бях написала преди време:
искам отново да мога да й пиша смс в три следобяд и да й кажа, че сме в парка и след 15 минути тя да дойде и да каже, че е спяла, но съобщението ми я е събудило и веднага е дошла. и аз я боготворях, защото беше единственият човек, който не само спи по това време, но и се събужда и идва. и я питам ‘за толкова кратко време’ и тя казва, ами че да, какво има да си оправям. и наистина, какво има да си оправя, съвършена е. и усещах необикновена близост, неизказана, само по погледа ми знаеше какво мисля, знам го.
а сега ще напиша:
снощи я сънувах за първи път от много време. видяхме се. поговорихме общи неща. нямаше и следа от всички минали гадости. не се чудехме какво да си кажем като в другите сънища. нямаше го напрежението. искаше ми се отново да я питам ‘я, ти ми проговори’, но не го направих. нямаше и нищо общо с реалността в момента-когато се виджаме, а се правим, че виждаме празно пространство. и в съня, аз си тръгнах, казах й чао, не се обърнах, не изпитвах никакво съжаление.
мисля, че я преживях насън. и сега?

ден

движим се по острието. чакаме последния възможен момент. а понеже сме късметлии, ни се удават няколко такива, но и тях успяваме да пропилеем. очакваме всичко. очакваме нищо. никога не сме изненадани. просто не сме подготвени. знаем, че нещо ще се случи и го чакаме стоически, идеално знаейки всички последствия от неспазване на срокове, от забравяне на детайл. и нервност, симулирайки дейност, когато опре съвсем до края. а тогава наистина сме дейни. преувеличавам(е). и защо не.
но да се върнем на острието.
1) не знам как другите успяват всяка вечер да се приберат вкъщи, да си махнат грима с тампонче, да си измият лицето и зъбите, да не ядат след 6ч., да си легнат навреме, да не са пълни с мръсни дрехи, да им е подредено, да нямат петна от кафе по килима, от вино по чаршафите, от бира по панталона, от ром по ризата. как изключват! и си вършат работата/учат. как имат регулярни и нормални приятели и не им крещат. как не се влюбват в приятелите си, мани другото! как се сресват (и защо). как имат енергията да говорят за фризьори и прически над половин час. как си намират гаджета, как се държат с тях, как се държат заедно, за какво си говорят, какво правят заедно?! как стават рано за каквото и да било. и как не им се пие по което и да е време. как пушат цигари по навик. как правят каквото и да било по навик.
2) каквото и да кажем е истина. как ли да го обърнем, не лъжем. ‘искам това, искам онова’ – няма значение. не можем да формулираме желанията си гласно пред всеки (не ни вярвайте, да, да, писала съм го вече). лъжем с всяка дума, защото е по-лесно. а истината е в шегата, защото е по-лесно. истината е в между другото. или в чашата. а с мен ли си в каната за мляко, с мен ли си в черното кафе? естествено, че не. искаш ли да намериш някой, който е в захарта роден? естествено, че не!
разминаваме се… грешка (или пък не) – разменяме си думи, обменяме флуиди, напрежение, спокойствие (и погледи, разбира се, тва по дефолт) – като валута ги обменяме, но на черния пазар, с една единсвена цел, поне моята – да имам правилните, истинските думи. все ме прецакват копелетата, все недоглеждам и ми пробутват боклуци. как да се напомпаш свястно с боклуци, а! вие бихте ли си вкарали нещо откровено тъмно кафяво във вената? и затова все се прибирам измамена и все по-трепереща в растяща абстиненция… добре, наркоманската лексика я знаем. been there. done that (това си е мое пък!) – отдавна, много отдавна.
- както и да се гледаме, няма да се разберем.
- колкото и да се сънуваме, няма да се обясним.
- и толкова глупости да изговаряме а да искаме да си кажем съвсем определени неща. (бележникът е моят компютър, весо.) много сме добри. в объркване, (само)заблуди, губене на време, печелене на време, манипулации. не сме развили само умението на доверие.
- и, знаеш ли, ние пък съвсем сме свикнали с това.
- а знаеш ли, аз съм свикнала да бъда нещастна. затова вече не ми личи (толкова) (много). (‘а вие защо никога не сте нещастни?’ – пита м. просто нямаме доверие на хората пред нас, за да се отпуснем, да споделим, срамуваме се, страхуваме се. и измисляме всякакви глупости, които да говорим)

*вечер
какво правя тук? какво правя в този град? нито изпивам алкохола му. нито опитвам от наркотиците му. нито почиствам боклуците му. нито гледам всичките му филми и представления. нито познавам хората му. нито чукам момичетата му. нито посещавам клубовете му. нито ходя университета му. нито качвам планината му.

второ лице

нищо. motherfucker, don’t you lectualise me. не ми се спи. ляга ми се. така и тъкмо ще заспя. тъмно ми е. моря си очите – очевидно. не знам как да го направя. толкова е лесно, а не мога. думите ми са прозиращи лъжи. а не са! i can dream that i’m someone else.

*какъв е цветът ти след?*
горят идеите в мен, разрушават стени с цветове всякакви и след тях нищо не остава.
цветът след смърт е дървен. с повече късмет е пепеляв.
цветът след любов е солено мокър. тогава и всички розови сърчица плачат и се смесват с цветята, запазени на хербарий.
цветът след спане е морав към червен.
цветът след купон е бирено-килимен, задушлив като (в) непроветрена стая.
цветът след секс е влажно сладък.

her smell. и топлината под ръката й (без да искам). а другата ми страна замръзва. спя безразлично. заспивам в бесове. няма да ме успокоиш. не и тази нощ. няма, защото аз го искам. или защото си нарязах пръстчетата и после ги смуках.
спи ми се. прекъсвам контакт… глупости, ще ми се само.
i wanna be adored. i wanna be your doll. i wanna be your whore. и нищо такова не искам.

*виж сега. знам, че ми вярваш. вярвай ми повече. заслужаваш го. защото дълго пътува. защото аз дълго чаках. давай да си вярваме, че време няма. кога ще го живеем всичкото…

after

- хубаво ми е. запечатани моменти. запечатани очи (на очите явно само аз се впечатлявам… е, как какво има в тях! има погледи. хиляди. различни. неразличими. неразпознаваеми). запечатани движения. запечатани наблюдения отдалеч. защото съм изтънчен воайор. (страхувам се да се обръщам във второ лице.)
- притеснено ми е. как да правя неща. как да говоря. как да се приближа. неможещо ми е.
- безсмислено ми е. не мога да рискувам да проваля нещо крехко само, за да си отговоря на един въпрос, именно чийто отговор би го провалил. вече не ми е забавно с фантазиите. последните 2 дни преминаха всяка граница. дори на лекции на ходих. сънищата набъбнаха до 19. и сме добри в прикритието, нали! можем да убедим всеки в обратното.
- хубаво ми е. когато понякога си мисля, че всичко е възможно и си го представя.
- неможещо ми е. когато се убеждавам, че си мисля глупости и че всичко е съвсем различно.
- хубаво ми е. когато си повярвам.
- неможещо ми е. когато не мога да си представя никакво развитие.
мога още така. да се въртя в любимия си порочен кръг. аз само такива кръгове обичам. в такива обичам да влизам. също така да съм многословна и голословна.
обзела ме е някаква разтапяща нежност. когато съм сама.