but i can’t do it alone

искам да те питам… не, не онова нещо. то ми е ясно. да те питам въпроси… а може и просто да си говорим. i’m a little maniac, you know. но спокойно, мога да го пазя в себе си. i’m used to it, you know. да ми кажеш много неща, защото аз само подозирам за тях с рибешка интуиция, която подвежда, you know. как се пише като знаеш, че ще те прочетат? (you’re a little maniac, i know.)

holy soul (или колко далеч мога да стигна)

my soul:
не познавам my soul – душата си, духа си, онова в мен, разума ми, сърцето ми, движещата ме сила.
казвали са ми, че съм чиста. отричала съм, но по интуиция знаех какво се имаше предвид. така беше, чиста бях. чиста съм.
да си чист, разбира се, не значи да нямаш желания

my soul е комплексирано същество.
и бърка своите желания с чуждите;
няма желания или са неосъществими

my soul е изплашен и се страхува от прекалено много неща
от чувства, но не и от страшни филми
от самота, но не и от стоп сама
от тъмното, но не и от прибиране вечер
от секс, но не и от bdsm
от любов, но не и от смърт
от високо, но не и от ножове
от дълбока вода, но не и от дъжд
от свои сълзи пред хора, но не и от чужди сълзи
затова тялото:
устата не разкрива чувствата,
жестовете не показват самотата,
очите са свикнали с тъмното,
цялото тяло е свикнало без любов,
не поглежда от високо,
не се гмурка от раз във водата,
не плаче пред хора.

ако тялото пречи на my soul, то и my soul определено пречи на тялото ми.
my soul го възпира да прави неща. не му позволява да бъде с хората, да прави неща.
страх-недоверие-страх-комплекси и затова my soul колкото и да иска, упорито се и стреми да не намери another.soul-another.body. а когато тялото и my soul не получават секс заради my soul, тялото се справя само, със собствените си пръсти. и това не е брутално изказване.

my soul не го бива в новите неща, но се впуска в тях, докато не разбере, че не са за него или че няма достатъчно чувство.
my soul не е свободен – нито колкото му се струва понякога че е, нито колкото другите си мислят че е.
my soul е инфантилен, безотговорен, нерешителен и други определения.
my soul не е романтичен. свещите не са за това. а романтиката е придобила други измерения.
my soul обича да пише, въпреки че ръката изкривява буквите. и понякога, докато не напише нещо изживяно, то сякаш не е завършило. понякога пише въображаемо, понякога думите не стигат.
my soul не се изразява на лицето на тялото като точно изражение. виня тялото.
my soul гледа много в очите. нужда му е. special need indeed. не само нужда. разговор на друго ниво е. и свикване с присъствието. my soul гледа не само в очите, гледа цялото тяло, за да свикне с него. разглежда го, не го оценява.

но не и душата на дете, far from it.

your soul:
е прекрасна
не защото съм addicted.

holy jesus, holy rock’n'roll!

holy body

моето тяло:
тялото ми е дебело.
и без опровергаващи коментари, аз знам по-добре.
аз го познавам най-добре и го виждам най-често.

свещено тяло
ограничаващо, пречещо, нелюбимо, некрасиво
и все пак тялото е отражение на духа, вярвам в това
не че духът е задължително
ограничаващ.пречещ.нелюбим.некрасив
но тялото!

тялото кърви ежемесечно,
мирише, има пъпки, косми, пърхот,
има излишъци и недостатъци.
телата са способни на такива неща.
всичко това, разбира се, може да се коригира
може, разбира се.
но не тялото е способно на това. а духът-душата-себе.си-там.както.си.го.наричаш!

харесвам си очите. цвета им.
миглите също.
и косата си харесвам понякога към често

ограничаващо: когато се задъхвам от малко бягане или от колело; когато не мога да се изкачвам бързо; не мога да нося тежко, защото кръстът ми щрака; когато ме болят и колената понякога; когато движенията ми изглеждат смешни и сковани.
пречещо: когато се чувствам като всичко друго, но не и тяло. и в някакви моменти се виждам като светлина, която бавно се издига пред теб и те прегръща без никакъв физически контакт.
нелюбимо.некрасиво: духът-душата-себе.си са виновни. аз съм виновна.

тялото изисква усилия
и сигурно си струва тези усилия, не знам.
иска да го миеш, почистваш, мажеш, хидратираш, излагаш на слънце, пазиш от слънце, разтриваш. да му е удобно, да не го боли, да му е топло, да не му е студено
иска да го обичаш.
за да ти отвърне.
и да получиш нужното удовлетворение и удоволствие от него.

