мамо, аз съм добре. и преди бях добре. разбира се, това не е съвсем вярно, но винаги съм била по-добре от това, което ти си мислеше и по-зле от това, което ти си мислеше.
мамо, мен никой не ме нарани – не са ме изнасилвали, не са ме разочаровали момчета; не са ми отказвали, защото не съм им и предлагала. обичах само дарън хейс, той пък се оказа гей.. живот!
мамо, мен никой не ме вербува. познанствата ми с хора беше най-хубавото, което можеше да ми се случи тогава. затова и не се чувствах излирана.
мамо, по сайтовете не пишеше лоши неща, а ми даваха нужната и ненужната информация.
мамо, ние бяхме приятели и искахме да се виждаме. и се виждахме повече отколкото ти знаеш. отношенията ни бяха добри (с тук-там към често намесване на любов) и ние се обичахме. не бяхме изпаднали. ако идеята за събиране беше единствено тематичния принцип, първо нямаше да го има Кало, второ нямаше да сме си т.нар. наша компания, а щяхме да излизаме с всяка една отрепка само защото си приличаме в едно-единствено нещо. не че не ходехме и по клубове, не че не се познавахме и с други и например не са ни били близки, но винаги сме били с качествени хора.
мамо, късата коса (или липсата ми на такава) и панталоните не са същественото. нито не толкова женските маниери. нито разкрачаването на краката или походката. мамо, аз не искам да съм мъж. мамо, никой не ми се подиграва. да, сигурна съм.
мамо, някъде тогава спрях да ти вярвам, защото вече бях сигурна, че правата съм аз; защото вече виждах в погледа ти и в думите ти лъжи. тогава и аз започнах да те лъжа, за да има мир. мамо след смса ‘как беше на парада’ ми написа още ‘обичам те’ и може би тогава наистина настъпи мир. мамо, добре съм.