(н)още.нощия

просто се беше стъмнило като тръгнах към червената къща уж по-рано, без да подозирам, че трябвало по-рано за репетиция. тръгвам по-рано, за да хвана нещо работещо, в което да си принтирам текста. срещу 30 стотинки държа 2 листа в ръце и много искам да си го прочета сега на момента, а и защото имам много време. седя на входа на подлеза и чета на светлината на лампите. и третата за днес линейка свири, бързащите хора, светлините, шумовете, а аз потънах в текста си. толкова навътре, че после вървях бавно, сравнително бавно за мен. и исках тишина и спокойствие. в червената къща видях само станимир, който подготвяше залата и се чудех как да убивам още един час. и излязох. и вървях. и отидох на попа. и седнах срещу онзи прожектор. и се оглеждах все едно чаках някого. а беше прекалено рано за когото и да било. и ми беше само и далечно. ако не бях седнала, щях да продължа да вървя, докъдето стигна. имах нужда от някаква нежност, която да отвърне на притихналостта ми. а вместо това се появи една от онези девойки и се заведохме отново до ред хаус, където видях и другите и се почувствах още по-далечна. и, по дяволите, какво ми стори този разказ, или нещо друго е било, защото някакви неща у хората ме ужасяваха и дразнеха до болка, други хора пък ме умиляваха, че са там, всички други текстове ми се сториха прекалено груби, драскаха ме по кожата и можех да се изчервя като ощипана девица. имах нужда от топла прегръдка.

вместо това… вместо това други неща. вместо това виното и уискито. вместо това още далечност. вместо това в 12 часа изхвърчам и с най-бързата крачка тръгвам да се прибирам. не знам защо. не искам такси. пеша ще е. защото парите са разпределени, че да стигнат за влаков билет. и цялата стаявана нежност избухва в тъпия удар по малкия билборд и няколко топчета от гривната на ръката ми изпадат. боли ужасно. после горещината, свалената качулка, бясното дишане, мокрото, камъкът носен дълго, стъклата на банките са наистина здрави, поставям рекорд по прибиране пеша, не усещам никаква болка в болния глезен, не се страхувам, че вървя сама в тъмното, не усещам никакво удовлетворение на прибиране. не усещам нищо освен крещене. задушено. и още енергия, още. много глупави неща направих. и иринка е там да ме успокои за пореден път. дори успявам да осъзная, че трябва да се събудя скоро за влака. но за да се събудя, преди това трябва да съм заспала. лягам за два часа, но краката ме болят, а главата ми крещи от думи, с които искам още да унищожавам, и не знам кога успявам да заспя. скоро се будя и пак е тъмно. тази нощ край няма. не знам как успявам да изгубя половин час, което значи, че ми остава още толкова до тръгването на влака. бързам към спирката и отново – краката и очите болят, стомахът гладен. ‘ако ще става чудо, сега да е’ – мисля си с идеята автобусът да дойде всеки момент. 24 минути до влака. 5 спирки разстояние с 85. последни колебания дали да хвана едно спряло такси и край, тръгвам към него. настанявам се отзад, казвам за гарата, мазният чичо отговаря ‘не става’. шибаняк. ако още ме държеше това от снощи, щях да му потроша колата. връщам се пак на спирката и виждам в далечината други спрели таксита. нещо ме спира да отида при тях. усещам, че е време за решението! решение, за което се чудех от няколко дни. но фактът, че не бях спала особено, ме накара да се откажа от него. а именно – да пътувам на стоп.

тръгвам към другата спирка на тролеите. четворката не закъснява и скоро мръзна на една седалка, полу-заспала над прегърнатата раница. ‘слез и се върни да спиш! слез!’ – си повтарям, но се навивам и да бъда смела и издръжлива и, че ще изкарам  късмет с някоя кола, в която ще успяе да поспя и към обяд да съм в бургас. пристигам на окръжна в ужасно състояние, но една мисъл ме крепи – тук продават закуски. взимам си кренвиршка и чакам автобус номер 5. това е най-вкусната кренвирка, която съм яла, и някак е сладка, но едно нещо леко ме притеснява – на таблото с всички номера на автобуси го няма моя – 5, има друг – 6. но чакам. поне ям. след двайсет минути студ е време за следващото решение! влизам в подлеза и се връщам обратно. навивам си алармата за 2.30, за да хвана влака в 4, пращам смс на майка ми, че се прибирам довечера, изключвам си телефона и лягам да спя. прибрах се по тъмно. легнах си по тъмно. за втори път тази нощ. на тръгване огледах за последно стаята да не забравя нещо. видях книгата на ник кейв от юлия. ‘ето заради това не успях за сутрешния влак, забравила бях книгата, а смятах да я чета в бургас’. пъхам я в раницата и излизам. отново същият път до спирката на 85. но нещо липсва. духът ми вече е в бургас, усещам го. искаше да пристигне там на обяд и сигурно по някое време в съня ми е пристигнал, защото сега всичко тук ми е чуждо и е неестествено да вървя по тези улици. духът ми сигурно върви по бургаски (кестенови) улици.

