движим се по острието. чакаме последния възможен момент. а понеже сме късметлии, ни се удават няколко такива, но и тях успяваме да пропилеем. очакваме всичко. очакваме нищо. никога не сме изненадани. просто не сме подготвени. знаем, че нещо ще се случи и го чакаме стоически, идеално знаейки всички последствия от неспазване на срокове, от забравяне на детайл. и нервност, симулирайки дейност, когато опре съвсем до края. а тогава наистина сме дейни. преувеличавам(е). и защо не.
но да се върнем на острието.
1) не знам как другите успяват всяка вечер да се приберат вкъщи, да си махнат грима с тампонче, да си измият лицето и зъбите, да не ядат след 6ч., да си легнат навреме, да не са пълни с мръсни дрехи, да им е подредено, да нямат петна от кафе по килима, от вино по чаршафите, от бира по панталона, от ром по ризата. как изключват! и си вършат работата/учат. как имат регулярни и нормални приятели и не им крещат. как не се влюбват в приятелите си, мани другото! как се сресват (и защо). как имат енергията да говорят за фризьори и прически над половин час. как си намират гаджета, как се държат с тях, как се държат заедно, за какво си говорят, какво правят заедно?! как стават рано за каквото и да било. и как не им се пие по което и да е време. как пушат цигари по навик. как правят каквото и да било по навик.
2) каквото и да кажем е истина. как ли да го обърнем, не лъжем. ‘искам това, искам онова’ – няма значение. не можем да формулираме желанията си гласно пред всеки (не ни вярвайте, да, да, писала съм го вече). лъжем с всяка дума, защото е по-лесно. а истината е в шегата, защото е по-лесно. истината е в между другото. или в чашата. а с мен ли си в каната за мляко, с мен ли си в черното кафе? естествено, че не. искаш ли да намериш някой, който е в захарта роден? естествено, че не!
разминаваме се… грешка (или пък не) – разменяме си думи, обменяме флуиди, напрежение, спокойствие (и погледи, разбира се, тва по дефолт) – като валута ги обменяме, но на черния пазар, с една единсвена цел, поне моята – да имам правилните, истинските думи. все ме прецакват копелетата, все недоглеждам и ми пробутват боклуци. как да се напомпаш свястно с боклуци, а! вие бихте ли си вкарали нещо откровено тъмно кафяво във вената? и затова все се прибирам измамена и все по-трепереща в растяща абстиненция… добре, наркоманската лексика я знаем. been there. done that (това си е мое пък!) – отдавна, много отдавна.
- както и да се гледаме, няма да се разберем.
- колкото и да се сънуваме, няма да се обясним.
- и толкова глупости да изговаряме а да искаме да си кажем съвсем определени неща. (бележникът е моят компютър, весо.) много сме добри. в объркване, (само)заблуди, губене на време, печелене на време, манипулации. не сме развили само умението на доверие.
- и, знаеш ли, ние пък съвсем сме свикнали с това.
- а знаеш ли, аз съм свикнала да бъда нещастна. затова вече не ми личи (толкова) (много). (‘а вие защо никога не сте нещастни?’ – пита м. просто нямаме доверие на хората пред нас, за да се отпуснем, да споделим, срамуваме се, страхуваме се. и измисляме всякакви глупости, които да говорим)

*вечер
какво правя тук? какво правя в този град? нито изпивам алкохола му. нито опитвам от наркотиците му. нито почиствам боклуците му. нито гледам всичките му филми и представления. нито познавам хората му. нито чукам момичетата му. нито посещавам клубовете му. нито ходя университета му. нито качвам планината му.