и като дойде септември.. и като плъзнат тия ми ти ученички.. с тия ми ти дрешки и чанти и джунджурии. ако бях мъж, бих ходил надървен постоянно
а те нищо не забелязват, увлечени от растеж и хормони. не знаят как минавам през тях с поглед и надничам където си поискам. а те са толкова прозрачни. издават с поглед настроението си, притесненията дали са харесвани, опитите си да са готини, простотията си.. аз пък не се издавам, че всичко разбирам, че ги чувам.. нали съм над тези неща, нали владея положението пред тези жадни деца. жадни за всичко.
и дрехите им сини, жълти, оранжеви, жервени, бели, зелени, кафяви, сиви, лилави, черни.. и дрехите ви, момичета, облечени случайно или не с джинси и тениска или с пола, и обувките ви, момичета, внимавайте и с тях, аз съм фетишист под прикритие, но в развитие.. и всичко по вас, защото не ме интересува вътрешната ви красота, дръжте си я, не я искам, и без това е дефицит.. не ме интересуват оценките ви в училище, вече не съм от този свят.. не ми пука дали пушите и какво, дали имате чувства или си водите дневник… защото ако си просто някоя тъпа крава, която ми нарушава спокойствието в автобуса с истеричните си тийнейджърски пристъпи, ще те смажа – ще те блъскам като плюшена играчка, ще те чупя бавно и сигурно, ще хрускат костички, ще ти казвам откъде ти тече кръв и ще го направя с удоволствие… защото ако си просто някоя яка мацка, ще те изчукам.
Отдавна пледирам да бъдат изселени на друга планета… : )
йее. а аз няма.
макар и днес да съм паднал – мисля, че в този поглед горе има една голяма усмивка :)
niky,you’re too positif.let it be.
ти пак ли няма с какво да се занимаваш??дете на дете
пък как ме кефиииш…. аре кат ми кацнеш дома ше заформим някоя бруталия, мое направим конгрес на битовите агресори :)
не битова агресия.тя е грозна.и няма стил в нея.само агресия.
Message in the bottle.
29.08.1999.
Писмо в бутилка, хвърлено в бездънния океан на спомените от самотния остров наречен аз.
Изпращам това писмо на вас, отчуждени и оплюти. Всички вас, които макар и с малко се различавате от този проклето променящ се еднообразен свят. Свят на недоразвити гаменчета мислещи се за окото на света, мислещи се за алтернативата на света, невиждаики, че тези, които ги поведоха към този живот отдавна вече не го следват. Не виждайки, че промяната, различието, до толкова промени света, че се превърна изцяло в него. Изпращам това писмо и на вас лидери, лидери на последните, които поругани от първите, се превърнахте в създателите на този свят. Титаните, които показаха на света индивидуалността, която се превърна в еталон за модно и красиво.
Изпращам това писмо в бутилка и на вас, които не участвахте в заснемането на филма, с хубави артисти, с вечно печеливши банални актьори, но сте примерът, по които бе заснет.
Вие, които видяхте чернобелия свят, през цветната му призма, дооцвтяваики го с любовта си. Вие, които с отчуждението си тласнахте света към развитие.
Това писмо е и за вас, които в подчинението си, отхвърлихте всичките си земни господари, покровители, и родители.. За вас ,които останахте свободни,без да се подчинявате на модни тенденции,житейски клишета,и не пропаднахте във ‘висините’ на крайностите,но се издигнахте в небесата на дълбините ,изпълнени с безкрайна възвишеност