започна да се стъмва скоро след потеглянето на влака. аз четях ‘и магарето видя ангела’. съвсем бавно. все пак нали тази книга е любовното обяснение на ник кейв към английския език. към любовните обяснения не трябва да се подхожда бързо, били те и не към теб насочени. бавно, за да усетиш всяка капка дъжд как тупва върху тялото ти. бавно, защото и часовете течаха бавно. бавно, защото духът ми го нямаше. сякаш за първи път пътувах с влак. не го бях правила от края на септември. само коли и стопове. бавно, защото подобни обяснения изискват любовно внимание и ник кейв (да му е честит имения ден днес) доста се е постарал. а и защото обичам да чета бавно. но досега не бях попадала на книга, която също да иска да бъде четена бавно. спогодихме се. а и заникъде не бързахме. ангели отдавна няма. и в промеждутъците пауза да изям няколко кукита гледах навън и светлините бяха необикновени. казвам ти, понякога влакът не се движеше или се движеше наобратно. седях до най-кривото стъкло. виждах подобни светлини за първи път. казвам ти, духът ми беше в бургас и аз без него изпитвах истинска почуда как светят къщичките навън. и предната нощ беше толкова далеч, толкова не мислех за нея и всички помислени и пожелани неща. толкова да се усмихвах като слязох от влака и асфалтът беше мокър. и толкова да ме излекува гласът на флорънс от плейъра директно в ушите ми – rabbit heart (raise it up) звучеше по съвсем различен начин в бургас през декември 2009. в моите уши. и знаех, че аз съм rabbit-hearted girl and i must become a lion-hearted girl ready for a fight, ако преди това не стана stone-hearted bitch. пази ме да не стана. пази ме, защото се заричам вече. и не заспах, докато не си взех още една порция от книгата на кейв. после заспах и едва тогава настъпи денят.

kinda ‘i don’t give a fuck’, a F U C K!.. kinda никога не пиши постове/писма/смси под емоционално въздействие. kinda трасирах пътя до нас със счупени стъкла. kinda пука ми. безсмислено е.и чупенето не ми донесе спокойствие. а най-лесно хвърчи огледалото за странично виждне като го ритнеш с тъп китайски кец КЕНВЕЛО! сивичък! от високите! тотално китайски.

мразя

обичам

искам

мога

kinda бяс от там до тук. там, където и да е. тук, където и да е. kinda спри да плачеш вече. безсмислено е. нищо че обяснявах на всички, че светът е прекрасен и дори си припявах днес пак джейсън мраз  life is wonderful, life is possible. възможен? невъзможните вие, невъзможните аз.

ще стигна до дома си след малко повече от 12 часа. астрономически и реални. там животът наистина е възможен. там няма нищо. там мама е започнала вече работа, а баба ми е възторжена от факта. там баща ми е променен. там ще се успокоя. в леглото си. най-хубавото. най-мекото. най-удобното. отново. там няма непознати, които да виждам постоянно. там няма мнения, променящи се с всяка среща. там няма никой. и същевременно ще са повечето, които ми носят спокойствие. и там никой няма да се прави на интересен. това е толкова важно! няма да се преструва. и няма да е пошло.

ако пия много, то съм зодия риба. това значи, че пия много и че всъщност не е така. аз не пия много. червеното вино днес не ме стопли. уискито на сестра ми също не ме стопли. бирата не я допих. но за първи път тази вечер краката ми са топли. какво като главата ми леко се мае. главата ме боли. и не е от алкохол. той не действа така на рибите. алкохолът е за другите. на нас нищо не ни действа. нито камъните, хвърлени по витрини и апартаменти, нито студът, когато вървя с личния си ад в дробовете.

адът е за лична употреба. да се консумира с мярка и желание. тоест, злоупотребете.

безсмислено е.

колкото и да разправям поне от месец, че не е. и че е прекрасно.

пълната тъпня.

знаеш ли, известно е, че всеки има сърце. или където там се помещават тези неща.

моето умираше веднъж, два пъти, три пъти. на четвъртия се позапъна. беше се смалило, обезкървило. отказваше да пусне кръв колкото преди. само се беше научило. дори преди мен. зачудих се дори дали изобщо още го притежавам. (да не си е заминало?) на петия се сви до съвсем малка топчица, едва забележима. и отказва да работи.

ритай, ритай!

ритай в главата, ритай между краката, в устата, по гърба! ритай да има! в корема! ритай! с кубинки! и с усмивка, най-вече! обичай ме, докато ме риташ – така ми харесва най-много.

изчакай обаче да стане по-студено, по-кално, по-мокро, по-снежно, и тогава пак ритай! да се овъргалям в мръсните локви с хубавите си дрехи. продължавай така, нека ме шият. никога не са ме. като си пукнах главата на 6, само ме залепиха. нямам шевове по себе си. искам да съм герой! ритай го онова малкото спаружено топче.

мило ли ти е?

на мен също! ще си потреперя по този повод.