твоето тяло:
има го. защото не може без тяло.
не заради физическото. не заради думи като ‘секси’ и ‘hot’ и бла-бла,
те се появяват, когато нямаш какво друго да кажеш,
а заради цялостта -
ненарушимата

и да спя

толкова е малко.
а аз го обвивам в парцали, за да го предпазя дори от себе си.
не пораствам.

не е реално да стават такива неща.
и не е спирало да бъде нереално.
но не от онези софийски завличания с несигурност в посоката и колко дни ще си със същите чорапи и леко кофти мръсно чувство, въпреки яките неща, които са се случили,
а друго едно завличане, от тези с възможност за остров, със спокойствие..

моля те, измъкни ми с ченгел думите от устата
нищо не искам да казвам
искам да кажа всичко
(успява. не, аз си казвам. но не всичко. и в един момент вече е всичко. да, дес, права съм)

неуправляемо e:
сълзите
и дяволско блъскащото главоболие след това
треперенето не от студ, което се засилва все повече
тъпото ми неможене е неуправляемо и особено лекотата, с която го изричам
многото думи, които пиша нищо-казвайки.
добре, осъзнах го. признавам.
признавам се и за победена.
въпреки че нищо не направих. победена съм. разгромена на нула от собствената си нерешителност-неможене-несподобност-or.whatever.that.is.FUCK!
осъзнах/признах го чак докато гледах последния епизод на първи сезон на L word, does it matter. просто повод-плачеш на филма и разбираш, че всъщност не е от филма.
знам го. знам го. знам истината. и не за нея плача – че е такава, а за мен си – че не мога. и не се гордея как я научих. i am so naive. broke the line though it was my line.

треперят ми пръстите
ето толкова е нереално
но не само това
към списъка с ‘искам’ добавям:
нежност в отношенията.
ама наистина
другите желания премълчавам. те са повтаряни, преповтаряни, писани, писани, мислени, премисляни, безсмислени вече. отъняли са от употреба. всеки спомен за тях прогаря нови дупки от белина и съвсем ще се прокъсат. съвсем.
do not protect me.i need strenght and self-confidence.
и да спя

не знам
не мога

нощем забърквам мисловни магии и чакам деня, за да жъна резултати.
денят не идва
ела, ден!
свещен, благословен
какво още искаш от мен?
имам магическа пръчка и не знам как действа
като дороти със сребърните обувки
(накрая се оказва, че не е трябвало да ходи до Оз, защото винаги е имала тези обувки..)
хайде, ден
осъществи се

думи не трябват
то и думи няма

smells like home

тук е ново. вкъщито. по-тъмно е, защото не съм свикнала. дори има по-бърз нет!
навсякъде мирише различно с изключение на ‘моята’ стая. сигурно е илюзия, че се сърдя, че вече не е така моя. но сякаш никога не съм си тръгвала оттук. разглеждам и всичко е там, където съм го залепила. пласибото малкият принц картичките мишената плакатите на нг (единият сега е леко скрит от нова-стара мебел с огромна папрат отгоре й) арабските думи списанията звездичката книгите натали портман с обръсната глава и едни очи. въртя се в кръг в замечтана усмивка.
хубаво е бе хора!!!!!!!
въздухът на гарата в бургас имаше вкус. с веселин дишахме в изумена радост. чаках на спирката и дишах, вървях и дишах. на моя блок имах топка в гърлото-от радост. бих извървяла разстоянието от гарата до нас, ако нямах тъп багаж и не исках час по-скоро да съм у дома. опитвах да не се разплача под монотонния звук на колелцата на куфара.
леглото ми, ах леглото ми! одеялото ми, възглавницата, с която спя от малка (по-възрастната ми е в софия) на бяло и розово райе, бял чист чаршаф и ходя боса. it’s better than chocolate! мога да напиша откровение всеки път, когато си лягам в моето легло! да се обърна наляво и да заспя опирайки се в облегалката, да се обърна наляво, да заспя, да си опра главата, обичам да си опирам главата, да се обърна наляво, да заспя.наляво.дазаспя.обърна.дасеопра.главата.обичам. единственият шум, на който мога да заспивам са колите отвън. и тях ги обичам.
о, и обичам да пикая, обожавам го! особено тук. обожавам онова чувство на облекчаващо изпразване. хората не напразно използват глагола да се облекча. велико е. обичам чистотата тук. мога да гледам в гърнето и да се радвам колко е бяло. господи, колко малко му трябва на човек да е щастлив!
и едва сега разказвам на мама и татко историята с краденото вино и те буквално се заливат от смях. обичам щастието им.

и двойките: в 22:22 си те пожелах. в 02:22 си те пожелах. ново заформяне на предвещаващи нищо двойки. не разбрах само момче ли си или сестра му? 22 пъти сънувам.
дете.харесваш.ли.някого? да. а.той.харесва.ли.те? не. сигурна.ли.си? да.

