толкова разтеглени дни, че всъщност не са два, а четири. и няма да чета предварително постовете на едно косе и на една алекс.андрина (и снимки), които разказват за мартиновата слава, а първо ще напиша.
значи всичко почва на един 2-ри октомври, когато нели, чийто нов блог се води от глазГоууу, имаше рожден ден и нетът ми спря да се хваща преди да успея да й го честитя. след самотно следобедно четене на книжка в докторска в компания на бира и чипс и поредния ни безсмислен оглед, има плам и бири в борисова, а през нощта ми предстои да хващам влак със стънката. и ми хрумва изведнъж и предлагам на плам – айде с мен към бургас. тя е почти навита и само се прави, че се дърпа. идва десо и предлагам и на него. той е навит и хич не се дърпа. аз пък не им вярвам, че са сериозни. но точно такива се оказват. и след малко събиране на багаж, точно в часа на нощния влак – 22.40 сме по цариградско със страхотна музика и съчетанието й от висока скорост, пълнолуние, лек дъжд и нощ ми вкарват филми как се разбиваме или излитаме или сме единствени или сме щастливи. и през целия път не мога да повярвам, че наистина сме към бургас. (а стънката е глупак и не пожела да пътува с нас, за да си четял книга във влака, който в последствие изпуснал, хванал автобус в 12.30, който се оказал за свети влас, той се събудил чак в слънчев бряг и да.. глупак, нали ви казвам). и музиката е на макс, unkle трябва да се прослушат, и тировете на ада карат срещу нас. с плам не заспиваме. и помня целия първи албум на остава и виенето на свилен, и ние вием с него главно, за да се държим будни. много е мазен наистина. накрая пристигаме щастливи в 2.30, 4 часа път човек! и веднага лягаме! и сутринта ставам първа и ми е нетърпеливо и гушкам мама и тати. и закусваме баница и отиваме да видим на мартин книгата кво ще стане, а? и в читалището виждам първо камелия и родителите, запознават ме с баби и дядовци, мартин само подрежда, слага, мести. и край него косето в зелено, алекс къдрава, малката валечка лилава, стънката един такъв.. и много суетящи се роднини слагат за пиене, ядене и такива благинки. идват мама и тати на валчека с кактусче за мартин, има и други кактуси по масите за четене, виолетки, слагаме всякави други неща, ключове, цигари, много кестени. в бургас е най-хубавата есен. като лято е. после с бойна крачка идват (особено) елица дубарова), малък тошко, малка иринка и други хора да ме прощават. и някак го очаквах, но се надявах, че ще ни отмине и тази чаша, но дойде онзи индивид – ще го нарека трайчо, който ще видите на всяко културно събитие в бургас, особено ако е безплатно то. и без да звуча елитарно, снобско и т.н. шитни, не знам какво ми е направил човекът, но не мога да го гледам с плетените му обувки, прозиращата на потник тениска, видът и държанието на плъх, абе гнусен е как се вре покрай хората, никой не му обръща внимание, и да – брошурката на кауфланд под мишница, както бе забелязал десо (не питайте кой е десо) и го дебнеше да го снима. аз пък снимах томовете книги (нали сме в читалня)
и местата са заети, апаратите са заредени, окото дебне във визьора или дисплея и мартин почва да говори сериозно и правилно. не, бе.. не сериозно, притесняваше се момчето (то, нашто, златното, ах на кака) и елица излиза да говори и тя в този стил. елица е пич, нали казах. и му подарява едно розово куче (нали знаете, книгата се казва ‘кучето на терасата’, ей! а ‘котка в мазето’ естествено е нейна конкуренция). с алекс четат разказа за дъждовния сезон, който е бургаски и есенен като настроение. после майка му чете друг за кестени и двамата пускат кестени към публиката и аз си мисля как преди 2 дни едно дърво ме замери с кестен по главата и си потърквам подутото място. майка му е толкова горда. ах, не помня какво чете валечка, но говореше с един сериозен.. не, думата е ‘загрижен’ глас, топъл. пак беше есенно нещото. есента в бургас е красива, казах ли. и после ме е срам като излизам аз, защото не сме се подготвяли какво ще чета и аз най-отговорно още не съм прочела книгата, ами я отлагам за когато имам квартира и спокойна седна някой следобед с нея в скута. и искам онзи линч-разказ, но все забравям как се казва и се обърквам, че е един друг и почвам него. а после малък тошко каза колко много му харесал като го чул. и мартин ни подканва да ходим към благинките, които са в такива умопомрачителни количества (казаха, че 3 дни са се приготвяли – банички, кекс, палачинки с нещо вкусно, сандвичи, вино, шампанско, кола, сок, пропуснах ли нещо, готови сме за годеж!), че не знам дали някога ще свършат. назначена съм да продавам книги и явно ме бива, повечето се изчерпват и хората тръгват да събират автографи. аз тръгвам да събирам храна. в началото не ми се ядеше, но като опитах и то вкусно. и снимки на поразия. дигиталните апарати са нашето спасение. с пози, без пози, позьори, аз направих общо 222, но някои трябва да се изтрият, размазани петна за кво са ми. накрая майката на мартин почва да пълни торби с храна и за пиене, които ни дава да взимаме към морската където ще правим афтър-партито. торба с баница виждали ли сте? и камелия пита 4-годишния братовчед мишо ‘ти ще ходиш ли да пиеш на плажа, или идваш с нас’, той изумен – ‘с вааас’. те отиват натам, а ние с плам и десо опитваме да изръшкаме близкия ‘зиг-заг’ (бивша ‘мания’ или квото там), но безуспешно и им посочвам накъде е хеликон, а не знам защо така упорито искат да ходят там. и в софия има.
