31
дек
08

it’s gotta happen

ще бъда искрена, не заради равносметката… равносметки, особено годишни не обичам. цяла година съм писала, имало ме е, била съм. не че не обичам да повтарям неща, особено хубавите и запомнените, не че и няма да го направя вероятно по-надолу.. не обичам клишетата. което пак не ме разграничава от тях. но когато нещо е обявено от всички за романтично, аз не мога да го направя. когато ще се правят равносметки от старата година и план-конспекти за новата, аз не мога да го направя. бунтувам се вътрешно, винаги съм била на въпреки. а 2008 ми беше важна. без да изброявам имена, случки, събития и ‘велики неща в морето’. беше невероятно дълга. невероятно богата. красива определено. тъжна неминуемо. му/юзикална задължително. сбъднах 2 мечти и половина, поне за толкова се сещам. изпълних едно.. може би единственото си обещание. бях голямо дете, истинско дете и ужасен детски гъз и сега ми предстои да пораствам. споделени ми бяха няколко тайни, аз споделих няколко тайни. излязох зад граница, излязох от кожата си. косата ми расте с пълна сила, а ме мързи да я острижа. и първите ми пари от публикация. и първият ми трудов договор от преди месец. и първото ми изцяло голо къпане, първият ми истински рожден ден на мария в софия и първият ми истински джулай извън бургас. и многото други първи неща. а то повечето, всичко, освен, че е писано през годината, е писано и в предния пост… и да видим, като голям човек, да си обещавам ли неща занапред, да правя ли планове?? обещавам си да съм. пожелавам си да мога. maybe this time for real.

и за първи път от 5 години ще направя нещо, но ще е тайна засега

и за да разваля всичко… чудя се… чудя се как сами с петя с общо 12 (малки) коняка, 2 капучино, 1 кафе и един чай във вилекула направихме сметка 36, 40лв. сами! при положение, че преди 2 години 8 човека за същото време оставахме 26 лв с бакшиша! господи, дадохме си всичките пари и пак не ни достигнаха 10 кинта, та ще имаме да даваме сега!
и сега пуста жажда мъчи ме, о, новогодишна мъко, обещавам ти, че днес плаках за последно тази година, че днес пуших за последно тази година, че днес ядох СТРАНДЖАНКА с лютеница за последно тази година, че вече за последно много неща……………………………………………….


0 Отговори to “it’s gotta happen”



  1. No Comments Yet

Вашият коментар




описание

they don't love me

текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег
Logo_bezwebs_RGB_0-133-48_200px

SocialVibe


не ми кради хапчетата
88x31

date

декември 2008
П В С Ч П С Н
« ное   яну »
1234567
891011121314
15161718192021
22232425262728
293031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com