EspERANZA

expect.radio,30 минути преди ефир по блоговете ще се разбере адрес..expect!

знаеш ли вчера порових в една купчина прашясала покъщнина, стоварена пред дома на евентуалния бивш собственик. намерих си една книжка за звездите. всичко друго беше на руски. стабилно количество ‘боклуци’.
не е хубаво да ти гледат в екрана, докато блогваш, постваш или пишеш. затова се скривам зад ухаещата на ленор завивка и мисля наум за бъдещия си пост.
весов рожден ден. говорих. беше ми хубаво. надявам се. след това е важно с кого спиш на едно легло. важно е заради сънищата. за да се събудиш на сутринта до маичка, да се похилите за нещо и да си кажете, че сте се сънували.
но най-хубавото пазя за себе си. то е тайна.
не знам какво направих. не знам дали направих нещо. но нищо.
и всеки ден е нова борба за същото. особено, ако не знаеш дали си постигнал нещо. борба да го приемеш. но нищо.
топло и красиво е.
топла и красива.

знаеш ли вчера порових в една купчина прашясала покъщнина, стоварена пред дома на евентуалния бивш собственик. намерих си една книжка за звездите. всичко друго беше на руски. стабилно количество ‘боклуци’.
не е хубаво да ти гледат в екрана, докато блогваш, постваш или пишеш. затова се скривам зад ухаещата на ленор завивка и мисля наум за бъдещия си пост.
весов рожден ден. говорих. беше ми хубаво. надявам се. след това е важно с кого спиш на едно легло. важно е заради сънищата. за да се събудиш на сутринта до маичка, да се похилите за нещо и да си кажете, че сте се сънували.
но най-хубавото пазя за себе си. то е тайна.
не знам какво направих. не знам дали направих нещо. но нищо.
и всеки ден е нова борба за същото. особено, ако не знаеш дали си постигнал нещо. борба да го приемеш. но нищо.
топло и красиво е.
топла и красива.

бях написала преди време:
искам отново да мога да й пиша смс в три следобяд и да й кажа, че сме в парка и след 15 минути тя да дойде и да каже, че е спяла, но съобщението ми я е събудило и веднага е дошла. и аз я боготворях, защото беше единственият човек, който не само спи по това време, но и се събужда и идва. и я питам ‘за толкова кратко време’ и тя казва, ами че да, какво има да си оправям. и наистина, какво има да си оправя, съвършена е. и усещах необикновена близост, неизказана, само по погледа ми знаеше какво мисля, знам го.
а сега ще напиша:
снощи я сънувах за първи път от много време. видяхме се. поговорихме общи неща. нямаше и следа от всички минали гадости. не се чудехме какво да си кажем като в другите сънища. нямаше го напрежението. искаше ми се отново да я питам ‘я, ти ми проговори’, но не го направих. нямаше и нищо общо с реалността в момента-когато се виджаме, а се правим, че виждаме празно пространство. и в съня, аз си тръгнах, казах й чао, не се обърнах, не изпитвах никакво съжаление.
мисля, че я преживях насън. и сега?

