от два дни искам да напиша, а просто не ми идват думи, и чакам някой пръв да го направи, за да ми дойде вдъхновение. първа беше биляна. и не че преди това не изгледах всички репортажи и клипчета, и изчетох всички тъпотии и несъответствия в медиите – като брой участници, като действия, та мотото ли не беше Rainbow Friendship, та хомосексуалисти ли не бяха!
нощта преди the big day ме беше страх, но когато се събудих след по-малко от 6 часа сън, вече нямаше такива чувства, но по пътя към ндк се питах дали всички, които срещам, знаят къде отивам, и че ей сега ще надяна един цветен гащеризон, ще надувам свирка, заобиколена от полицаи и после пак ще се слея с всички. после вече успокоение в офиса на ‘джемини’ сред всички организатори и доброволци, докато се преобличаме, разпределяме ‘позиции’, последни наставления и довършителни неща, размяна на телефони, снимки с цялото бойно снаряжение. в офиса идват и двете майки, които ще носят транспаранта ‘ние сме техни майки и ги обичаме и подкрепяме’ и аз не мога да им се нарадвам. и накрая строени долу във входа, чакаме полицаите да дойдат да ни преведат до ндк.
излизаме и о!чудо – небето не се пропуква над главите ни. не знам защо очаквам да стане нещо изключително. то от толкова заплахи, мерки за сигурност и частна охрана, човек се филмира, че отиваме на война. а и с тия каски.. вървя най-отпред с пожарогасител в найлонова торбичка и си мисля кви сме странни на хората, с които се разминаваме, а полицията само им казва да минат вляво, вдясно, да стоят на място, а на нас да се дръпнем от храстите. на ндк се разпределяме на трите кпп-пункта (много ми е смешно как звучи) за фейсконтрол (да, и това) посредством гей-дар и наци-дар! и аз търча – оказва се, че на нашия сме забравили пропусквателни лентички да вземем. на моста се трупат хора, потя се с каската, а през нашия пункт никой не влиза, поне идват през другите. полицаите и частната охрана са ок, едни момчета седят на спирката и ни подвикват глупости, и те току ходят да ги порверяват, искат им документи, а един журналист ги снима.. идват и калоянчо и софи с неин приятел и аз много се радвам. нямам възможност още да се нарадвам на хората в множеството, но и за това има време.
събираме се да тръгваме и аз съвсем не знам какво се случва. вървя с всички и по едно време чувам глас на някой от организаторите да застанем на равни разстояния и чак тогава схващам защо съм там и бързо се измъквам от тълпата, заставам отстрани, следя кой накъде се движи, полицаите и охраната през цялото време подвикват ‘влезте навътре, да сте по-компактни, по-бързо, по-бързо’, някои хора от шествието ме поглеждат, аз им казвам ‘по-бавничко.. нас слушайте’ и ми е смешно. оглеждам се колкото мога, виждам единствено, че всичко е наред, само полиция и празни пространства. има зяпачи надалече, по-късно на снимките виждам и средните им пръсти, благодаря, имам си и мои. чувам организаторите да съобщават по радиостанциите за някакви съмнителни лица, но не виждам какво се случва с тях по-нататък, по-късно видях полицаите да удържат някакъв човек. и все вървя и чакам да се случи нещо лошо. а нито виждам, нито чувам някакви масирани действия срещу нас. в шествието виждам генади кондарев от ‘зелените’, онзи ‘гръцки’ актьор, на чието представление все не отивам, много хора, които съм виждала на протести, прекрасната яна пункина – отново снимаща.. и много красиви момичета. музиката от платформата с танцьорите и елза се чува слабо, а и аз съм доста назад, което значи, че хората сме доста и се радвам. но чувам химна ‘i will survive’ и кайли миноуг и се опитвам да се отпусна и да се позаклатя малко, но не мога, а само се оглеждам. и журналисти с камери или изобщо всякакви хора с апарати се мяркат, в шествието и извън него. мъкна кашонче със знаменца, които са се залепили и не мога да ги раздавам на хората, така че връчвам на калоянчо и на един от другите доброволци един наръч знамена и заповядвам да ги оправят и раздават, хаха. и явно някакви хора ни махат от домовете си, щото всички гледат нагоре и също махат и се смеят, веят знаменцата и съвсем не разбирам кога сме стигнали до попа, където се е строила тълпа и гледа. платформата изчезва и ние продължаваме по графа към ‘червената къща’. някакви момчета близо до шествието се спират и викат нещо за някакви педали и аз надувам свирката, те свирките са за това – заглушаване на страничния шум. на завоя до мимас един от охраната до мен е уцелен с нещо, оказало се портокал! и така почва дългото влизане в ‘червената къща’. районът още е отцепен, но не липсва публика да зяпа фрийк-шоуто. не знам къде се побират всички тия хора, но който чуя, че смята да си тръгва, почвам да му обяснявам цаката с такситата, крий знаменца и значки и т.н. и усещам, че изобщо не искам да говоря за криене, а да им кажа да се сдобият с още по-големи знамена и да си ги развяват постоянно където и да са.
