичко. и че е завинаги. и че сме единствените, на които ни се случва. и че се радваме, че най-накрая ни е осенила тази идея и къде сме бляли досега, с кого сме пасли и сме тичали по полянките, каква грешка! ти си, точно ти си. от две седмици насам, ти си. всяка нощ си с поне три различни имена. ще се разделим, ще сме приятели, ще се видим и ще разберем, че това е моментът и никой друг и той ей сега свършва.