а таз чернова се запазила

ангеле, вали сняг на 23ти декември, нали ти казах.
шоколада винаги e малко, на шоколада не му трябва пълен член. днес пълна дезорганизация-не си бях платила телефона и всички се побъркали покрай мен, докато аз съм пила сангрия в апартамента снощи след неуспешните опити за ходене в girls only клубчетата, не работели на тази дата, моля ви се! забравих си шапката и ще мръзна сега (отделно дето шала е в мартю, дано си го взел за бургас, ей), до мартичка не се добрах ах ах, по дяволите, излежаването цял ден, и на лекции не ходих, ще ме убият, и за курсовата си нищо не направих, и книги не върнах. забравих наргилето (да не говорим, че и нов тютюн не взех и слязох на женски в 7.30 вечерта с плахата надежда да работи арабският магазин.. хаха! беше пусто) и когато се връщах да го взема, видях, че в кухнята свети и се питах как да спра крадците с моята торбичка с бурканчета. оказа се и аз не знам кво – или котката си я цъкнала сама, или някак в 2 следобяд съм имала нужда от нея. забравих да се подготвя психически за празниците. 5 нощи, ангеле, цялата ми подготовка на кино отиде, и просто изведнъж – 3 дни, четири таксита и посрещам родители, баба и дядо на гарата и взимаме цяла сурия разнородни билети за влака към бургас. бъдни вечер е в хола, 9 човека сме, котката не смее да излезе от ‘детската’ щото се страхува от хора, а на всичкото отгоре идва малка далка с мама, татко и леля и ръси лафове и е забавна, и аз пак забравила съм дървения слон, който глася да й подарявам от 2 месеца, и се срамежлюва като ме вижда, но много ме обича и после те ме закарват до оборище да взема наргилето и далка казва на баща си ‘тати, увеличи’ (тя е на 2 и половина!), той е пуснал нещо испанско и той надува много и тя буквално куфее, мята косица, върти глава, извадила език. ‘тати, онова с китарите’ и той пуска чамбао! и хайде… хайде!