виж сега
аз всяка година установявам странните неща, които ми се случват през август и през целия месец съм нащрек за тях. следя за прилики, установявам разлики, отчитам открояващ се модел. затова:
този август с мъничко съжаление ще кажа, че не се случи нищо перверзно (и с голямо съжаление – през годината досега също не се). дори поглед нямаше, дори намек за перверзност. да не говорим пък за пиянски изпълнения на морето пред хора или (опити за) тройка преди разсъмване. и всичко в рамките на тесния приятелски кръг. а не че не се опитах и аз да докарам натам нещата – една мацка в гей-бара в сплит дори не знаеше, че е такъв, говорихме или следяхме хиляда тематични хора, но все пак ‘гей-туризма’ не просъществува дори в нудисткия къмпинг. не! тази година перверзните жени ме подминаха, и единственото предложение за секс бе отправено към калоянчо, който отказа на йелена, а аз почти се влюбих в нея (‘i cannot believe you people’ – каза йелена, когато легнахме и тримата в голямото легло, по повод калоянчовското ‘we’re queer’).
а за август ми се пишат поеми оди антологии
той е специален
ти не гледай, че само за секс писах горе
остави го секса
през август има уъркшоп.. нищо, че не отидох, той светът не свършвал с мен, оказва се
през август има мъртво вълнение
и нощем водата е вътреутробно топла
нищо, че надълбоко медузите парят
парят половината ми голо тяло
тяло, що си голо?
нощно голо несвенливо
през август има мента
тя ментата предшества всяка случка
всяко къпане в морето, завършило с усложнения
от различно естество
мента със: сок от праскова, портокал, круша, в краен случай фанта, прясно мляко или сметана, спрайт
или просто мента от бутилката
внимавай да не я разлееш… пак имам зелено петно на жълтата хавлия
това лято ментата ми причини 2 сериозни напивания
и двете с последствия
и с двете сме наясно
през август пътуванията
1 август ме заварва на път към леглото на йелена в белград
или в банята, или на стола с незабравимия й въпрос ‘are you gay?’
(другото незабравимо изречение е от предната нощ ‘nato bombed us!’)
часове преди пътя към загреб и оттам всичко е история
история в километри, надписани мантинели, осквернени храсти
история в хора, коли, националности и полиглотия
история половин август в раници, в пот, в шапка
в спане на 12 различни места
белград-2 легла, загреб-2 части на дивана, сплит-3 различни пейки едната нощ, и на втората-друга пейка, на острова-2 различни скали, плоче-на тревата до морето, сараево в хостела, само в гуча повторих палатката и двете нощи
август, при добро желание и благоразположение на времето, може да се разтегли и до септември
а есента, прекрасни мои, е другo нещо, към което драстично бързо затичахте при първите знаци на студ и възможности за чай.
чай ще има, то е ясно, както и твърд алкохол, шоколад и топлина всякаква (доколкото й позволим)
не скачайте към есента
без да сте оплакали лятото.

Аз пък нямам нищо за оплакване. Искам само да скачам! Не задължително към есента обаче…
их, дете. бая умора си натрупала.
есента си почини. пази се. че да има и за другото лято.
и ако все пак ти се допие чай (гледам за чай пишеш), ща почерпим у назе.
поздрави на всички твои фенове! трети ноември е близо.
(мартине, кво ще кажеш за днес?)
че беше вчера.
знаеш ли го за детето и психолога, малката, дето все казвала, че е лято, и той я пита една зима:
детенце, навън има ли сняг?
да.
а дърветата листа имат ли?
не.
а мама и тати на море водиха ли те?
не.
а студено ли е сега?
да.
МИ КАКВО ЛЯТО Е ТОГАВА?!
ами… скапано лято!
аз като ти казвам, мартине, че лятото е ‘човешки сезон’. оплакванията нямат нищо общо с каквото и да е желание за генериране на изкуство, а със свободното голо тяло.
движение free software и free naked body. мишо-д, започни да блогваш, уа. тъкмо почнах отново да чета блогове.
никаква умора не съм натрупала
енергия за дивотия винаги имам.
ех, дете, бях при мъртвото вълнение. беше бурно и хубаво.
как да не ти се зарадва човек? как да не му залипсва перверзното? на мен и една малка чашка от него ми стига…
а някак не се сещам нещо, което да е достатъчно диво „като за теб“, но започва с много скитане, денем и нощем и огън, не много голям, за да не уплаши звездите…
лъжа.не съм дива.питомна съм като зайче.
Чела си легендите за Великия дух на индианците. Той се превъплъщава в различни животни. Един такъв, Див дух… който понякога избира да бъде зайче :)
хех,не съм чела
дете, на път съм да ти викам „зайче“ през предстоящия остатък от дните ни заедно :))))))))))
ако се опиташ,предстоящият остатък от дните ни заедно,ще е доста кратък
ех, ех, спомени от лятото, което беше на ръба да не съществува. моето иначе продъжава до средата на октомври.