втория човек

аз гледам към теб.
но ти не ме виждаш.
защото съм втори.
първи е моят приятел.

аз не мога да надхвърля
неговото присъствие.
не мога никога да те достигна.
дори в живота си
много да искам.

неговото лице
ясно, спокойно свети.
той е красив победител.
първи достигна кристалите.

аз съм втори.
лицето ми е паднало
и раздрано от съмнения.
но никой не го вижда.

дори, когато говориш с мен,
ти пак не ме различаваш.
за теб аз съм бялото на листа,
а той е рисунката.

моето присъствие
е без значение в живота ти.
а сърцето ми се радва само
на милувките на сибирския вятър.

Ти обичаш него.
Той теб не обича.
Аз обичам двамата.
Мен никой не обича.

(усмихвам се)

рових

и попаднах на това – желаещи за трип до пловдив? участват още и те и сигурна съм и други хубави хора
и вижте този сайт вижте илюстрациите, вижте цялото портфолио и специално тв рекламите!
но има още прекалено много неща.
ровенето е шум.
като любовта.

август летен горещ

виж сега
аз всяка година установявам странните неща, които ми се случват през август и през целия месец съм нащрек за тях. следя за прилики, установявам разлики, отчитам открояващ се модел. затова:
този август с мъничко съжаление ще кажа, че не се случи нищо перверзно (и с голямо съжаление – през годината досега също не се). дори поглед нямаше, дори намек за перверзност. да не говорим пък за пиянски изпълнения на морето пред хора или (опити за) тройка преди разсъмване. и всичко в рамките на тесния приятелски кръг. а не че не се опитах и аз да докарам натам нещата – една мацка в гей-бара в сплит дори не знаеше, че е такъв, говорихме или следяхме хиляда тематични хора, но все пак ‘гей-туризма’ не просъществува дори в нудисткия къмпинг. не! тази година перверзните жени ме подминаха, и единственото предложение за секс бе отправено към калоянчо, който отказа на йелена, а аз почти се влюбих в нея (’i cannot believe you people’ – каза йелена, когато легнахме и тримата в голямото легло, по повод калоянчовското ‘we’re queer’).
а за август ми се пишат поеми оди антологии
той е специален
ти не гледай, че само за секс писах горе
остави го секса
през август има уъркшоп.. нищо, че не отидох, той светът не свършвал с мен, оказва се
през август има мъртво вълнение
и нощем водата е вътреутробно топла
нищо, че надълбоко медузите парят
парят половината ми голо тяло
тяло, що си голо?
нощно голо несвенливо
през август има мента
тя ментата предшества всяка случка
всяко къпане в морето, завършило с усложнения
от различно естество
мента със: сок от праскова, портокал, круша, в краен случай фанта, прясно мляко или сметана, спрайт
или просто мента от бутилката
внимавай да не я разлееш… пак имам зелено петно на жълтата хавлия
това лято ментата ми причини 2 сериозни напивания
и двете с последствия
и с двете сме наясно
през август пътуванията
1 август ме заварва на път към леглото на йелена в белград
или в банята, или на стола с незабравимия й въпрос ‘are you gay?’
(другото незабравимо изречение е от предната нощ ‘nato bombed us!’)
часове преди пътя към загреб и оттам всичко е история
история в километри, надписани мантинели, осквернени храсти
история в хора, коли, националности и полиглотия
история половин август в раници, в пот, в шапка
в спане на 12 различни места
белград-2 легла, загреб-2 части на дивана, сплит-3 различни пейки едната нощ, и на втората-друга пейка, на острова-2 различни скали, плоче-на тревата до морето, сараево в хостела, само в гуча повторих палатката и двете нощи
август, при добро желание и благоразположение на времето, може да се разтегли и до септември

а есента, прекрасни мои, е другo нещо, към което драстично бързо затичахте при първите знаци на студ и възможности за чай.
чай ще има, то е ясно, както и твърд алкохол, шоколад и топлина всякаква (доколкото й позволим)
не скачайте към есента
без да сте оплакали лятото.