анели ман (завинаги)

* НЕЖНОСТТА Е ДА ХЕРБАРИЗИРАШ ГЛУХАРЧЕ

* – защо звездите са звезди?
- защото светят.
- а не е ли защото са високо?
- не.
- а кои са най-красиви?
- падащите.

* самоубийството е факт. актът започва след него.
* сметището за ненужни души се нарича лудница.
* – защо не можем да се срещнем?
- защото животът ми е свършил, а твоят сега започва.

*  – може ли да те попитам нещо?
- какво?
- кой работи в почивните дни на Господ?
- пак ли откачи?

* преди да избърше праха рисуваше фигурки с пръст
* не те сънувам, защото не мога да заспя, когато мисля за теб
* шокираш другите, за да ги подчиниш, да ги направиш публика, а не участници. стигаш до края само за да минеш границата. без да се задържаш в нещата.
* щом се счупи луната, не е важно кой е хвърлил камъка.
* – къде ходиш?
- по земята.

* – спиш ли?
* бутилки търсят отдалечаването ми към теб
* in vitro veritas
* – не мога да спя, когато вали дъжд.

* хората ме плашат… ужасявам се от всеки допир и докосване.
* – Звучиш така, сякаш си останала сама на този свят и говориш по телефона с Малкия принц.

* СЕКСЪТ Е КРИМИНАЛНО ПРОЯВЛЕНИЕ НА ЛЮБОВТА.

* – защо прасенце да е касичка?
* човекът-стая.
* аутопсия на емоцията
* – никой не ми беше подарявал кактус досега.
- заприлича ми на теб.

* – не мога да си намеря сутиена.
* чайките крещат, оглушали от собствената си белота
* дни, когато кафето е с вкус на агония. играеш на флипер със собствените си нерви.
* – Защо трябва да измисляме заглавия на чувствата?
- за да ги назоваваме, когато ги няма.

* – днес си със зелените очи.
- … и с теб.
* разделихме се като хлебарки. вски тръгна към своя ъгъл, драскайки с пипала.
*  – нещо ми е влязло в окото.
- сигурно е едно малко слонче.
* – обещай да стоиш срещу мен, за да виждам, че има някой на пътя ми.
* не е ли тъжно да имаш сто крака и нито една ръка – мислеше си стоножката.
* Кафе. Дълго… като омраза на стара девственица. Цигара.
*  – вече не говориш за себе си.
* обичаш от разстояние, уморен от раздялата – по-студен от стара снежинка. мразиш отчаяно изгрева, претърсваш нощите и виждаш как цигарите в пепелника са вече смачкани фасове.
* играех с огнени топки, за да не виждам слънцето.
* изпадаше в състояния, когато с дни гледаше само анимационни филмчета. пушеше с огромни дози кафе и ставаше само за да отиде до тоалетната

* ВЯТЪРЪТ ДУХНА И ТЕ СЪБЛЕЧЕ,
ВИДЯХ ТЕ ГОЛА -
ГЛУХАРЧЕ С БОКСОВИ РЪКАВИЦИ.

фестивално

Петото издание на ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) ще се проведе от 1 до 4 декември 2009 г. в Център за култура и дебат „Червената Къща” в София. Тази година организаторите обещават още по-интересна и по-наситена програма, която ще включва филми, изложби, литературни прояви, дискусия, семинар за журналисти и др.

Официалното откриване на феста ще бъде на 1 декември от 18.00 ч. в „Червената къща” с изложби и прожекция на най-добрия гей-филм за 2009-та „Един британец в Ню Йорк”.

Фокусът на тазгодишния фестивал е „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа”. За първи път в историята на феста на 3-ти декември ще бъде организирана и дискусия на тема „Куиър изкуство в Централна и Източна Европа – между изкуство и активизъм” с участието на Томек Китлински и Павел Лесковиц (Полша), Велимир Жерновски (Македония), Нора Хорват (Унгария), Станимир Панайотов (България) и др. Дискусията е посветена на изкуството като форма на активизъм или т.нар. „артивизъм” – новозараждаща се форма на политическо изразяване чрез изкуството. „Артивизмът” е шанс за авторите да изразят чрез творбите политически идеи, например тези за гей правата, които традиционно се възприемат трудно в по-консервативните общества.

Друг акцент в програмата на петия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) е семинарът „Зачитащо говорене за ЛГБТ в медиите” с участието на журналисти и ЛГБТ активисти. Модератор на семинара ще бъде Яна Бюрер Тавание, автор на наръчник за журналисти „Отразяване на многообразието”, журналист и активист. Целта на семинара е да скъси дистанцията в диалога между двете страни и да бъде в помощ на журналистите в употребата на политически коректен език спрямо ЛГБТ общността.

Традиционно силната филмова програма тази година ще бъде още по-богата и разнообразна. Ще бъдат показани 12 филма от различни национални кинематографии, повечето от които носители на награди от фестивали в Кан, Берлин, Торонто, Лос Анжелис, Мексико и т.н.

