02
май
08

ж*н*

толкова е крехка с цялата си скрита ярост и гняв. може да засилва ножове срещу теб и пак ще изпитваш само нежност към нея. едва се крепи, но стои права – неподвижна, зъзнеща, смазана от непонятни неща. жадна е, а дъждът я наводнява. жадна в наркозата си, утежнена от усложнения. жадна за надежда, потънала в свойта безнадеждна бездна. обкръжена от неподвижни пожелания, тя е задържана в паяжина. нажежено обожание с отвращение я захвърля невъоръжена срещу събуждането от снежнобели сънища. и тя, обезверена, нуждае се от бог, който да е за нея безбожен, който да е към нея безжалостен; книжен лъжовен бог, способен на разсъждение и доближаване, винаги на разположение в нажежените нощи; да е джентълмен в южна джунгла; да е художник-файтонджия, снажен и важен; да е чернокож, чужденец, заможен или поне дружелюбен. тя търпи поражение във всяко сражение. тя си инжектира снежинки, за да достигне познание, а се сдобива само с лош монтаж. жадна е, жадна за вашето отвращение, за вашата далечна загриженост, за пренебрежението на множеството понеже нарежда жертвени животински олтари. тя чака своя бог сега. ‘о, нека е кръвожаден’, моли се. ‘искам ежегодно, ежедневно да навеждам глава пред ожулените му нозе, докато вече недовиждам от вглеждане в блаженото му разложение, докато стана незабележима негова прислужница, понижена до унижение, а той продължава небрежно да упражнява унищожителното си притежание над мен.’ тя ненавижда раждането на богове, но все ниже пожелания към ужасените девици да заченат. те пък разтревожени, но задължени към историята, винаги са там – дежурни, неразположени и нищожни, за да се размножават: за да умножат невъзможните, нищожните и враждебните по жлъчната земя.
и тя е тук – потънала в нежност пред удавяне -
чакаща, стенеща
(не молеща)
тя е ничие притежание.
тя е жадна, дай й да пие от теб.
тя е крехка, покажи й своята крехкост.
тя е изпълнена с ярост и гняв, бъди й боксова круша и меко легло.
тя има ножове, дай й само малко да те пореже, за да се грижи после за раните ти.
тя едва се крепи, но ще се справи.
тя е зъзнеща и смазана, признай гордостта й и после
я прегърни.


0 Отговори to “ж*н*”



  1. No Comments Yet

Вашият коментар




текст за текста от текста роден в прах от страници превърнат, върнат на майка му в хартиен ковчег

SocialVibe


не ми кради хапчетата
88x31

date

май 2008
П В С Ч П С Н
« апр   юни »
 1234
567891011
12131415161718
19202122232425
262728293031  
случайно мъничко ме заболя на онова мъничко място

минало незабравимо

ако ще си играем игрички, почвай, тук е мястото
а какво е отечество?

Категории

недей

а ти какво пишеш?

nimfomanche кльомба точка gmail точка com