29 февруари

успяваме да не се срещнем -
магнити с еднакъв заряд
ти взе малко от моя
аз взех доста от твоя.
едва ли сме се изравнили -
превъзхождаш ме по смях,
който чувам отдалече – разпознаваем.
от седмици обикалям тези места,
доближавам се смъртно близо до теб,
усещам как невидимо ме душиш.
и накрая – случайна среща ме сварва неподготвена,
сама съм,
но подходящо облечена (за какво ли) -
черна риза
и червено-черните обувки за пръв път тази година.
И какво от това -
извръщам поглед.
Ти не същесвтуваш вече – така го реши.
и аз (покорно) изпълнявам
И е петък, защото friday i’m in love.
И този ден се случва 4 пъти по-рядко от другите.
‘Приятен пролетен ден, а мама прати пари’
Изглеждаше като след сън – разбира се,
в късния следобед пиеш сутрешното си кафе.