Програмата на 5тия ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) включва още изложба живопис и дърворезба с участието на Мирела Караджова, Силвия Павлова, Сияна Карапанова и Ясен Згуровски, инсталация на Наталия Тодорова от The Fridge, както и литературно четене с участието на Бистра Величкова, Стоян Радулов, Станимир Панайотов, Емил Христов, Мартин Златев и др. и с прякото включване от САЩ на Николай Атанасов, автор на книгата „Органични форми”.

В рамките на феста ще бъде и премиерата на книгата „Портрети на мъже” на професора по семиотика Мария Шишеджиева-Попова.

Петият ЛГБТ Арт Фест (Гей & Лесбиън Фест) се организира от Фондация „Ресурсен център „Билитис”, Център за култура и дебат „Червената къща“, Сдружение „Позор” и с подкрепата на Тръста за гражданско общество на Централна и Източна Европа (CEE Trust) и ЛГБТ Инициатива.

Целите на фестивала са да допринесе за социално-културната интеграция на ЛГБТ (Lesbian Gay Bisexual Transsexual) хората като запознае широката публика с ЛГБТ темите, представени чрез изкуството. Друга цел на фестивала е да запознае членовете на самата ЛГБТ общност с ЛГБТ културата, която се развива на местно и международно ниво.

Детайлната програма на Петия ЛГБТ Арт Фест можете да намерите на следните адреси:

http://www.facebook.com/home.php?ref=home#/event.php?eid=179785264564&ref=ts
http://www.redhouse-sofia.org/Events.aspx?search=%D0%B3%D0%B5%D0%B9
http://www.pozorcompany.com/about.html

В събитието във Фейсбук ще получавате своевременна информация.

dangerous

when you’re born a lover, you’re born to suffer.

Here, somewhere in the heart of me
There is still a part of me
That cares

And I’ll, I’ll still take the best you’ve got
Even though I’m sure it’s not
The best for me

I, I can see the danger signs
They only help to underline
Your beauty

I’m not looking for an easy ride
True happiness cannot be tried
So easily

and
I wouldn’t want it any other way
You wouldn’t let me any way

Dangerous
The way you leave me wanting more
Dangerous
That’s what I want you for
Dangerous
When I am in your arms
Dangerous
No I won’t come to harm

и
стаята ми окадена от тамян.
когато си купиш много тамян за 2 лева
можеш да си основеш своя църква
и да издигаш олтари на воля.
с добър пи ар новата религия ще завладее света.
ставали сме вече свидетели.
можеш да рушиш стари стени,
да съграждаш империята наново.
нов градеж със стари тухли не щем обаче.
ще прекадим мястото да не ни е уроки,
ще поръсим със sparkles!,
гроздето е задължителен атрибут,
за ритуалните напитки,
за вакханските ритуали.
можеш да прекадяваш на всяка годишнина,
но ние ще измислим нов календар,
за да забравим старите дати.
можеш.
само от хубавите въглени ти трябват.

последици

2ри фестивал на лошия вкус

аз все още не разбирам защо да ходя в 5 при положение, че почва в 6.30, след като аз нито ще пускам ‘музика’, нито ще излъчвам видеа, а и пикаенето си го отрепетирах вече вкъщи. но затова пък за малко ставам свидетел на трансформирането на наско в анджелина и ?? в джена дивайн! и плакна очи по невръстни девойки, докато с мартин пием ром патрон, а тракатумка ни е донесла боза с надпис ‘дете’. после се оказва, че и в 5ч. да дойдат хората с видеата и техниката, проблеми пак ще има, но си заслужаваше да се чуе как компютър чете никола вапцаров, как руми райкова покачена на тоалетната чиния четеше стихотворения за партията и как анджелина танцуваше на кристина агилера в ограниченото пространство. всъщност работата беше готова за караоке, ама другия път! но ще се оплача – от ‘музиката’. честно, не се кефя на нойз. за пореден път го установих. и между другото огромна чат от хората не се кефеха, също и на децибелите, защото излизаха от ателието и затваряха вратата след себе си. помагаше донякъде. и прасков правилно е преброил разните пияни и надрусани хора, начело може би с мария вирхов, която подскачаше боса, пийваше ми от рома, крещеше, смееше се, танцуваше и след като й казах, че не разбирам руски, каза, че тогава да не четяла стихове на руски, а?и накрая май чете или декламира само на руски. а едно друга жена, пияна, надрусана или и двете, с все по-личащо си посинено око, ме целуна край ухото и започна ‘мацко…(не помня)’, а после клечейки призоваваше ‘няма ли някой жив поет!’, в момента, в който на сцената (тоалетната чиния) се появи самият жив поет или поетеса, тя беше заспала, клечейки. появи се мирела. появи се и пътева. и нямаше как да не изгърмим и втори патрон. наличието на хора с кубинки, съмнителни изобщо по всички параграфи, не оставаше незабелязано. гледах в краката им и ги обожавах. казах ли ви за дита? с дълга черна перука, с дълга черна рокля! същинска класика. как да не ожали човек, че е станала на 16. а диана коленцова да чете по-бавно, стига си се правила на срамежлива. трябваше да се излъчи видео с николай атанасов, но техниката пак запращя и добре, че дойдохме в 5ч.! аз, аз.. четох. с шишенце от кислородната вода на дита в дънките, наполовина пълно със смес от чай и лимонада, за да се пресъздаде!естественият цвят на урина. след първия текст за зайците отворих тоалетната чиния, разкопчах си ловко копчетата и се стиснах за шишето и го изпразних най-вече пред погледа на звяра лозанов, щото с гръб към ‘светата публика’. после нагледно или по-скоро набързо извадих шишето и го хвърлих в тоалетната чиния (чакам да си видя записа). втория текст го четох на фона на прекъсващ микрофон и заглушаваща ме музика, заради което на места спирах да чета и изчаквах да изпълнят високите ми критерии за тишина. после зачете досев и аз изведнъж изпитах неумолима умора и 4те часа сън си казаха сън, очите ми почнаха да се затварят и май пак нямаше да остана докрай, а си бях обещала този път. жалко, че не видях видеото на николай атанасов, но сигурно го има в нета. нямах сили и да чуя звяра и прасков, и стоях вън на хладно.
още подробности четете тук и в околните й публикации, със снимки и видео с HD качество! и новинар писали за фестивала, примерно някаква ставаща статия. без в това число да влиза подзаглавието – ‘давид чорни вдъхнови шоу с тоалетна и готик грим’. не знам как един готик грим може да бъде вдъхновен от нещо, но да кажем, че става. необяснима е втората статия на новинар, която очевидно е от същия автор, но изразява различно от първата статия мнение, което аха да се развие и статията свършва. поздравления!

