филми. отново филми.
в единия момент има надежда за мен.
в другия няма нищо и всичко, която си мисля е толкова нелепо, рибешко нелепо – от онова невероятното, което не се случва наистина, което е прекалено хубаво. просто нелепо. влизам прекалено надълбоко. не се контролирам. и на лекции не ходя. виждам колежките си, колкото те да видят как шашко ми набутва парче портокал в устата, докато им искам ксерокопия за упражнения, на които така и не ходя.
и постове, които чета и разчитам само защото имам бегли познания какво ги е провокирало, и думи и настроения. другото пак е мои филми. и само с мартин може да си кажем ‘ох, странно ми е с тези хора, мога да си говоря само с теб’. трупаща се настръхналост от седмици.
не знам как да се отърва. знам само, че утре ще съм в пловдив и няма да мисля толкова интензивно за това, ще си почина на еко феста. някакво приятно разсейване с ася и ‘радваш се да ме видиш, нали? аз ще ти дам едно наргиле, че имам едно у нас’ и скоро си тръгва.
искам да се дистанцирам, да не излизам, да си стоя в нас, да уча, да си науча, да не се виждам с хора, аз съм в главата си ужасно много, прекалено, мартин, защо сега пускаш скин с ‘броукън’ и ромът, който е до мен. знам, че не мога обаче – не мога да не се виждам. и онези думи, които осъзнавах да ги изричах ‘той не може да спи сам и аз не мога да спя сама’, i will be lost without you. не мога да се дистанцирам толкова много и толкова умело вече. бяга ми се далече и задълго, за да съм със себе си и да имам цялото време на света като плам, за да мисля за нещата без да ме пресират лекции и глупости. защо пускаш само скин, мартине.
искам да плача сега. не от тъжно. ей така заради скин. и заради всичко, което искам да кажа, а не е формулирано в главата ми. срам ме е. от начина, по който искам да го направя. мартине, престани, сега и ревю!