в ‘червената къща’ осъзнавам колко съм била жадна, чак като изпивам две чаши вода и че съм гладна, чак като виждам храната, а те не спират да носят. ще се прожектират филми, но не на всички им се гледа и всички се струпват пред входа. на мен много ми се гледаха филмчета, но просто стоя и дишам с пълни гърди и пия вино за успокоение и си говоря с хората. навън още зяпат хора – не мога да ги разбера какво очакват да видят. верно, помотаха се танцьорите – двама травестита, единият особено висок, но после си тръгнаха, а онези продължиха да гледат, вероятно как върви организацията с такситата, която май доста време продължи. и много се радвах, че не видях никакви идиоти, нямаше никакви сблъсъци. само едно момиче ми каза, че са имали неблагоразумието да отидат до ‘седмочисленици’ както са си със знаменцата, където някакви младежи неучтиво им ги иззели и на мен ми се преобърна стомаха. ами после се запознах с британката клеър, която ни прегръщаше, записваше телефони, а аз се усещах как говоря с брит акцент, канеше ни на прайда в лондон, показваше си ‘прайд паспорта’, трябва сериозно да се замислим за книжки в стил ‘100 национални български турситически обекта’ – ‘100 прайд-събития по света’ уау!. продадавахме значки, а вероятно и тениски. и аз не разбрах кога съм се напила от виното. и после в ‘цивилни дрехи’ с помощта на калоянчо и макс, отиваме в борисова, където се вихрят гравити ко. май на предизоборен концерт на сините. аз просто лежах върху момчетата и изтрезнявах, за да съм готова за партито в ID.
останахме си с лентичките и знамената през целия път до клуба и да, пак всичко беше наред. в клуба отново си сложих цветния гащериозн, защото ужасно ме кефеше! и да, определено ми харесва микс-клуб, където има и мъже, и жени, а не е разделен и няма само вечери на едните. чувствах се много по на място като има и мъже. и отидохме да кажем наздраве на емил кошлуков и прекрасната дияна любенова, които нямам представа какво правеха в клуба!! после се събираха дарения за прайда отново, уж и аз трябваше да участвам в това, но изгубих хората с касичката, а клеър явно се справяше по-добре от мен. и не ми пукаше от музиката, просто си танцувах и се кефех на всички. и особено на ‘i will survive’, този път не защото е гей-химна, а я приех лично и се радвах да съм в такъв клуб за първи път с някои от любимите ми мъже – мартин, макс и калоянчо. и на всичките доброволци, с които ще поддържаме връзка и казахме на аксиния и юлия – ‘искаме утре пак’. и на всички организатори, които направиха прекрасни неща, за да бъде всичко наред и да е весело. и накрая – ‘give it 2 me’ – madonna и ‘the one – kylie minogue са ми останали в главата.

в туитъра на прайда има много линкове към статии, снимки и видео от вестници, сайтове, новини, блогове, включително и към речта на сидеров бла-бла. отделно има във фейсбук, и в групата на прайда. ето и още няколко, може и да се повтарят dir.bg, едно клипче, където и аз се разхождам малко, още от ютюб, някои от новините по телевизията на едно място и изобщо все клипчета от телевизиите на гей-тематика, dnes.bg, снимки от dnes.bg,  darik, darik и пак дарик, и пълните тъпаци от фокус, които са следили събитието по минути едва ли не и невероятните новини като ‘Най-отпред има музикална платформа, на която са се покачили десетки танцьори. Звучат парчета на Шер, Фреди Меркюри, Мадона’, ‘Отвътре периодично се чуват викове и скандирания.‘  – става дума за червената къща!, ‘сдруженията ВМРО – БНД, „Национална Съпротива”, „Кръв и чест”.
някои статии са доста примитивни, инфото за броя на участниците варира от 100-150 (дарик) до над 500 (агенция ‘фокус’, която е повече от смешна).