аз намирам дъ джойфъл къмпани на платформата на пясъка до волейболното игрище и с пристигането си ставам съдба в нелепа игра на мафия, в която малката иринка е обикновен цивилен и съм й дала да ми гледа снимките докато трае нощта. точно всички си затварят очите и тя се е обърнала с гръб към всички с апарата, един сърфист се приближава до брега и аз се кефя, ‘само аз ще го видя, вие сте със затворени очи’, иринка решава да го снима, щото си помислила, че тва искам, мартин като убиец си отваря очите, поглежда я учуден, тя му казва най-невъзмутимо ‘ама моля ти се сега!’. играта се разваля, естествено. но следващите са много забавни, придружени с банички, палачинки, вино, червено шампанско с вкус на вишновка и много снимки още. плажни, есенни, бургаски. есента в бургас е красива, нали знаеш. и вдигаме наздравица за дъждовния сезон. и за започването на новия сезон в нашия сериал на живота – 4-ти сезон е това. а гранд оупънинг партито е този петък в обеля! пристигат плам и десо и ми тръшват една дебела книга на кафка с избрани произведения, ‘за теб е’ викат, аз не вярвам и се мая и чудя и давам да я прибират. за мен се оказва верно. още ми е някво невярващо защо как кога какво. казах ли за снимките? казах, но още не съм решила въпроса как да споделя 200 снимки с интернет и хората. но имам малка представа.
и после какво става! край нашта платформа върви едно интересно момиче с бира в ръка и отива към морето. ръчкам мартин да я извика при нас. той нещо се прави. и изведнъж както е с лице към нас, аз почвам да махам с ръце, тя също помахва, правя й знаци да дойде и тя идва. ама ей така без чудения, изумления или трепети. все едно че е от наще хора. и така се запознаваме с една ели, която влиза трайно в нашия ден. ама нищо не знаем за нея! и тя нищо не знае за нас! октомври винаги е бил най-подходящия месец за подобни забавни запознанства. като с марта. а, и плам казва, че й прилича на марта. ама много малко. после вече не. също така изведнъж се оказва, че тя е само на 15 и ако не всички, то поне аз изпадам в потрес, щото прилича на по-голяма. абе вълнуващо е. всичко ей така. ли-лонг-тинг-тонг. и след доволно стоене на плажа и вятър засилващ се, почваме да се ориентираме към тръгване, но не знаем къде. мартин опитва да ни подкара към у нас, но ми е съвестно да съм се прибрала за ден и половина, през които ще видя нашите за няколко часа само, а да заведа вкъщи една сюрия народ. и отново ол оф дъ съдън ели казва ‘айде в нас’ и се съгласяваме преди да я питаме сериозни въпроси като ‘ама ти сериозно ли, ама не ни познаваш, а вашите къде са, ама може ли наистина’ и т.н. мисля, че когато едно 15-годишно момиче покани у тях няколко непознати хора, всичките по-големи от нея, и те първо се нахвърлят върху библиотеката с книги и особено по керуак, буковски и други, то може да е напълно убедена в прекрасността на тези хора. тоест нашата! аз дори снимам книгите на пода, не знам защо. и както пушихме на плажа ей така леко невинно непушачите, у ели се почва едно пушене, което коства примерно 3 кутии, а повечето от нас са определено непушачи и малката ели е изкарала едно бургаско, което е като добро посрещане у дома. и седим така на масата, пълна само с чаши, пепелници и пепел и отново снимки, а навън все така красиво си вали. пуснали сме музика, ту депеш, ту не помня какво. помня брегович и как пеем, ама не знаем кво пеем и тропаме по масата и колената и всичко е задимено. ели дори прави кръгчета, а твърдеше, че също е непушачка. ‘вчера се научих’ – казва невинно и как да не й повярва човек.пристигат алекс от театъра с нейна приятелка. помня, че докато бях в тоалетната алекс.андрина викаше възторжено ‘ели, ели!’. и се оказва, че ели (няма начин) познава нели щото е от немската и нямаше как, да, имаме общи познати. а с плам си харесваме дома й за наш дом, уютен много. и докато ‘малките’ си тръгват, а мартин и алекс от театъра са за благини от магазина, с плам, десо и ели откриваме торбата с баницата, носи се грозде и отново става вкусно. и всичко това се случва все в събота, така и не успяваме да превишим до неделя, много дълъг ден. часовете минават бавно. дъждът не спира да вали и докато тичаме да се прибираме, аз с книгата на кафка, увита в опаковка от покривка за маса, и върху главата ми. а пред блока ми е цяла река и колкото и да си пазех сухи обувките, сега просто нагазвам и кецовете ми плуват. според плам и моите не-спомени да съм казвала каквото и да било, се оказва, че съм говорила насън. и на другия ден потегляме отново на път в късния следобед и този път и мартин с нас. пак с музика, километри, тъмнина, бензиностанция, нова генерация и писане на мотивационно писмо.
а аз същата нощ отивам на рожден ден, където около цяла нощ установявам приликите между рожденичката и деси и през пет минути я питам дали не се е прераждала. няма такива прилики човек! то не беше музика, пиянство, грим, обувки! дори начин на говорене, какво говори, какво учи, и семейство и о, боже! много филмиращо. накрая дори си мислех, че и външно си приличат. и много други неща се случиха. но казва ли се всичко!
малко снимки за подразване, че още на никого не съм пратила:
елица с бойна крачка
the crew 
ели идваща морска парти
авторът, кучето и малка иринка голямото пушене
our company is the joyest, our company is the best!
SocialVibe