фестивални текстове.2

(…)

Сега ще осъществим сексуален акт.

Речникът ми на чуждите думи от 1972г. обясняваше, че секс е полово сношение между мъж и жена. С кои полови органи се сношават и каква е целта на това начинание, речникът мълчеше. От едно научно-популярно филмче разбрах, че секс това е, когато пенисът на мъжа влиза във вагината на жената. Продължителност на акта не се споменаваше. Не обясняваха и редица други неща – вместимостта на вагината; кое колко може да расте и да се разширява; за твърдите и течните състояния; кога може да се спре актът наречен ‘секс’; ако се ползва уста, то все още ли говорим за секс; ако имаме вагина, проникване и предмет по избор, какво е това; ако имаме пенис, проникване и дупе, какво е това; ако имаме куче, чушкопек и вчерашен вестник, какво се случва?

Нито речникът, нито филмчето говореха за степента на доброволност. И при изнасилването има проникване на пенис във вагина, но никъде не се обясняваше дали сношението трябва да има доброволен характер или не е задължително условие. Щеше да е хубаво вагините да имаха врата, която да притежава свойството ‘заключване’. За да се пазят от нежелани нарушители. После тези прости заключалки щяха да се ъпгрейдват с аларми, кучета-пазачи, високи стени, и да стигнат чак до денонощно видео наблюдение с патрули и фейс-контрол. Представете си го отвътре. Вагините имат нужда от защита от външния свят. За да не влиза всякаква паплач с мръсните си ръчички, смърдящи усти, немити курове и съмнителни предмети с разнообразна форма, цвят и гуменост.

Но дори и такива системи на сигурност не биха предпазили вагина, чиято притежателка няма против в нея да се пъхат неща и крайници, докъдето успеят да влязат, няма против техният размер, форма и брой.

Но нека осъществим вече сексуалния акт. За целта – тази, неустановената, ще ни трябват скалпел, чисти кърпи, марля и леген с топла вода. Ще боли. Но не си носим обезболяващи. Тази дума я нямаше в речника ми на чуждите думи от 1972г., а аз му се доверявам изцяло. Следвам го буква по буква. Също там под ‘хомосексуализъм’ пише ‘мъжеложство’. И тази дума ми е непозната. Търся я в речника, но явно не е чужда. Не познавам всички думи в своя език. Аз съм само на 10 години. И имам само този речник да ми обясни света. ‘Хомосексуализъм’ вероятно е нещо политическо като ‘капитализъм’, или е свързано с френската история като ‘абсолютизъм’, или има общо с изкуството като ‘сюрреализъм’. Татко ми каза, че по наставките също се разбира какво означават някои думи. Но тези мъже и тези ложи какви са? Може да е партия на мъжете, или изкуство правено само от мъже. А може би това е обратното на феминизъм!

В една книга прочетох думата ‘ерекция’ и също погледнах в речника ми на чуждите думи от 1972г. ‘Когато мъжкият полов член се изпълни с кръв’ – това пишеше. Отново – никаква цел и посока. Защо се изпълва с кръв? Откъде идва тази кръв? Колко време трае? Еднократно действие ли е или състояние? Само на някои мъже ли се случва? По всяко време на годината ли? Айде, ‘мъжки полов член’ поне знам какво е.