ден

движим се по острието. чакаме последния възможен момент. а понеже сме късметлии, ни се удават няколко такива, но и тях успяваме да пропилеем. очакваме всичко. очакваме нищо. никога не сме изненадани. просто не сме подготвени. знаем, че нещо ще се случи и го чакаме стоически, идеално знаейки всички последствия от неспазване на срокове, от забравяне на детайл. и нервност, симулирайки дейност, когато опре съвсем до края. а тогава наистина сме дейни. преувеличавам(е). и защо не.
но да се върнем на острието.
1) не знам как другите успяват всяка вечер да се приберат вкъщи, да си махнат грима с тампонче, да си измият лицето и зъбите, да не ядат след 6ч., да си легнат навреме, да не са пълни с мръсни дрехи, да им е подредено, да нямат петна от кафе по килима, от вино по чаршафите, от бира по панталона, от ром по ризата. как изключват! и си вършат работата/учат. как имат регулярни и нормални приятели и не им крещат. как не се влюбват в приятелите си, мани другото! как се сресват (и защо). как имат енергията да говорят за фризьори и прически над половин час. как си намират гаджета, как се държат с тях, как се държат заедно, за какво си говорят, какво правят заедно?! как стават рано за каквото и да било. и как не им се пие по което и да е време. как пушат цигари по навик. как правят каквото и да било по навик.
2) каквото и да кажем е истина. как ли да го обърнем, не лъжем. ‘искам това, искам онова’ – няма значение. не можем да формулираме желанията си гласно пред всеки (не ни вярвайте, да, да, писала съм го вече). лъжем с всяка дума, защото е по-лесно. а истината е в шегата, защото е по-лесно. истината е в между другото. или в чашата. а с мен ли си в каната за мляко, с мен ли си в черното кафе? естествено, че не. искаш ли да намериш някой, който е в захарта роден? естествено, че не!
разминаваме се… грешка (или пък не) – разменяме си думи, обменяме флуиди, напрежение, спокойствие (и погледи, разбира се, тва по дефолт) – като валута ги обменяме, но на черния пазар, с една единсвена цел, поне моята – да имам правилните, истинските думи. все ме прецакват копелетата, все недоглеждам и ми пробутват боклуци. как да се напомпаш свястно с боклуци, а! вие бихте ли си вкарали нещо откровено тъмно кафяво във вената? и затова все се прибирам измамена и все по-трепереща в растяща абстиненция… добре, наркоманската лексика я знаем. been there. done that (това си е мое пък!) – отдавна, много отдавна.
- както и да се гледаме, няма да се разберем.
- колкото и да се сънуваме, няма да се обясним.
- и толкова глупости да изговаряме а да искаме да си кажем съвсем определени неща. (бележникът е моят компютър, весо.) много сме добри. в объркване, (само)заблуди, губене на време, печелене на време, манипулации. не сме развили само умението на доверие.
- и, знаеш ли, ние пък съвсем сме свикнали с това.
- а знаеш ли, аз съм свикнала да бъда нещастна. затова вече не ми личи (толкова) (много). (‘а вие защо никога не сте нещастни?’ – пита м. просто нямаме доверие на хората пред нас, за да се отпуснем, да споделим, срамуваме се, страхуваме се. и измисляме всякакви глупости, които да говорим)

*вечер
какво правя тук? какво правя в този град? нито изпивам алкохола му. нито опитвам от наркотиците му. нито почиствам боклуците му. нито гледам всичките му филми и представления. нито познавам хората му. нито чукам момичетата му. нито посещавам клубовете му. нито ходя университета му. нито качвам планината му.

второ лице

нищо. motherfucker, don’t you lectualise me. не ми се спи. ляга ми се. така и тъкмо ще заспя. тъмно ми е. моря си очите – очевидно. не знам как да го направя. толкова е лесно, а не мога. думите ми са прозиращи лъжи. а не са! i can dream that i’m someone else.

*какъв е цветът ти след?*
горят идеите в мен, разрушават стени с цветове всякакви и след тях нищо не остава.
цветът след смърт е дървен. с повече късмет е пепеляв.
цветът след любов е солено мокър. тогава и всички розови сърчица плачат и се смесват с цветята, запазени на хербарий.
цветът след спане е морав към червен.
цветът след купон е бирено-килимен, задушлив като (в) непроветрена стая.
цветът след секс е влажно сладък.

her smell. и топлината под ръката й (без да искам). а другата ми страна замръзва. спя безразлично. заспивам в бесове. няма да ме успокоиш. не и тази нощ. няма, защото аз го искам. или защото си нарязах пръстчетата и после ги смуках.
спи ми се. прекъсвам контакт… глупости, ще ми се само.
i wanna be adored. i wanna be your doll. i wanna be your whore. и нищо такова не искам.

*виж сега. знам, че ми вярваш. вярвай ми повече. заслужаваш го. защото дълго пътува. защото аз дълго чаках. давай да си вярваме, че време няма. кога ще го живеем всичкото…

after

- хубаво ми е. запечатани моменти. запечатани очи (на очите явно само аз се впечатлявам… е, как какво има в тях! има погледи. хиляди. различни. неразличими. неразпознаваеми). запечатани движения. запечатани наблюдения отдалеч. защото съм изтънчен воайор. (страхувам се да се обръщам във второ лице.)
- притеснено ми е. как да правя неща. как да говоря. как да се приближа. неможещо ми е.
- безсмислено ми е. не мога да рискувам да проваля нещо крехко само, за да си отговоря на един въпрос, именно чийто отговор би го провалил. вече не ми е забавно с фантазиите. последните 2 дни преминаха всяка граница. дори на лекции на ходих. сънищата набъбнаха до 19. и сме добри в прикритието, нали! можем да убедим всеки в обратното.
- хубаво ми е. когато понякога си мисля, че всичко е възможно и си го представя.
- неможещо ми е. когато се убеждавам, че си мисля глупости и че всичко е съвсем различно.
- хубаво ми е. когато си повярвам.
- неможещо ми е. когато не мога да си представя никакво развитие.
мога още така. да се въртя в любимия си порочен кръг. аз само такива кръгове обичам. в такива обичам да влизам. също така да съм многословна и голословна.
обзела ме е някаква разтапяща нежност. когато съм сама.