*надживяваме самите себе си.
превръщаме се в боклук,
в пречка, ставаме нежелани. нежелани дори
от онези, които обичаме, които също ни обичат.

*да виждаш в очите на другия
своята душа и да се чувстваш
извисен, издигнат над земята.

*как да избегнем празнотата?
първо бе празнотата, сетне словото.
после светът.
светът, който току-що се самопогуби.

*колко трудно виждаш понякога! дали
взирането ти пречи да видиш?

*слей се с мен. ела с мен.
ще се слеем и ще се разделим;
но частица от всекиго
у другия ще остане.

*моливът прави разрези,
драскотини по стоманените стени
на самотата. ние само правим
невъзможното още по-невъзможно.

*говоря истината, ти също, а заедно
лъжем. защото за да кажем
истината, и двамата трябва да излъжем.

*от липса на доверие
ръждясва душата.

*газя в чужди тресавища;
сетне откривам, че всичко е
огромен, самотен океан.

*неин собствен дом.
стени, стаи, тоалетна
и легло с мек дюшек.
не е чак толкова зле.

*спим, свити на пода,
и сънуваме мечтите си.

*когато си съвсем объркан,
колко близо можеш да стигнеш?

*как ли господ се смее?
гръмогласно или хихика?

*може би господ не се смее;
сигурно не знае що е смях.

*нищо няма значение
и значимото е нищо.

*взаимно се успокояваме,
неловките си усилия насърчаваме;
лек, с който тъгата прогонваме.

*спомени за фантазии
бавно се прокрадват.

*сексът е като мираж. плътски гараж,
където душите си паркираме
и после вратата затваряме.

*обгърнати от топлина, аромати, потрепвания,
плътски желания, всичко наведнъж, заедно

*с лекота го пренебрегваш,
плач, който нищо не спира,
но лесно може да бъде спрян.

*нахлуваме един в друг,
сърцата и душите си преплитаме
на място, от което отсъстваме.
може би чудо най-голямо
или безумие лудешко.

*кръвта ми обедняла бе на краски,
заличени от страх и психоза.
ала сега тя се сгъстява,
пулсира в слепоочията ми.

*прави компромиси, отстъпвай, предавай се.
давай,
за да ти остане време да живееш
без съперничество.
и без това е трудно да се занимаваш
с нещо сериозно
като рисуваш.
защо да си усложняваш живота?

*можеш ли да ме спасиш от теб…
или от мен самия?
що за зоопарк е тази дивотия.

*блещукай, атомна експлозия.
не ни даде много възможности.

*малко съжалявам,
когато получавам.
очакването е по-сладко.

*жилище-гнездо,
но колко ми е гот!

*разни хора, разни интереси.
за всекиго животът е различен.
търсим специални камъчета
по плажа идентичен.

*хирург съм на металните сърца;
държа ги в ръка, вслушвам се
в туптенето им.

*чудесата наистина се случват -
например д асе родиш или да си щастлив
но се пази от лъжливи светци и пророци.

*оставаме заедно, две сродни души,
свързани от любов, не от инерция,
следваме нашата динамика.
образуваме нови вектори.

*в периода между 1945 и 1960 година животът непрекъснато се влошава. не желаем да отглеждаме децата си сред атмосферата на жестока конкуренция, но нямаме избор.

*играем в мрака на нашия стадион;
не печелим, но сме на свой терен.

*ставаш едно цяло с другия.
да създаваш е забрава.