И да се върнем към сексуалния акт. Със скалпела се реже, може и напосоки. Не се изисква предишен опит и вещина. Вагината търпи всичко. Дупето, устата, носът, ушите, ръцете също търпят всичко. И всякакви. Чистите кърпи са изискване, което статистиката сочи, че не се спазва винаги, така че, дори не знаем за какво се ползват. Тази мъдрост се е изгубила през вековете. Дори нашите баби са пропуснали да я съхранят и да я добавят към народната традиция. Марлята обаче има същественото значение да попива кръвта, за да не пречи по време на акта на срязване със скалпел. Ако вагината/дупето/устата и т.н. крещят, можете с марлята да прекършите този порив. Легенът с топлата вода, разбира се, служи за измиване на скалпела и ръцете, за да не засъхва кръв, която да пречи на разрезите да са по-дълбоки и по-болезнени.

И сексуалният акт е осъществен! Да почерпите!

Това не го пише в никой речник.

фестивални текстове.1

фестивалът на лошия вкус.2 е голяма работа. голяма, голяма, колко да е работа!
(прекалено набързо написан. а имаше добра основа иначе)

зайците.са.машини.за.любов

Заекът гризе клетката си, за да си точи зъбите. Когато си вкараш ръката в клетката му, той се свива и леко потреперва. Но това е илюзия. Мислиш си, че обича да хрупа марули и суха храна. Че е мек и пухкав. И ти става жал като го погалиш, а той се свие в единия край на клетката си. Съжаляваш го дори, че живее в клетка. Нищо че така усърдно се грижиш за него – винаги храна и вода, чистиш му стърготините, за да не вони. Но той още не е готов със заострянето на зъбите си. Все така усърдно ги стърже в метала. Свикнал си с този звук. Не те притеснява и нощем, докато спиш. Няма и да забележиш миниатюрните стружки желязо осеяли пода и дъното на клетката. И всяка сутрин се будиш, гледаш белия пухкав скокльо как гледа в една точка, докато мустаците му леко се помръдват. Опитваш да го погледнеш право в очите. Искаш да знаеш какво мисли, какво иска, дали е щастлив в клетката с размери 80/40см. Дали е по-щастлив, когато го пускаш да се разхожда из стаята всеки ден по един час? Дали е по-щастлив, когато ти гризе кутията на гирите, зелената опаковка от подарък и винаги сере зад шкафа? Дали те възприема заекът като този, който се грижи за него, или просто те търпи като котките, или те мрази, обича, безразлично му е. Нищо не показват очите му. Тия зайци, мислиш си, не бяха ли някакъв измислен символ на потентността, та и оттам символ на Плейбой. Защо така бързо се чукат тия зайци? И всичките ли го правеха? Или само белите? Или само декоративните? Или само тия за ядене? Или само дивите? Дали твоят заек има нужда от друг заек? Ще почнат ли веднага да се чукат, или ще се мразят един друг, ще се сбият? И пак ти става мъчно за глупавия заек. Толкова го съжаляваш вече, че се чудиш няма ли да умре, за да спре най-накрая да гледа в онази пуста точка, някъде отвъд. И си му сърдит, защото след разходката му вчера имаше щети – беше ти прегризал някакъв кабел. Цяло чудо, че не е умрял, но и с теб можеше да се случи нещо. Искаш вече да умре, да се отърве от мъките. Но не знаеш, че когато зъбите му станат достатъчно остри, и ти отново посегнеш да го погалиш, той ще те ухапе така здраво, че ще ти пусне кръв. И ще се опитваш да го махнеш от ръката си, но той ще е захапал вена и топлата кръв ще тече по бялата му козина, покрай безчувствените червени очи, които дори няма да мигнат. А зъбите са се забили така надълбоко, че се срещат някъде в ръката ти. Ледено остри са. И ти ще умреш от кръвозагуба. Защото заекът те обича.

anybody? no, everybody!

снощи черно бакарди. днес домашна ракия от някакви архивни кадри. репетирам пикаене права. буркани с храна от бургас. краката ми студени. спи ми се. какво прави един заек (който е машина за любов). предстои – душ, разпечатване на текстовете за рамбо, размяна на книги, да не забравя каската (забравих каква беше идеята с нея). един образ. и друг образ. и трети. и четвърти. и смесени. размазани. и грозни образи. друг път. и като свършат всички велики фестивални и презентатвини дни, се прибирам. малко на спокойствие, на сън, на слънце, на бургас, да си взема ръкавиците от баба и да заявя на майка ми, че ще пием ‘коктейли’ с магданоз (аз+магданоз=мразя). това е едното, което реших, докато не заспивах снощи.

кратка програма за ЛГБТ арт феста в червената къща ей тукинка!

hammering my head

ако крем-карамелът можеше да говори щеше да каже, че му липсвам. кекс със сметана и ягодово сладко. пералнята напълнена, въгленът почистен, капачката на шишето продупчена, но трябват още опити, уиското отиде в мивката. идеи за още два текста (и откога наричам нещата си ‘текст’?!), не знам кой да чета на рамбо 13 и къде да ги пусна – в интерлюдия или тук. зъбът боли – половин нимезил, чаят не помага, порязах се под малкия пръст, сапун с аромат на роза, косата неизсъхнала, хавлията почервеня, тениската от прайда, телефонът неплатен, иринка за спасение.

the emptiness, the craziness, satisfy this hungriness, if we sleep together will you like me better, if we come together we’ll go down forever, if we sleep together will i like you better, if we come together, prove it now or never. make me a pretty person, make me feel like i belong, make me hard and make me happy, make me beautiful – garbage ме държат. държа се за garbage, за да не се строполя.

