не съм се изкъпала още. не от сантименталност, а от мързел. ужас.
мента за майонеза.
секс за пари.
(рима) ядат ми се сарми (винаги ми се ядат, но няма да мисля за ядене сега). проядох отново. след като бях минала на оскъдното ‘половин хамбургер днес’ и ‘една закуска’. само да си оправя и съня. изобщо не знам какво искам да напиша. драска ми се, думички, прочетох си един пост от август. на глас си го четох и много забързано – така както съм си представяла, че звучи. и защото е без препинателни знаци, така трябваше да е. помня много добре всичко, обичам като си помня усещанията, като ги видя по-късно написани. прочетете го – забързано и на глас. и така – ще проям, ще заспя, ще се оправя.. оправих се малко. беше забавно. досега съм нямала такива дълбоки сънища по време на упражнение, тва да не е да учиш история, в тва южно крило колко сънища изсънувах. но в северното и централната сграда е някак по иначе, не става така да спиш, биха ти обърнали внимание. и затова спя в тревога, но заспивам толкова блажено и сънувам едни работи.. едни работи, които са къде къде по-приятни от това да сънувам блогове и .пдф формати след особено неуспешно откъм музика бритпоп парти в строежа, но пък откъм хора беше особено успешно. ако няма такива партита или протести как ще се видя с малката деси-бу.
аз ли съм центробежната сила, имаше ли други някакви центро-сили, или е от антропоцентризма ми, но когато статиите се зареждат, докато правя скрийнинг и екрана стане черен за секунди, аз му се усмихвам и присвивам очи и гледам отражението си, то/й – екрана и отражението знаят какво си мисля. лоуднах цялата музика в уинамп – 4208 песни (засега). днес имаше освен напоследък многото, но никога невтръсващи placebo, ladytron, skunк anansie, k’s choice, имаше и laibach (за първи път от много време, и особено nato, volk, а преди малко и нещо дълго 30 минути и наречено macbeth, индъстриъл симфония…помня как ири викаше ‘те са нацисти, бееее’), Zемфира, baby face clan, bjork, остава, album leaf, tegan and sara (и много техни снимки, ах, наистина съм влюбена), muse, класика, the cranberries и още много неща по една-две песни, или общо взето си направих профил в ласт.фм, ако на някой толкова му е притрябвало да знае какво слушам, кога и по колко пъти и факта, че в момента имам 53 artist in total. и о боже, те казаха, че стаята ми става за секс, защото е основно едно голямо легло..
и чакай, говорех ти за оправянето.. храната и съня никога не са ми константа, нито като нужда, нито като количество, така че тях ги оставям. не, ти просто не знаеш какво се случи и защо толкова ме забавлява. не мога и да го обясня, и аз не знам какво се случи. не ме питай дали е хубаво, защото не знам, просто си гледам черния екран и му се усмихвам, защото какво друго да направя. и просто се правя, че спя дотогава, докогато наистина заспя и събуждането ми е реално. а това вече ми се е случвало, знаеш ли. аз знаех, но бях забравила, на това също се забавлявах. в някакви моменти почти да ме хване спек, но не, не му се дадох. и тоя път категорията е ‘сънища’, но не и ‘филми’.. ей, ама дори категориите са сложни при мен, после иди се опитвай всичко да ти е просто..а телефонът ми дори беше изостанал в датата с един ден. и аз помня, помня, докато не го запиша, тогава вече мога да забравя и да си успокоя главата. и знаеш ли защо слагам категория ‘глупости’? за да не заглавичкам в ‘personal’. извинявай. не трябваше да го пиша. абе то глупости, ама виж кво сериозно заглавие имам. не увъртам – на остава е…вчера никого не излъгах, а мен се опитаха на няколко пъти, ще се видим на представянето на книгата..
чакай, чакай, не още, оправянето – не може да ми тече мисълта като поточе. тъй като тва съм аз, няма да се притесня да напиша, че си изтеглих порно и че вече го употребих.. тегли го много време, но си заслужаваше. ако някой се пита какво общо има порното с ‘оправянето ми’ (и да не преувеличаваме колко съм се оправила) – има, но е сложно. и се занимавам с едни кецове, не си е работа!
you can talk to me, you can talk to me. if you’re lonely you cant talk to me – пеят бийтълс и аз изцяло ги подкрепям. ще се пише. на ръка. драскаческата. ще се пише. ‘дяволита’ бих нарекла усмивката си в дисплея. ще се напише.
дори аз се питам защо пиша и говоря сега така. знам, знам. хайде, до утре!
03
апр
09

0 Отговори to “защо не се превърнеш в мен”