ще бъда искрена, не заради равносметката… равносметки, особено годишни не обичам. цяла година съм писала, имало ме е, била съм. не че не обичам да повтарям неща, особено хубавите и запомнените, не че и няма да го направя вероятно по-надолу.. не обичам клишетата. което пак не ме разграничава от тях. но когато нещо е обявено от всички за романтично, аз не мога да го направя. когато ще се правят равносметки от старата година и план-конспекти за новата, аз не мога да го направя. бунтувам се вътрешно, винаги съм била на въпреки. а 2008 ми беше важна. без да изброявам имена, случки, събития и ‘велики неща в морето’. беше невероятно дълга. невероятно богата. красива определено. тъжна неминуемо. му/юзикална задължително. сбъднах 2 мечти и половина, поне за толкова се сещам. изпълних едно.. може би единственото си обещание. бях голямо дете, истинско дете и ужасен детски гъз и сега ми предстои да пораствам. споделени ми бяха няколко тайни, аз споделих няколко тайни. излязох зад граница, излязох от кожата си. косата ми расте с пълна сила, а ме мързи да я острижа. и първите ми пари от публикация. и първият ми трудов договор от преди месец. и първото ми изцяло голо къпане, първият ми истински рожден ден на мария в софия и първият ми истински джулай извън бургас. и многото други първи неща. а то повечето, всичко, освен, че е писано през годината, е писано и в предния пост… и да видим, като голям човек, да си обещавам ли неща занапред, да правя ли планове?? обещавам си да съм. пожелавам си да мога. maybe this time for real.
и за първи път от 5 години ще направя нещо, но ще е тайна засега
и за да разваля всичко… чудя се… чудя се как сами с петя с общо 12 (малки) коняка, 2 капучино, 1 кафе и един чай във вилекула направихме сметка 36, 40лв. сами! при положение, че преди 2 години 8 човека за същото време оставахме 26 лв с бакшиша! господи, дадохме си всичките пари и пак не ни достигнаха 10 кинта, та ще имаме да даваме сега!
и сега пуста жажда мъчи ме, о, новогодишна мъко, обещавам ти, че днес плаках за последно тази година, че днес пуших за последно тази година, че днес ядох СТРАНДЖАНКА с лютеница за последно тази година, че вече за последно много неща……………………………………………….

0 Отговори to “it’s gotta happen”