голямото сърдене-голямата работа

вчера си купих нови дънки. сини.
но изречението не е съвсем точно, защото:
аз дънки не съм носила от минимум 10 години
(без да се смята гащеризона)
а пък сини от минумум 13!
някъде тогава реших, че тва сините дънки са много смотано нещо
(и да си го признаем – бяха!)
и почнах да залитам по други цветове -
почнах с черни, после сиви, синьо-зелени
някъде тогава (8-9-10 клас?) се намеси гащеризонът
мадок
беше ми мечта от двегодишна
да имам пак гащеризон
тогава носех един розовичък
и аз с дългата руса коса
бретонът – накриво подрязан
с големите сини очи
сериозни като възрастен
усмихнати като дете (ах)
и след това (о, чудо) открих джинсите
(но нали съм честна)
не че ги открих
май по-скоро се запознах с иринка
тя носеше джинси
аз се влюбих
в джинсите (като такива)
и зарязах дънки и панталони
във време, когато баща ми отново се престраши да носи дънки
от времето когато мама му наряза един чифт една нощ
за да ми направи пола
майчини приумици
и татко се върна същата вечер от запас
ядоса се
аз носих полата едноцифрен брой пъти
а джинсите, джинсите бяха най-удобното нещо на света
а в първия първи курс едни кафяви и черни
които не свалих от задника си цялата година
дотолкова че се протриха, където не трябва, но продължавах да ги нося
беше истинска любов
а от 2 години се оглеждам за дънки, които не са с
пайети, мъниста, коланчета,
избелени, измачкани и скъсани нарочно
бях си избрала цвят, само да ми падне отнякъде
дори спрях сестра ми от закупуване на чифт
именно заради цвета – светло син
тя – отчаяна от номерации и модели
щеше да направи компромис с цвета само щото
решила и тя от сто години насам да носи дънки
и ето ме вчера.. купих си
и съм готина, някой ще спори ли?

хейт лист

правим 30 минути престой на карнобат защото чакаме закъсняващ влак, от който да се прекачат пътници в нашия. в крайна сметка не се качва никой!
обзе ме съмнение, че не съм си взела езикознанието защото след като 2 дни по-късно си потърсих оценката в книжката, нея я нямаше..оценката. успокоява ме единствено, че в противен случай лекторката не би си спестила удоволствието да ми пише 2.
‘христо ковачев’ 46, ет.4, десен е адресът, на който няма да живея. дали наистина ние си го урочасахме от толкова хвалби и говорене… не знам.
квартира някой? в центъра, моля! четирички сме. ърджент!
и естествено, ми дойде..как иначе.
очаквам поредната шитня да се случи всеки момент.. тук съм. чакам.

теди ми е колежка.
теди е съкратено от тезджан и е от хасково. името й означава ‘нетърпелива’.
теди е симпатична, свита и срамежлива (мм, с-та) и се е върнала в бг след две неуспешни години медицина във франция. говори много сладко френски и казва, че много ми се радва на хумора. понякога ме пита какво означават някои думи и каква е разликата между тях, защото знае турски по-добре
като казах срамежлива, значи срамежлива. никога не сме си говорили за лични неща.
теди вчера изведнъж, докато четяхме за изпит, ми рече, че харесвала едно момче от работа и се вдъхнови да ми разказва как изглежда, какво чувствала, как й се усмихнал веднъж, как не знае какво да направи.
също така теди ме попита за гаджета и ‘харесвания’. казах й ‘не момче, а момиче’. тя се изненада, аз се разтреперах. после ядохме сандвичи от дядото. аз имам 3, тя има 4, утре и последен изпит.

decoration (на френски пък е написано)

споделям. запилях се по вътрешен дизайн този път. и не само. декорация като цяло.

първо българския сайт и може би всички линкове там, от единия откраднах тази снимка, казват било автобус-библиотека

а от друг тази

после

и то това ще е. рови ми се с часове в такива сайтове, живее ми се сред такива неща, дори ми се правят. we live in a beautifull world, въпреки че снощи ми се искаше да напиша обратното. е, девети септември е, после чакаме десети ноември, а иначе живеем край кръглата маса на мирния преход.
и ето частички, цветове и дух от новото ми жилище..ммм стая!

focalisation zéro

и се запритеснявах, а пък дупето ми изтръпна от притеснение и всичко се върна
и ще напиша онова изречение:
‘и онази нощ момичето много се развълнувало, а други бързо и сигурно загубвали разсъдъка си’
мое е. бейсд он а тру стори. бейсд он а ментал дизордър.
като чувството на притеснение е мое.
have to learn live with it.
M O T H E R S U P E R I O U R J U M P T H E G U N
разбирам
а винаги ми е било ясно
пак на себе си ще се сърдя
и за безредието и за бездарието

фотогръфи

споделям. фотографии.
gwendolyn kraehenfuss

също така elif karakoc

някакво турско момиче с идеи

и това

добри попадения

както и тук

доста доста хубави неща

и няколко тук

още

и хауърд рофман

и едно обърнато (портокалово) дърво за венета