3 големи събития

по хронологичен ред:

на 26ти ноември Вторият Международен Фестивал на Лошия Вкус ‘WC Вапцаров’ в Ателие Плателин (улица ‘симеон’ 48) от 18.30 ч. очакват се пост-комунистически пърформанси, неоизгъзицизми, транс-атлантически инсталации и мръсни конюнктурни хепънинги и случвания! всичко това като проява на лошия вкус. с любезното съдействие на  Фондация за свръхболезнени ускорители и пенетрации на хора и растения „Маршал Лаврѐнтий Па̀влович Бѐрия, “ и Аполоновото общество на вегетарианците-вампири, град Созопол. Гостите на събитието да си носят стихове, проза, дамски превръзки, тоалетна хартия, бомби и тампони, и да очакват по всяко време да бъдат поканени на сцената.

30ти ноември в музей ‘Ангел Каралийчев’ (находящ се на бул. ‘васил левски’ 60, ет. 2) от 18.00 ч. ще се състои софийското представяне на дебютната книга на най-прекрасния мАРТин на света, а именно Колев. книгата, както вече съм писала, и интернет пространството гъмжи от, се казва ‘Кучето на терасата’ и, вярвай ми, първият разказ е убийствен!

1-4 декември в червената къща ще се проведе 5-ият Гей & Лесбиън фест. още не ми е ясна програмата, но ще има филми (поне) и четения, сред които и мирослава в целия си блясък (мирослава съм аз!)

и така – ще се виждаме!

you’ve got the love-the cosmic one!

ноември е интересен месец. и не е спирал да бъде от октомври насам. важно е мисълта да е заета с нещо. нещо да бълбука, да се движи.. абе да го има.
ноември е интересен с: ходенето цели два пъти в цели два различни клуба, където в единия дивеем на rabbit heart (RAISE IT UP), а в другия на you’ve got the love на florence & the machine (а така ми се искаше и cosmic love) и heavy cross  на gossip. второто всъщност се случи снощи. но и след двете случвания се прибирахме пеша до нас през моста чавдар. а особено снощи се катерехме по стълбите на моста и намерихме прекия път до нас без да минаваме по целия мост и все едно не бяхме в софия. което не може да обясни защо пък предната нощ целият мост и сякаш целият град от качаването ми тролея беше потънал в мъгла. но толкова гъста, че ми се прищя да бях изпуснала последния транспорт и да се налага да вървя пеша и да се страхувам изгубена в мъглата. много ми се искаше да се страхувам. напоследък не ми се е случвало. при теб как е?
ноември е интересен и с: ходенето на кино в моловете (аз-ужас!). нищо, че първият път беше в края на октомври, но нали се разбрахме, че нещата са се смесили. помня, че всички ревяхме на филма за майкъл. щото наистина го обичаме, а не че сме го (пре)открили съвсем наскоро. помня, че се усмихвах на филма за коко шанел и прекрасната одри тоту. а точно в момента в сблъсъка на монитора и слънцето виждам фини златни косъмчета по лицето си и знам, че ми е много усмихнато. така трябва да е. през ноември не отидох на ‘котки’, но отидох на театър с ръчички ‘музиката в моите ръце’ и обичам да се радвам като дете, и скоро предстои да гледаме ‘рент’, пак в натфиз (ей, премиера е!). през ноември най-накрая изгледах пъврия сезон на ‘скинс’ без намесата на мартин и доста се вкарах във филма, гледахме най-накрая и ‘hallam foe’ и ’son of rambow’, които теглих още преди месеци, видяни в един блог. и си струваха.
и нещо със сигурност се движи, усещам го. ноември е такъв. предстои сега да се задвижи включването на собствен интернет, което съвсем окончателно решихме с плам след една нощ, в която ловяхме нет на близките пейки, където има някакъв на свободен достъп – аз слушах музика и мръзнех, тя мръзнеше и говореше по скайп, сложила лаптопа си върху един храст. култова картинка! а преди да се събудя сънувах някакви забавни неща за подарък за рождения ден на нели (да, знам, че остават още 10-11 месеца до него, ама…).
ноември, казвам ти, има нещо в него. нещо като извънземно, което знаеш, че е там, но то още се крие от теб, но ти все пак знаеш, че е там. и заклевам се – не се филмирам! има неща. и не ги виждам само аз. и не са във въздуха този път. спуснали са се по-ниско. и дори не ги чакам. аз съм. нищо, че понякога не знам кога сънувам и кога не.
през ноември се случи нещо много интересно в моя дом, в моята стая, в моето легло. и беше заснето с камера! но за това по-късно..
през ноември също така открихме чудната магия на ром с прясно мляко, а по-късно и на ром с прясно мляко и разтопен шоколад (разтопете го в млякото, щото не се знае дали е шоколад. финети-то например…! ). и големи количества макарони/спагети и подобия италианска кухня с български привкус. а мартин си разархивира блога! култ, ти казвам. пълен! а да не ти казвам какво още предстои. след малко ще го напиша.
хайде, отивам да търся the moon, the stars! the cosmic love, the rabbit hole, Alice, the great shipwreck of life, the stupid and the proud и fuck you very, very much!

queer is the universe!

по-добре късно.. (IAMX..my secret friend! шш, тихо)

много е важно как се чувствам на тези песни и как ми действа всяка секунда от ‘kingdom of welcome addiction’ на IAMX. и знам, че ще е много глупаво описание.

nature of inviting – още първите секунди са затворени очи и си представям визуализации като от уинамп и човек, клатещ се странно. и после идва гласът на крис корнър и неопределеното му лице. и фалцетно, но и музиката ме държи за гърлото. i love you, i hate you (that’s the nature of inviting). и краят – само твърд звук, стържещ. и съвсем краят – пулсации.

kingdom of welcome addiction – напрежение, очакване се разлива около мен, do you remember your coming down… and your broken smile touch me unexpectedly – пълно стъписване. и леко забавяне, което само предвещава китари и падам дълбоко. и малко пиано накрая.

tear garden – шамари, действие. и пак очакване с пианото. i do evil thing and evil things return… and i kick you down, i’ll break you with a tender touch, and then the tears cried in the tear garden will be for life. и барабани, и тънки звънчета, пляскане, натрупва се напрежение, заформя се вълна. после около минута само музика и стряскащи звуци, ако позволя да ме стреснат, но действат директно в мозъка като забита спинцовка.

my secter friend – тишина. my secret friend, i’ll take you to the river. my secret friend, so we can swim forever. той си играе с гласа си, нежно, преплита, завърта и току пак някой клавиш на пиано ти уцели правилните нервни връзки, за да сънуваш наяве. break the deepest promess. апокалиптично. my secret friend.

an I for an I - движение, танц? стиска зъби. if you’re not with us you’re a ghost… we owe it to the sex toys, to the icons of our time, humility and torture to decline – and I for and I. жестокост. крещи. юмруци.

I am terrified – бавно и пиано! you look good in leather, in bars, breaking things, breaking hearts. you look good in pleasure, in hotels. loneliness is the key to break that spell. i am terrified, i think too much. i get emotional when i drink too much. i buy every cry ‘cos i don’t trust. люлка. люлей. but the gravity between us will keep us safe! зловещо. и пак, отнесено, отчаяно, съкрушено, разбито, счупено. парченца.

think of England – надъхващо, ще бягаме. i just can’t think of england, can’t see the picture, i’m still from the fire, the fire… отива нагоре. i was alone for the first time, the message i was told was to try and find the joy of the lifetime! затишие и колелото се завърта над главите.

the stupid, the proud – приспивна песен, god is dead, we get to sleep tonight. man equals woman, i’m just a messanger don’t shoot me down. песен за сън. exalt yourself, do it to stay alive… queer is the universe… hunt down your future, and everything you know is not enough to survive. песен за умиране. нежна и галеща. песен за живеене.

you can be happy – цигулки и пак това пусто напрежение. you walk into the world as superhuman boy and girl. чиста жестокост, остра, реже, порязва, you put me in a cage with a daily maze of flesh and rage.. i want every tomorrow… and now i am afraid, you will blossom soon and grow and change… руска рулетка, писъци

the great shipwreck of life – очакване, стъпки към, пляс. stay with me, i’ll be peter pan and you just be pretty… to the lovers we left behind, the bad days, the good nights, to the great shipwreck of life, we all fall down. химн. и децата пеят. всички сме виновни. дори и за чуждата вина. предавам се. to the lovers we left behind..

running – спокойствие и нежност. your warmt is in my bed, your voice above the stairs… i must always run the race on my own. самотата.

the alternative – lay back for me, you’re just exactly what i need…. be blind to myself to idolise!

nightlife – i want to know how to survive in the nightlife, the truth or dare of the drug for the first time

и всички останали..
целият албум, последният, звучи като едно цяло, сграбчващо ме директно – с нокти в гърба, със зъби в гърлото и смуче кръв, или пък ми дава. и това не е клише. помня нощи с IAMX в софия; помня как ускорявах хода, докато вървях към телефоните в бургас със слушалки в ушите и пристигах за няма и три песни време и винаги, ама винаги!ме отнасяха във все същото настроение, независимо дали съм била досега в него или не. отчаяно е. агресивно е. нападателно е. защитно е. защитено е. брутално е. не е нежно. а може и да е. до захапване на пръстчетата дотолкова, че да си пуснеш кръв. и след това да гледаш изплашено. а ако много бързо мигам с очи сякаш почти не ги отварям, след двайсет секунди ми се завива свят. ама много бързо!